Емблема и символ на какво са комунистическите паметници на окупаторската съветска армия, осеяли като злокобни птици цялата страна

Чета с възмущение текст в блога на Иво Инджев, в който между другото пише ето това:

Свидетелство за наистина специалното отношение на днешните общински управници към МОЧА е фактът, че в проекта им за конкурс за пространството около паметника самият той е обозначен като „емблематичен обект” и съответно ограден с червена линия. Тя е на практика забранителна гранична полоса за архитектите, които при това положение по условие получават предупреждение дори да не помислят да „посягат” на съветския фетиш в мислите си!

По този повод нямах друга възможност освен да реагирам ето с тия думи, които написах като коментар в същия този блог:

Паметникът наистина е „емблематичен“, въпросът обаче е емблема и символ на какво е той. Емблема и символ, прочее, са родствени понятия. Към тях може да се отнесе и понятието фетиш. Ако МОЧА – „МОЧА“ означава „монумент на окупаторската червена армия“ – е символ и емблема на нашата българска склонност да се самоунизяваме като нация, държейки все още съветско-комунистическите паметници на тия, които ликвидираха свободата на България и нашата собствена свобода, сиреч, ако МОЧА е емблема на нашето така унизително преклонение пред нашите собствени окупатори и мъчители, то тогава изцяло съм съгласен МОЧА да е емблема и емблематичен.

Емблема на закърнялостта на нашето чувство за национално достойнство – ето това е тази проклета МОЧА! Емблема на българския мазохизъм – ето това е МОЧА или монументът на окупаторската червена армия! Правете си сметка на какво фактически е емблема МОЧА!

Тия, дето го наричат „емблематичен“, правете си сметка колко им е акъла, след като изобщо не си дават сметка на какво фактически е емблема и символ тоя МОЧА. Значи пълно комунистическо и също така комуноидно скудоумие е наричането на МОЧА „емблематичен паметник“, като в това се влага смисъла, че тая внушителна грамада на българския позор е сякаш нещо като „свещена крава“, която не бивало да се пипа, а трябвало да се пази и охранява.

Ако бяхме народ на място, ако повечко от българите имахме едно изострено чувство за национално достойнство, то отдавна камък върху камък да не беше останал от тоя „паметник“ според мен. Какво друго да възкликне в тоя случай човек ако не онази с мъка и горест написана дума в тефтерчето на Левски, думата „Народе????“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 мнения за “Емблема и символ на какво са комунистическите паметници на окупаторската съветска армия, осеяли като злокобни птици цялата страна

  1. Почти всичко написано от Инджев е така. Не мога да разбера само едно – защо смята че турското робство има нещо общо с комунистическия терор. И защо набърква Левски с днешното ни дередже. Българския народ е дал повече от достатъчно примери за патриотизъм, смелост и саможертва за родината – докато не го хвърлят в лапите на Сталин и на българските му слуги Чърчил и Рузвелт.

    • Извинете, поправка – „написаното от Грънчаров“. Сбърках, понеже преди това бях чел нещо подобно от Иво Инджев. Но пак повтарям – не турското робство отродява българите, а комунизма – с терор невиждан в никоя друга страна в Европа, освен в Югославия, естествено. Но там българите са денационализирани пак от комунистите. И с помощта пак на Георги Димитров – слугата на Сталин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s