Ако продължавате да гледате телевизия ще затъпеете, ще увредите ума и личността си!

Г-н Андрей Слабаков прокламира единствено наркомански апели към аудиторията. Че пушенето е вредно, е ясно, но защо специалистите не се изкажат по повод деградацията на тоя герой. Колкото до класацията има и двама икономисти “свръх-компетентни”, които са постоянното присъствие на тв екрана. За съжаление единият е от Отворено общество, а другият е един абсолютен пик…о, …

Поради липсата на журналистика медийното ни пространство е запълнено с бездарни хора. Всички помним от къде тръгна Любо от “Те”, сега соло… Предаването беше “Нощен Магазин”, с отчайващи водещи – две “дами”! Именно там Любо не успяваше да изпее и един кавър…

Вземете заместничката на Камелия, продължете с лакейството на Ц.Ризова, застиналата в развитието си Гала, умопомрачаващата иронична Кулезич, смехотворния изказ на Кошлуков, разбиващата гръмогласност на Бареков, чувстващата Ани Салич – преживява новините, които чете – липсата на култура и възпитание у Драго Драганов, който не оставя зрителите да се изкажат, а уж телефоните са им открити за всички от всички посоки на света…

Ако продължавате да ги гледате ще стигнете до затъпяване, защото всички хора от телевизиите се подбират без да има какво да кажат и да ви научат. Заблуда е, че тв “ЗВЕЗДИТЕ” ни са образовани, умни, опитни, коректни, любезни, т.н. Повечето са нахакани, пробивни, безскрупулни, богати от нечовешки хонорари, алчни. Именно затова в медиите в България открито се говори, че са места на гнусни интриги, пошлост и страховити отношения.

Предлагам наградите и номинациите да се раздават отраслово: за политически коментатори, за драма (предавания-“шоута”), за спортни предавания, за готварски такива, за магазинни (модни), за постоянно присъствие на екрана – Стефан Вълдобрев бие рекорда последните 2 месеца, за непохватност в общуването с гости или със зрители, за деградирали участници в телевизиите и др.

Автор: Григорий Друмски

ЗАБЕЛЕЖКА: Отзивът е по повод на публикацията Конкурс за най-досаден телевизионен натрапник и навлек на республиката ни

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Как мерзавецът става милионер?

Кой е най-титлуваният ни и мастит журналист на прехода? Да, така е, това е г-н Тошо Тошев. Носител на разни Черноризци Храбри, ордени всякакви.

Какъв е бил г-н Тошев преди Десети ноември? Ами работил е в отдел „Пропаганда“ към ЦК на БКП, а после заместник-главен редактор на комунистическия вестник „Труд“. Какъв е сега г-н Тошев? Преди всичко милионер! Как се става милионер ли? Ето как:

Започвате с „България уби дете!“. След това започвате да правите проучвания чрез читателите на вестника и регулярно публикувате резултатите. От проучванията на Тошев си спомням:

„Кой е най-големият бандит в България?“ Читателите класират: № 1 – Иван Костов, № 2 – Иво Карамански.

„Кой е най-големият герой на България“: № 1 Бойко Борисов, № 2 – Слави Трифонов.

„Кой е най-богатият човек в България?“: № 1 Иван Костов, другите не ги помня.

„Кое е най-успешното правителство на БГ“ (изследването беше 2003): № 1 Стефан Софиянски, № 2 Ренета Инджова, № 3 и 4 с равен брой точки: Жан Виденов и Иван Костов.

После Бойко Борисов става най-успешния секретар на МВР за всички времена, въпреки че от десетките поръчкови убийства и ежедневни бомбени атентати в графата разкрити стои цифрата 0 (ЗЕРО, санким, НУЛА). После получавате дар от Царя парцел в Боровец и ви включват в супер далаверата „Супер Боровец! и т.н. и т.н. Накрая ставате милионер и социалният президент лично ви закичва с тенекето си “Стара планина“.

Така че, г-н Филипов, ако искате да спастрите някой лев не губете време, започвайте. Сега „България уби дете!“ не става, вече го ползваха. Може би „Костов уби СДС!“?

И това не става. Всички го знаят, ето днес във в. “24″ има цяла страница по темата, а и Петър Стоянов го каза още миналата седмица…

Може би „Костов уби Европа!“? Да, това е хубаво, хваща окото. Помислете, може да измислите нещо още по-така! Драги г-н Тони д-р Филипов, възползвайте се от технологията, побързайте, щот мераклии – много!

Автор: DIMITROV D. (Адаптирано: А.Г.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

За интелигентността и за култа към бахура, киселото зеле и мастиката

Публикувам началото на една интересна полемика между „Васик“ и „Тони д-р Филипов“, която се начена на едно място. Ето какво си казват събеседниците до момента:

Досега в Тони д-р Филипов. Васик се усъмни, че Филипов жертва чистотата на разума, за да се хареса на широките народни маси, пропагандирайки т.нар. култура на бахура и мастиската. Последствията от това, смята Васик, са допълнителното опростачване на публиката, а не, както може да се помисли, нейното самоосъзнаване.

В отговор Филипов замери Васик с два разпространени в Мрежата аргумента, които Васик познаваше отдавна и беше нарекъл за себе си „Златотърсача” и „Едноизмерния костовист”. Аргументът за златотърсача се основава на старомодния наглед за Мрежата като пространство, което може да бъде парцелирано с колчета и в което собствениците се затварят, за да се изолират от външната среда. Нещо като филма „Вилна зона”, но качен в интернет. Според този възглед виртуалните личности могат да посещават само „парцелите”, за които са получили специална покана.

Това е далеч от истината. Парцелирането и „затворените групи” нямат нищо общо с идеята за Световната Мрежа, която е общо, универсално достъпно „място”. Васик беше обикалял години наред свободно по магистралите и второкласните пътища на Мрежата и се беше научил да избягва т.нар. черни дупки като социалните мрежи и Фейсбук, които, веднъж засмукали човека, не го пускат да избяга оттам. Може би и Редута се превръща в черна дупка, помисли си Васик.

Филипов приши на Васик връзката с Грънчаров, за да осмисли за себе си и „критичната маса” (своите последователи) критиката на Васик чрез опростенческата опозиция демократи/костовисти. Този аргумент е модерен в днешно време и се използва от т.нар. науколози, към които формално спада и самият Филипов. Но Филипов знаеше много добре, че Васик въобще не пледира за Костов и няма нищо общо с Грънчаров, освен желанието да разбере какво се крие зад един текст.

Като свързваше Васик с Грънчаров, Филипов обясняваше разсъжденията на Васик като пристрастни и политически мотивирани, т.е. необективни. Сега вече става ясно и за какво точно Филипов подготвя т.нар. критична маса. Дресирани като маймунките, които руснаците пращат в космоса, афганистанските хрътки се втурнаха в традиционния афганистански спорт бузкаши, преследвайки Васик. (Васик познаваше този спорт от филма за Рамбо и не намери по-добра метафора.) Васик беше играл тази игра дълго и тя му беше безинтересна. Дали в крайна сметка проф. Драганов наистина лъжеше наивно, че не е бил пиян, бидейки тотално пиян, докато Филипов обратно, казваше истината – че формира критична маса, която ще смени политическата система, критикувайки Костов във вродена мургавост, а Дария Станишева – във вродена алчност? Предстоеше да разберем. (Васик)

Уважаеми Васик, разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и… Напишете нещо, аз обещавам да го публикуваме в Редута. Давам дума пред всичките над 10 000 читатели, които са влизали в сайта днес. Между другото, обърнете внимание на съотношението четящи-коментиращи. Нямам нищо против да коментирате, стига да имате ясна и аргументирана теза.

Но вие си служите с нещо, което е морално забранено: argumentum ad hominem. Разговорът за слабостите на една или друга теза, на един или друг текст, се подменя с разговор за реалните или измислени недостатъци на автора. И ще ме извините за откровеността, но като манипулатор сте бездарен. Никога не съм казвал, че вие сте Грънчаров. Това го написа някоя си Zlatka. Аз ви помолих да престанете с тези «инсинуации в стил “пловдивска философска школа”… Което е различно, поне според мен.

Освен това, вашето „Филипов” много ми напомня високомерното поведение на Н.В. Готски. Той така се обръщаше към хората. Е, някои соц. велможи също.

Коментирайте, пишете, както виждате, не ви трия. Но не нещата които пишете дават смисъл на един форум. Темата за това какво трябва да се подмени в нашето общество е изключително важна и само един лумпен може да я иронизира. На вас не ви отива, дано не преувеличавам… (Тони Филипов, д-р)

Стоп! Понякога ми се струва, че действието в този форум протича на забавен кадър.

„Разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и…”

Вместо мен, вземете си редактор.

>Разликата между този, който пише[,] и този, който критикува, е [СЪОТВЕТНО] като разликата между евнуха и<

ТОВА ли искате да кажете? За човек, който се занимава професионално с писане, се изразявате неясно.

Дали има съотношение четящи/коментиращи? Писах за това миналата седмица – огромното мнозинство в Мрежата не са пишещите, а само четящите, или т.нар. lurkers. Васик сам е бил луркер, много дълго. Затова знам, че хората не са склонни да пишат по най-различни причини, но една от тях е, че хората не обичат да пишат във форум, който не е модериран. Не е невъзможно да има хора, които по принцип са съгласни с Васик, но грозното изказване, че Еди-Кой-си е влизал в АйПи адреса на Васик, окончателно ги е разубедило.

Морално забранено? Погледнете своите думи от по-миналите Делници за Грънчаров и ми кажете дали те не са случайно ад хоминем. Не са ли? А какво са – отговаряте на Грънчаров по тезата? Интересно ми е как ще ми вмените морални задължения към Виртуална Личност? Тони Филипов разписва ли се на фиш за заплата, или има дебитна карта? Би ме учудило, ако имаме морални задължения към информация, съставена от 0 и 1, защото Тони Филипов не е нищо освен сложна комбинация от 0 и 1. А той как иска да бъде наричан – ДМН или проф. д-р?

Васик няма вертикално мислене и не се стреми или ласкае от „престижни” публикации. От всичко дотук би трябвало да е ясно, че за Васик е много по-важно да се запази автономен и неинституциализиран, отколкото да намери своя „парцел” в Мрежата и сам да си направи „квадратче за публикуване”.

Дори нещо повече. Васик никога не е смятал, че пише ПОД чертата, тъй като Васик е пълноправна част от Мрежата, заедно с милиони други виртуални личности. Това разделение съществува само в съзнанието на „журналистите”. Обикновено хората като Васик са обект на анализ от т.нар. науколози и най-малко 3 от авторите на Редута са се изказвали по въпроса, какъв е Васик по природа и защо пише в Мрежата. Хич няма да сгреша, ако кажа, че според тези автори Васик е неграмотен, фрустриран и комплексиран човек, който влиза в Мрежата, за да си избие комплексите и да напсува някого като в Ганковото кафене.

Определено смятам, че стилът и темите на Филипов са квинтесенция именно на тази дефиниция за човека, който пише „под” чертата и в действителност повечето теми и изказвания на Филипов съвпадат или възпроизвеждат форумните „автори”. Това води до затворен (порочен) кръг – Филипов се харесва на „авторите”, защото те го припознават като „свой”, а той сам се ласкае, че има „собствена мисия”.

Ето моята теза – хората под чертата са много по-интелигентни от това да се пише за киселото зеле и мастиката, а тези две неща са лайтмотивът на Тони Филипов. После ще илюстрирам това с моменти от днешната статия.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.