
Публикувам началото на една интересна полемика между „Васик“ и „Тони д-р Филипов“, която се начена на
едно място. Ето какво си казват събеседниците до момента:
Досега в Тони д-р Филипов. Васик се усъмни, че Филипов жертва чистотата на разума, за да се хареса на широките народни маси, пропагандирайки т.нар. култура на бахура и мастиската. Последствията от това, смята Васик, са допълнителното опростачване на публиката, а не, както може да се помисли, нейното самоосъзнаване.
В отговор Филипов замери Васик с два разпространени в Мрежата аргумента, които Васик познаваше отдавна и беше нарекъл за себе си „Златотърсача” и „Едноизмерния костовист”. Аргументът за златотърсача се основава на старомодния наглед за Мрежата като пространство, което може да бъде парцелирано с колчета и в което собствениците се затварят, за да се изолират от външната среда. Нещо като филма „Вилна зона”, но качен в интернет. Според този възглед виртуалните личности могат да посещават само „парцелите”, за които са получили специална покана.
Това е далеч от истината. Парцелирането и „затворените групи” нямат нищо общо с идеята за Световната Мрежа, която е общо, универсално достъпно „място”. Васик беше обикалял години наред свободно по магистралите и второкласните пътища на Мрежата и се беше научил да избягва т.нар. черни дупки като социалните мрежи и Фейсбук, които, веднъж засмукали човека, не го пускат да избяга оттам. Може би и Редута се превръща в черна дупка, помисли си Васик.
Филипов приши на Васик връзката с Грънчаров, за да осмисли за себе си и „критичната маса” (своите последователи) критиката на Васик чрез опростенческата опозиция демократи/костовисти. Този аргумент е модерен в днешно време и се използва от т.нар. науколози, към които формално спада и самият Филипов. Но Филипов знаеше много добре, че Васик въобще не пледира за Костов и няма нищо общо с Грънчаров, освен желанието да разбере какво се крие зад един текст.
Като свързваше Васик с Грънчаров, Филипов обясняваше разсъжденията на Васик като пристрастни и политически мотивирани, т.е. необективни. Сега вече става ясно и за какво точно Филипов подготвя т.нар. критична маса. Дресирани като маймунките, които руснаците пращат в космоса, афганистанските хрътки се втурнаха в традиционния афганистански спорт бузкаши, преследвайки Васик. (Васик познаваше този спорт от филма за Рамбо и не намери по-добра метафора.) Васик беше играл тази игра дълго и тя му беше безинтересна. Дали в крайна сметка проф. Драганов наистина лъжеше наивно, че не е бил пиян, бидейки тотално пиян, докато Филипов обратно, казваше истината – че формира критична маса, която ще смени политическата система, критикувайки Костов във вродена мургавост, а Дария Станишева – във вродена алчност? Предстоеше да разберем. (Васик)
Уважаеми Васик, разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и… Напишете нещо, аз обещавам да го публикуваме в Редута. Давам дума пред всичките над 10 000 читатели, които са влизали в сайта днес. Между другото, обърнете внимание на съотношението четящи-коментиращи. Нямам нищо против да коментирате, стига да имате ясна и аргументирана теза.
Но вие си служите с нещо, което е морално забранено: argumentum ad hominem. Разговорът за слабостите на една или друга теза, на един или друг текст, се подменя с разговор за реалните или измислени недостатъци на автора. И ще ме извините за откровеността, но като манипулатор сте бездарен. Никога не съм казвал, че вие сте Грънчаров. Това го написа някоя си Zlatka. Аз ви помолих да престанете с тези «инсинуации в стил “пловдивска философска школа”… Което е различно, поне според мен.
Освен това, вашето „Филипов” много ми напомня високомерното поведение на Н.В. Готски. Той така се обръщаше към хората. Е, някои соц. велможи също.
Коментирайте, пишете, както виждате, не ви трия. Но не нещата които пишете дават смисъл на един форум. Темата за това какво трябва да се подмени в нашето общество е изключително важна и само един лумпен може да я иронизира. На вас не ви отива, дано не преувеличавам… (Тони Филипов, д-р)
Стоп! Понякога ми се струва, че действието в този форум протича на забавен кадър.
„Разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и…”
Вместо мен, вземете си редактор.
>Разликата между този, който пише[,] и този, който критикува, е [СЪОТВЕТНО] като разликата между евнуха и<
ТОВА ли искате да кажете? За човек, който се занимава професионално с писане, се изразявате неясно.
Дали има съотношение четящи/коментиращи? Писах за това миналата седмица – огромното мнозинство в Мрежата не са пишещите, а само четящите, или т.нар. lurkers. Васик сам е бил луркер, много дълго. Затова знам, че хората не са склонни да пишат по най-различни причини, но една от тях е, че хората не обичат да пишат във форум, който не е модериран. Не е невъзможно да има хора, които по принцип са съгласни с Васик, но грозното изказване, че Еди-Кой-си е влизал в АйПи адреса на Васик, окончателно ги е разубедило.
Морално забранено? Погледнете своите думи от по-миналите Делници за Грънчаров и ми кажете дали те не са случайно ад хоминем. Не са ли? А какво са – отговаряте на Грънчаров по тезата? Интересно ми е как ще ми вмените морални задължения към Виртуална Личност? Тони Филипов разписва ли се на фиш за заплата, или има дебитна карта? Би ме учудило, ако имаме морални задължения към информация, съставена от 0 и 1, защото Тони Филипов не е нищо освен сложна комбинация от 0 и 1. А той как иска да бъде наричан – ДМН или проф. д-р?
Васик няма вертикално мислене и не се стреми или ласкае от „престижни” публикации. От всичко дотук би трябвало да е ясно, че за Васик е много по-важно да се запази автономен и неинституциализиран, отколкото да намери своя „парцел” в Мрежата и сам да си направи „квадратче за публикуване”.
Дори нещо повече. Васик никога не е смятал, че пише ПОД чертата, тъй като Васик е пълноправна част от Мрежата, заедно с милиони други виртуални личности. Това разделение съществува само в съзнанието на „журналистите”. Обикновено хората като Васик са обект на анализ от т.нар. науколози и най-малко 3 от авторите на Редута са се изказвали по въпроса, какъв е Васик по природа и защо пише в Мрежата. Хич няма да сгреша, ако кажа, че според тези автори Васик е неграмотен, фрустриран и комплексиран човек, който влиза в Мрежата, за да си избие комплексите и да напсува някого като в Ганковото кафене.
Определено смятам, че стилът и темите на Филипов са квинтесенция именно на тази дефиниция за човека, който пише „под” чертата и в действителност повечето теми и изказвания на Филипов съвпадат или възпроизвеждат форумните „автори”. Това води до затворен (порочен) кръг – Филипов се харесва на „авторите”, защото те го припознават като „свой”, а той сам се ласкае, че има „собствена мисия”.
Ето моята теза – хората под чертата са много по-интелигентни от това да се пише за киселото зеле и мастиката, а тези две неща са лайтмотивът на Тони Филипов. После ще илюстрирам това с моменти от днешната статия.