Грубо посегателство срещу националната памет на българите

До Президента на Република България Г-н Росен Плевенлиев
До Министър Председателя г-н Бойко Борисов и Министерски съвет на Република България
До Народно събрание на Република България
До Министерство на културата
До Главният Прокурор на Република България
До медиите в Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Инициативен комитет в защита на Църквата-музей „Света Неделя“ – град Батак

Уважаеми Госпожи и Господа,

Като част от гражданското общество не допускаме, че не знаете за противозаконните действия, извършвани в Църквата–музей „Света Неделя“ в град Батак. Вече има и официално становище на експерти за заличаване на безценни исторически доказателства. И тъй като това е травматична тема, обяснимо е обществото да се опасява от промяна на Историята на България. Нежеланието на Пловдивска Митрополия да се съобрази с направените предписания считаме за грубо и явно поругаване на държавността и върховенството на Закона.

Църквата-музей „Света Неделя“ в гр. Батак е недвижима културна ценност с категория „национално значение“ (обявена в ДВ, бр. 52/1977 г.). „Света Неделя” никога не е била действащ храм от момента на извършените зверски убийства. По волята на батачани тя не е ползвана за богослужения от 4 май 1876 година. В дописка до вестник „Народний глас“ от 25 февруари 1880 година може да бъде прочетено посланието им да не се извършват богослужения в храма.

Без да бъде поискано разрешение от Министерство на културата за промяна на статута и предназначението по законно-установеният ред, Църквата–Музей „Света Неделя“ в гр. Батак се използва като действаща църква от страна на Пловдивска Митрополия. В интериора на църквата са извършени незаконосъобразни промени. Костите на Баташките мъченици са извадени от пригодения от специалисти за консервация и съхранение саркофаг и са положени в златисти сандъци, при които има конденз. Влагата, създадена от конденза, се стича върху костите и е налице образуване на плесен и мухъл, водещ до унищожаването им. Следите от мухъл се виждат на снимков материал, който ви изпращаме.
Ежедневното палене на свещи отделя сажди, които полепват по стените на храма и заличават следите от кръв и стенописите, а това са исторически доказателства.

От становището на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 става ясно, че не е постъпила документация съгласно чл.83 от ЗКН, по реда на чл. 84 от ЗКН с искане за съгласуване на намеси в интериора на църквата „Света Неделя“, гр. Батак.
В Република България всички граждани и институции следва да зачитат върховенството на закона!

Предприеманите действия от страна на Пловдивска Митрополия показват явно незачитане на законите в държавата и волята на батачани църквата да не бъде действаща, което те многократно са заявили, за което има съхранени исторически документи. Съвсем не случайно е построен нов катедрален храм „Успение Богородично“ на няколко човешки крачки от „Св.Неделя“.

Считаме, че дарението на Църквата-музей „Св.Неделя“ на Пловдивска Митрополия е извършено прибързано, без да бъде чуто мнението на батачани и българите.

Замисълът на построената Църква „Успение Богородично“ в непосредствена близост до Църквата–музей „Света Неделя“ е всички богослужения да бъдат извършвани в Успение Богородично, а Църквата-музей „Света Неделя“ да остане съхраняваща спомена за Епопеята Батак. Едва ли е случаен фактът, че Църквата-музей дълги години беше един от най-посещаваните туристически обекти.

Църквата-музей „Света Неделя“ принадлежи духовно на цяла България и е историческа поука за цял свят. Длъжни сме пред поколенията и историята да я съхраним в автентичния й вид, доказателство за силата на българският дух!

Искаме да знаем какви действия са предприети след излизането на Становището на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 и защо към настоящата дата 38 дни след това становище в Църквата–музей „Света Неделя“ продължават незаконосъобразните ежедневни богослужения? Защо държавата не пристъпва към прилагане на административните мерки и оставя институцията – Пловдивска Митрополия – да продължава публично да нарушава законите на Република България и да демонстрира върховенство над законите, както с действия, така и чрез Декларации, изнесени в публичното пространство.

Настояваме да бъде изпратен екип от специалисти за отстраняванена констатираните нанесени щети. Както и да бъде проверено доколко законосъобразно е била прехвърлена собствеността. Има противоречие за собствеността, храмът е бил публична общинска собственост, но едновременно с това и национален паметник на културата. Според решение 477 /31.03.2011 на община гр.Батак е извършена промяна на собствеността от публична общинска в частна общинска собственост, която е дарена безвъзмездно на Пловдивска Митрополия.

Прилагаме:

1. Снимков материал доказващ наличието на мухъл и плесен по костите;
2. Кратка историческа справка на Църквата-музей“Света Неделя“, гр. Батак;
3. Становище на Министерство на културата – изх.№ 93-00-13 /06.04.2012;
4. Решение – 477 /31.03.2011 на Община гр.Батак

14.05.2012

С уважение:

1. Даниела Гаджева, Гр.Пазарджик
2. Атанас Георгиев
3. Иван Кемилев
5. Бисерка Деянова
6. Спаска Урушева

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Конкурс за най-досаден телевизионен натрапник и навлек на республиката ни

Мисля, че е крайно време да се обяви такъв един конкурс: пълно е у нас с разните му там „публични личности“, „звезди“, „велики мислители“, „наставници“ и пр., които се врат на екраните на телевизорите ни, които циркулират от ранна утрин до късна нощна доба от телевизия в телевизия, които са неуморни в натрапването, в досадността си, които, предполагам, вече и спят пред камерите, щото, горките, нямат време да си идат до в къщи и да си починат поне малко. Нали се сещате за какъв екзистенциален човешки тип става дума? Какво ви говори понятието телевизионен досадник, навлек и натрапник?

Мисля, че прекрасно ме разбирате: да, за такива като Андрей Слабаков, Любен Дилов-син, Андрей Райчев, проф. Вучков, Графа, Катерина Евро и прочие става дума; тук, чини ми се, не бива да броим първият телевизионер на републиката ни Бойко Борисов, щото той от най-обикновен телевизионен натрапник-досадник се възвиси в един момент, както е известно, до сияйното ниво на спасител на цялата нация, тъй че сега, тъй да се раче, ни се натрапва и ни досажда съвсем законно.

И така: моля, давайте предложенията си, правете номинациите си, избирайте, подреждайте, та да видим кой от цялата тази гмеж от телевизионни досадници-натрапници ще се наложи като най-пръв, недостижим, ненадминат. Аз лично смятам, че с един такъв конкурс все пак нещичко ще направим, та да покажем, че ни е писнало от досадници, от навлеци, от натрапници, които постоянно, без да сме ги канили, влизат в нашите домове чрез телевизионния екран и уж ни „забавляват“, поучават, наставляват как би следвало да мислим, да живеем, да гласуваме и пр., а всъщност само ни досаждат и изнервят.

Да, изнервящо е постоянно все едни и същи навлеци да се кипрят от екраните, и то при положение, че тия същите вече, така да се рече, се изприказваха, каквото имаха да кажат, вече са го казали, вече го знаем, вече са ни го казали за хиляден път – и значи вече са ни съвсем безинтересни, ала ето, пак продължават да се врат. Мисля, че сме длъжни все някак да реагираме на тази толкова груба медийно-телевизионна инвазия на нахалството и досадността в нашите домове, щото ако не го направим, ще се окаже, че си заслужаваме съдбата да се гаврят с нас, а пък ние да ги понасяме до безкрайност.

На вас лично харесва ли ви съдбата да доживеете живота си, докато на екрана на телизора ви се кипри предимно Андрей Слабаков, примерно? Или Любен Дилов-син? Или някой друг досадник от средите все тая същата нахална гмеж? Аман от нахалници, няма ли да се разбере, че техният терор над нас вече е непоносим? Не че аз гледам телевизия де, мен тия същите не могат да ме тероризират, щото щом видя мазната физиономия на някой от тях, мигом бягам, а ако някога гледам телевизия, то ще е някой от образователните канали или филм. Но най-често най-много са пострадали, предполагам, децата ни. И националната ни култура е най-пострадала. Щото на какво ли ценно ще ни научат тия телевизионни навлеци, а?

За Азис нищичко не споменах, щото, да ви кажа, той сякаш е станал най-симпатичен от всичките тия навлеци – вероятно защото напоследък все по-рядко се показва по телевизиите. Което именно и показва, че от натрапчивостта, от преекспонирането на досадността си и самите навлеци не печелят кой знае колко – или не печелят чак толкова, колкото си мислят. Майната им, хайде да спирам дотук, щото ми стана гадно, хубав ден ви желая, е денят ви ще е хубав ако днес изобщо не пускате телевизора, обезателно ще е така, пробвайте!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.