Пътят на Вуте Граовски: приемливата кражба (1)

Житейската и професионално-политическа история на Вуте В. Граовски, демократ и член на политическа партия „4 км“

Безславният път на Вуте Граовски към Редута Беге

Пътят на Вуте към Редута Беге беше безславен. Но не и безстрашен.

В интерес на истината Вуте беше по паспорт Вултер Вутов Грандомански. Майка му и баща му искаха да го запишат Волтер, но акушерката в родилния дом не знаеше кой е той и понеже това й приличаше на румънско име, написа го Вултер. Грандомански бяха небезизвестна фамилия от небезизвестно селце до Тутракан. В миналото там беше отсядал самият Ботев, доколкото помнеше Вуте. Може и да беше Вазов, карай.

Като дойде демокрацията, Вуте се поинтересува кой е Волтер и след като разбра, че онзи може да е бил съучастник на Маркс и Енгелс, почна вече да се представя като Вуте Граовски, съкращавайки няколко букви от името си – демек, като човек от народа, който няма нищо общо ни с Маркс, ни с Енгелс или други от тяхната групичка. С ценната информация за Волтер той се сдоби от студента Свидригайлов, който изигра немаловажна роля за неговите политически избори, тъй да се каже. (Той беше студент вече 11 година, неясно как и защо. Живееше под наем на партера.)

Като стана дума за демокрацията, вече може да кажем и откъде точно Вуте премина, за да стигне до Редута Беге, защото неговият път криволичеше досущ както българската демокрация криволичи от социализма до днешни дни. Всичко това може да каже и с три прости думи: за да стигне дотук, Вуте мина през печката, хладилника и фашизма. А дали и българската демокрация също мина през тия три неща, за да стигне до днешните дни, ние не се наемаме да кажем, защото познаваме само историята на Вуте.

1. Печката. За приемливата кражба от държавата

Вуте си имаше печка, но пусто, работеше в предприятие за резервни части и така му дойде идеята да открадне печка от държавата, вместо да си я купува от ЦУМ и да я мъкне с Москвича чак до Надежда. А можеше и да изцапа Москвича с мръсния кашон от ЦУМ. (Вуте много се гордееше с Москвича – с червени китеници на задната седалка, които редовно переше на входа на блока с маркуч, негърче с клатеща се глава на таблото и заешко краче на огледалото.) Как стигна той до тази идея?

Ако беше учил логика при професор Мерджанов, Вуте щеше да знае, че стигна до нея по метода на аналогията. В предприятието много се крадеше, да кажем, крадеше се дори повече, отколкото може да се изработи. Пожарникарите крадяха спирт, за да бъркат саморъчно забъркан коняк (добавяха Етър), счетоводителката крадеше канцеларски материали, командировъчни и даже цяла Марица открадна, техническият крадеше по малко от всичко, директорът крадеше по много от всичко.

По-късно, когато се запозна с Тони д-р Филипов, Вуте разбра, че да крадеш от държавата е било морално приемливо. Тази мисъл много му допадна – приемливо е, разбира се. И Вуте реши да си открадне печка. Той се опасяваше, че в предприятието един ден няма да остане нищо за крадене. Понеже предприятието не произвеждаше печки, а резервни части, Вуте щеше да краде само тях. Печката щеше да я сглоби Свидригайлов, който учеше в МЕИ (т.е. преди 11 години беше почнал да учи там).

Тъй като го беше извънредно много страх от милиционерите на портала (които кой знае какво крадяха от своя страна), Вуте започна да краде на дребно, методично, упорито и ежедневно. Всеки ден вземаше само по една част, като почна от пластмасовите крака на печката и свърши със стъклото на фурната. Това продължи близо 3 години и половина, през които Вуте всеки ден излизаше от предприятието само с по едно винтче, гайка или друга част, която беше скрил в ръкава, крачола или долните си гащи, с извинение към дамската публика. Стъклото на фурната изнесе завито във вестник „Народен спорт”, който купи същия ден за тази цел. Като цяло Вуте не беше склонен да похарчи 6 стотинки за нещо, което може да чуе вечерта по телевизията, но вестникът му свърши идеална работа.

Свидригайлов сглоби печката срещу 3 литра домашна ракия и 4 зелки от тазгодишното кисело зеле на Вуте. Оттогава Свидригайлов почна често да повтаря с неприятен кикот на неприятната си студентска физиономия: „Вуте, Вуте, ти построи социализъма!”

Написа: Васик

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Едно мнение за “Пътят на Вуте Граовски: приемливата кражба (1)

  1. „(които кой знае какво крадяха от своя страна)“ – не,дума да съ ни казва.Няма такваз работа,кога му го дадоа,не го крадна,не!То не,само за равнение ,на обратната страна глави!
    Е ма пък много бавно бреей „продължи близо 3 години и половина“.Ей за толкоЗ време се изнoсва целият завод заидно с дамската то…ааа,забравих как беше!
    А още ще имали ,или да го открадвам това писание,оти много ми АрЕсА 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s