Ей, хора, да направим нещо бе: това вече не се търпи!

Днес „гръмна“ „новината“ как Плевенлиев уж бил „издал най-голямата тайна“ на НАТО, а именно, че ракетният щит е насочен срещу възможността на Русия и пияндурниците на КГБ лилиПутинци да заплашват с атомните си ракети Европа.

Ако прочетете малко из мрежата ще видите, че основните вопли са срещу това, че в Чикаго Плевнелиев отказва да припознае България като „троянски кон на Русия“ и срещу изказването му, че посещенията му ще са на Запад от София.

И се леят едни „патриотични“ сълзи: как може така „недипломатично“ да се говори „против една братска държава“ на територията на друга държава (ама не „братска“, понеже е от НАТО).

Нещо става – светлините на ГЕРБ си стоят насочени към МОЧА, а зад гърба на „партията“ Плевнелиев си позволява да показва „не-обич“ към България, щото НЕ показва „обич към Русия“.

Не се въодушевявам от Плевнелиев, понеже „по делата им ще ги познаете“. Но казано е: „В началото бе словото“.

Та, като за начало, но само до тук: словата на Плевнелиев са добри.

Posted by ARTHUR

ЗАБЕЛЕЖКА: Моят кратък коментар по същата тема е този:

Българи, да възроптаем дружно против русофило-българофобските атаки срещу българския Президент! Това мога да кажа само вече! Аман от руски мекерета и продажници, това вече е върхът!

Ей, хора, да направим нещо бе: това вече не се търпи! Не са достатъчни само сладките и упоителни слова, иска се нещо на дело да направим бе?! И то не какво да е, а нещо по-сериозно – и истински достойно!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Българи, да възроптаем дружно против русофило-българофобските атаки срещу българския Президент!

Вчера по едно телевизионно предаване станах свидетел на интересна сценка, която може да се случи само в България, щото тук съвсем безочливите руски (рубладжийски) мекерета са в изобилие: някакъв си журналист обвиняваше Президента Плевнелиев, че бил издал строго секретни военни тайни на НАТО! Брях да му се не види, няма как, заслушах се и с удивление разбрах следното:

Първо да кажа, че „логиката“ на тоя нагъл русолюбец се губеше най-вероятно поради систематични злоупотреби с водка спрямо мозъчното му вещество: на територията на САЩ Президентът на България си бил позволил да каже неприятни за „братка Русия“ думи, а „тайната“, която президентът бил издал, била, че ракетния щит на НАТО бил насочен и срещу Русия. Това, което толкова подразнило любителя на водката и на Путин, или на водката „Путин“ било, че нашият Президент си бил позволил лукса да каже пред наши сънародници в Чикаго, че България повече нямало да бъде „руски троянски кон“, което именно и пораждаше такова възмущение в прогизналия от водка мозък на нашия патриотин, чиито патриотизъм, няма как, се мери именно с любовта му към Русия. Никак не можеше да се схване как така в ароматно миришещата на водка логика на тоя русолюбец се свързват тия две неща: загрижеността за военните тайни на омразното НАТО и безпределната любов към Матушката, ама да не придиряме чак толкоз, щото мисленето и логиката на влюбените във водката интернационални патриоти са по-специфични.

Като чу тия умотворения на нашенския русолюбив патриотин, вдъхновени от системни злоупотреби с водчица, моя милост рипна да прави видеокоментар за телевизионната патологията и извратеност, на която станах свидетел, но за жалост техниката ми не сработи, а после, като гневът ми поутихна и техниката вече се оправи, ми се отщя да правя такъв видеокоментар, щото ме завладя чувството за погнуса; и ето, тая сутрин се сещам за произошлото вчера и пиша тоя коментарец само за да ми е чиста съвестта, че съм реагирал: грозно е човек да не реагира когато някакви продажници така нагло се гаврят с отечеството ни.

Та питам аз: възможно ли е да има по-голяма човешка извратеност на този свят от тази да се възмущаваш когато не кой да е, а Президентът на България е намерил сили най-сетне да заяви, пръв сред държавниците ни, че Отечеството ни не приема унизителната позиция да е оръдие на чужди интереси сред приятелските нам свободолюбиви съюзнически страни и народи, т.е. да е именно руски троянски кон в ЕС и НАТО?! Както, ако си спомняте, заяви преди доста време руският посол в Брюсселе, а пък наште тогавашни дипломати, воглаве с големи патриотин Калфин, с извинение, се… изпуснаха в гащите (да не използвам цветистата народна дума!) от страх да кажат нещичко и да защитят българския престиж или българската чест, ами замълчаха както мълчи комунист на разпит. Представете си колко невероятен урод трябва да си да се възмущаваш когато бива защищавана и възстановявана българската чест и достойнство, щото наистина е крайно унизително нашите „братя“, така силно привързани към водката, да тръбят наляво и надясно, че България, видите ли, може и да е в ЕС и в НАТО, но тя е там не за друго, а да бъде „око“ и „ухо“ на Русия, сиреч, да бъде там чисто и просто един руски троянски кон!

И какво излиза според нашия любител на водката и на рублите: не е унизително „братушките“ ни да се гаврят с нас, но е възмутително ние, българите, да възроптаем срещу отредената ни от тях роля?! А ролята, която Русия ни отрежда в НАТО и в ЕС, разбира се, не е друга, а тази: да стоим там, та да можем да „снасяме“ и донасяме после всички натовски и европейски тайни директно на руските ни „вечни братя“, сфащате ли сега в какво се изразява описваната невероятна изроденост?! И понеже българския Президент заяви, че не щем повече да бъдем руски троянски коне, нашият продажен за рубли „патриот“, видите ли, почнал да роптае и, за да покаже мерзския си характер и душевната си низост и да си отмъсти, мигом почва да обвинява Президента като капак на всичко, че, представете си, бил издал военни тайни на НАТО?! Усетихте ли сега до какво се свежда мерзостта, срещу която моя милост сега роптае?!

Нямам думи повече, сами виждате, че ми се изчерпаха думите вече! То бива бива наглост, ама тая комунисто-русофилска наглост вече надмина дори и самата себе си и разчупи всички предели и мина всички граници! Президентът на България, видите ли, бил станал „предател“, понеже бил защитил авторитета и достойнството на страната си, като дръзнал да заяви, че не щем повече да сме руски троянски коне! Но, забележете, наглият русолюбец не смее да изплюе камъчето и да каже спрямо кой е „предател“ българския президент, не смее да заяви, както логиката изисква, да признае, че Президентът е извършил „предателство“ спрямо руския интерес, ами затова почва да го усуква и да обвинява, че българският Президент бил извършил предателство спрямо военни тайни на НАТО!!! Абе, пияндурецо, земи кажи, стига да не ти пречеше алкохолния делириум, предизвикан от злоупотреби с водчицата, земи признай, че дълбоко в себе си няма как да не си крайно радостен, че Президентът ни „издава“ военни тайни на НАТО на така любимата ти Русия бе, пияндурко?! Седнал тоя да ни заблуждава, че се бил загрижил за натовските тайни, егати лъжеца, егати нещастника, дето за рубли и за водка е способен чак на такава душевна низост и мерзост!

Ето, давам ви пример какви екземпляри има сред нас, гордейте се с тях се де, търпеливци! Аз съм изроден, не мога да ги понасям тия наглеци, признавам си го най-ччистосърдечно, а вие що мълчите, що не реагирате с нещичко като ги гледате как се гаврят с нас, как плюят връз Родината си и как храчат в лицето на нейния Президент?! Как е възможно да сте толкова безчувствени, та продължавате да си мълчите пред лицето на такава безпрецедентна извратеност?! И как не можете да схванете какво всъщност става, ами гледате с мътния поглед на говедото как тия продажници са готови за шепа рубли и за ведро водка да продадат и Българията, и майка си, и всичко, що е така драго на нормалния човек и българин?!

Аз тая сутрин, признавам си, се надявах да срещна в интернет и във Фейсбук тълпи от българи, които са се възмутили срещу тия русофилско-българофобски гаври с Президента на България, ала не, до този момент не намирам нищо, пълно мълчание цари!!! Ето това вече е съвсем страшно, затуй най-вече роптая. Един народ, който в огромното си мнозинство е загубил чувството си за национално достойнство и чест, такъв народ с овчи манталитет си заслужава всички унижения и гаври, на които го подлагат арогантните управници и прикритите с овчи кожи вълци – враговете на България!

Прочее, враговете на България, нейните изконни врагове, могат да се уподобят по-скоро на мечки, не на вълци; вярвам се сещате за какво намеквам: мечката, руската мечка е символ и на Русия, а пък сега е на знамето на днешните имперски управници на Русия: путинците, „единоросците“, гаулайтерите на путинската партия „Единна Русия“.

Спирам дотук. Ако има някой, който споделя възмущението ми, щото аз наистина се възмущавам когато някой си позволява да се гаври с моята България, нека да каже; ако няма, нека да мълчи, нека да преглъща гаврите. Но запомнете от мен и това: тия продажници не само че нямат правото да се наричат „български патриоти“, които при това най-нагло се хвалят, че патриотизмът им към България се бил измервал с любовта им, представете си, към Русия, тия същите, разбира се, нямат никакво право да се наричат и българи! Да си заминават за Сибир, че ни писна от тях вече, майната ви най-накрая, гнусни продажници-рубладжии!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…