Е, най-после и аз се уредих да стана милионер!!!

Днес получих на имейла си следното безкрайно вълнуващо писмо, което при това е написано на български, вярно не много правилен, но все пак български език; адвокат ме уведомява, че съм наследил хубава сума от еди-колко си милиона от починали далечни роднини; няма начин да има грешка; поразен съм от късмета си, още не мога да се съвзема: най-после и на мен да провърви, и то тъкмо в момент, в който яката съм го закъсал; ето, сами се убедете, вижте какво пише там:

Добър ден Ангел Грънчаров,

Как сте днес? Аз съм почетен Емануел Egobiawa юрист и личен адвокат на покойния инж. Сергей Грънчаров, гражданин на вашата страна, който умря със семейството си няколко години назад чрез автомобилна катастрофа, тук в Ломе. След обширна генеалогичните усилия за научни изследвания, ние сме се съгласили да се свържем с Вас за издаване на освобождаване и прехвърляне Неговият фонд за вас, като фонд за наследственото имущество.

Ние чрез нашите документи и вашата страна консулство на посолството, ние откриваме, че той няма други роднини очакват съпругата си и единствено дете, които също умря с него на този инцидент. Така че, тъй като ви подкрепят и да отговори на една и съща фамилия с него, ние сме съгласни да се свържем с вас и да ви представи на банката, като протегна роднина от един и същ прародител, така че този фонд може да се прехвърля директно към вас, преди да се отнемат от банката.

Средствата се депозират с едно на банките тук и сметката една значителна сума, пари върху него оценяват сумата на осемнадесет милиона щатски Обединените членки само ($ 18 000,000.00) сега сложи етикет „предявила претенции, фондове“, които ви са законно право да претендира, тъй като бенефициента.

Така че спешно ни изпратите: трите имена, телефонен номер, Начало / Офис адрес, Професия и възраст, Семейно-членки и секс, личен имейл адрес

При получаване на положителна реакция, ние ще обсъди начините за прехвърляне. Аз съм да ви представя в извършването на тази искове и аз се гарантира, че това ще бъде екзекутиран в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона.

Най-добър отношения!

С уважение, Адвокат Емануел Egobiawa

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Случайността и късметът ръководят съдбата ни – дали е така?

Моят любезен опонент – виж Нова разгорещена дискусия за българите, българската съдба и „българщината“ – е написал нов коментар, в който, като капак на всичко, благоволява да сравни позицията ми с марксистката, понеже марксистите всичко свеждали до икономическия фактор, а пък съм бил свеждал всичко до психологическия (съзнанието, духа на народа). Сиреч, приличал съм бил на марксистите, понеже именно мисля диаметрално противоположно на тях. Едно такова тълкуване е все същото като да обвиниш вегетарианеца в хищничество, понеже никога не бил вкусвал месо.

Публикувам в отделен постинг неговия последен коментар, понеже е добра основа за нов кръг в проточилата се вече с години наша дискусия; разбира се, няма да оставя тезата му без отговор, но сега бързам за работа, ще мога да пиша по-късно днес през деня, живот и здраве да е:

Ще коментирам само: „Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода – и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.”

Това е едно много странно и дори абсурдно изказване за философ. На пръв поглед изглежда достойна позиция, но ако се вгледаме по-внимателно, тя клони силно към някакъв вид волунтаризъм.

Първо, нещата опират до неразрешения (и вероятно неразрешим) метафизичен проблем за свободата на волята. Ние не знаем дали имаме истинска свобода на волята, или сме само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор.

Второ, дори да имаме реална свобода да избираме, нашият свободен субект се сблъсква с обективни дадености и външни обстоятелства, които не могат да бъдат променени. ВСЪЩНОСТ Е НАПЪЛНО ТРИВИАЛНО, ЧЕ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ И СЪДБАТА СИ МОЖЕМ ДА ВЛИЯЕМ САМО В ОГРАНИЧЕНА СТЕПЕН. Така например никой не си избира мястото и времето на раждане, а това вече задава някаква обективна рамка, в която той е потопен без своята воля и която по никакъв начин не може да промени. Ако Ангел Грънчаров беше роден като роб в Древен Рим, никакво свободолюбие и никакви усилия не можеха да го направят свободен. Максимумът, на който можеше да се надява, е да бъде, така да се каже, вътрешно свободен въпреки външната несвобода според учението на Епиктет или на френските екзистенциалисти, но това едва ли е истинска свобода.

ПОРАДИ ТОВА НАШИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ Е ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРОДИКТУВАН ОТ СЛУЧАЙНОСТТА, ОТ КЪСМЕТА И САМО ОТЧАСТИ ОТ НАШИТЕ СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ, НАМЕРЕНИЯ И РЕШЕНИЯ И ТОВА Е НЕОСПОРИМ ФАКТ. Така че въпросът е не да се извиняваме и оправдаваме с външни обстоятелства, а да изследваме всеки конкретен случай и факторите, довели до едно или друго събитие или развитие.

Казаното за отделните индивиди се отнася и за народите и държавите като цяло. Има неща, които са във властта на народите и техните правителства, но има и обективни обстоятелства, които те не могат да променят. Така например България дори страстно да го желае, не може да започне да изнася петрол и да стане богата, защото няма петрол. Последното земетресение в Пернишко също е едно такова събитие, на което българите и правителството не могат да влияят. За съжаление правителството не може да предотврати, забрани и отмени земетресенията.

Но да оставим природните богатства и бедствия и да погледнем чисто политическите решения, като се обърнем към новата българска история. Фаталното решението на Фердинанд за атака срещу гърците и сърбите от 16 юни 1913 година („престъпното безумие”) несъмнено е било волунтаристично и е можело да бъде избегнато, така че неговите автори носят отговорност пред историята и поколенията. За нахлуването и окупацията на България от Червената армия през септември 1944 обаче правителството на Муравиев няма вина и отговорност. То е направило всичко по силите си, за да предотврати това, но то се е оказало недостатъчно. Също така веднъж окупирана от Червената армия, България вече не е можела да се освободи със собствени сили независимо от желанията и стремежите на българите.

Интересен казус е гласуването в свободни, демократични избори, уж апотеозът на свободното волеизявление на народа, когато той поне на теория насочва и кове съдбините си. На практика обаче нашият отделен, изолиран глас няма почти никаква тежест и влияние. Ако Ангел Грънчаров не беше участвал в последните избори, нищо съществено нямаше да се промени в техния резултат. Така че дори когато пускаме бюлетината, ние като отделни индивиди в много малка степен влияем върху политическия процес и не бива да надценяваме възможностите си. Кумулативно, разбира се, гласовете на избирателите тласкат страната в една или друга посока.

Поставянето на народопсихологията в центъра на политическия процес дори може да бъда тълкувано като някакъв отглас от марксизма, от който Ангел Грънчаров се разграничава решително. Марксистите смятат, че историята и политиката се диктуват от икономиката и свеждат всичко до икономически фактори и отношения. Ангел Грънчаров пък е на мнение, че всичко се редуцира до народопсихология.

Всяка теоретизация по необходимост е опростенческа и в това няма нищо лошо. На нас ни трябват някаква карта, модел или ориентир в света, а картата винаги ще е по-малко детайлна от действителността. Най-подробната карта или модел би трябвало да отразяват реалността 1 : 1, а от такава карта или модел полза няма, защото те ще са също толкова комплексни, колкото отразявания обект и няма да допринесат за нашето разбиране. Но да се свежда социалната и политическа действителност единствено до психология, респ. народопсихология е груба грешка. В обществото действат и други, обективни фактори и те често са по-важни и решаващи.

Автор: Анонимен

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)