Из платформата на модерната българска десница

Прочетох текст под заглавие Платформа на модерната десница на българите – проект (Същото може да се и чуе ето ТУК.) Много, твърде много неща в тази платформа ми харесаха: и аз мисля така, споделям същите разбирания и ценности; имам и някои забележки, за които тия дни ще пиша. Ето няколко момента, който ме впечатлиха по-силно, а иначе, разбира се, си заслужава да се изчете целия текст:

За свободата

Свободата изисква държавата да бъде равно поставена с гражданите и фирмите в икономическата и административна дейност. Тя трябва да има точно толкова права в търговските и административни спорове колкото гражданите и фирмите.

Никой, включително властта, не може да замести творчеството и предприемчивостта на хората. Само свободното творчество на инициативните и предприемчивите, на работливите и упоритите постига икономическо развитие.

За нас свободата отключва въображението и таланта на човека; кара го да експериментира и натрупва личен и социален опит; да взема самостоятелни решения и да носи отговорност за тях.

Свободата ни дарява възможността да изберем своя път в живота, да рискуваме и носим отговорността за своя избор, да бъдем господари на своя живот.

За равенството

В обществото има естествени различия и социално неравенство. Самите различия и неравенството насърчават хората и фирмите да бъдат по-добри земеделци, търговци и производители; новатори и професионалисти – защото личното благосъстояние на всеки зависи от него самия, от неговия труд и творчество. Ние сме срещу уравниловката, срещу това тя да се налага със сила или с преразпределение на собствеността. Защото това унищожава мотора за нашето общо развитие.

За личната отговорност

Всеки здрав и правоспособен гражданин носи отговорност за себе си и за своето семейство. Тази отговорност е неотменима основа на неговото достойнство. Ние не искаме личните и семейните ни проблеми да ги решават други около нас.

Всяко отнемане на правото и задължението на гражданите да решават своите проблеми ги поставя в унизително положение и пречи на тяхното развитие.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

За връзките на настоящия български премиер с организираната престъпност

© 2012 Deutsche Welle

В какво е замесен Борисов?

Съмненията, че Борисов е имал връзки с подземния свят стигнаха до Брюксел. Това обвинение се повдига вече за втори път. И за втори път иначе приказливият български премиер отказва да коментира случая, пише „Дер Щандарт“.

Независими журналисти дадоха българския премиер Бойко Борисов на новосъздадената европейска комисия „Антимафия“. Причината: тъмното му минало. За връзките на настоящия български премиер с организираната престъпност се разбра от депешите, изпращани от София до Вашингтон и публикуани от Уикилийкс, информира австрийското издание „Дер Щандарт“. В тези депеши бившият американски посланик Джон Байърли информира за тъмните епизоди от миналото на Борисов и връзките му с организираната престъпност, пише и сайтът за разследваща журналистика и български партньор на Уикилийкс bivol.bg. По-късно данните за Борисов са били проучени и потвърдени от източник с псевдонима „СИМО“, а неотдавна германският „Тагесцайтунг“ разкри, че зад този псевдоним се крие не друг, а американското ЦРУ, припомня „Дер Щандарт“.

Контрабанда, нелегални сделки, пране на пари

Публикуваните от Уикилийкс депеши свързват Борисов с контрабанда на метаамфетамини в огромни размери, нелегални сделки с горива в схема с Лукойл и пране на пари през СИБАНК, която тогава е била управлявана от приятелката на българския премиер Цветелина Бориславова, четем още в публикацията на австрийското издание.

Набеденият

Независимите български журналисти твърдят още, че информациите за Борисов идвали не само от свидетели от престъпния свят, но и от представители на Европол и на европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ. Специалната европейска комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) е сезирана от журналистите Атанас Чобанов, основател на bivol.bg, Асен Йорданов, награждаван в Германия за разследваща журналистика, и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“.

Първият път беше през 2007-ма

Набеденият български премиер обяви, че няма да отговаря на обвиненията, а ще остави за него да говори това, което той прави за страната си. За втори път Борисов попада в подобна неловка ситуация. През 2007 година американското списание „Конгрешънъл куортърли“ обвини тогавашния кмет на София Борисов, че имал връзки с мафията и че бил „свързан с 30 неразкрити убийства“. Американското издание се позова тогава на резултатите от разследване, извършено съвместно с неназована швейцарска банка. Тогава Борисов, който иначе е доста приказлив, също отказа да коментира обвиненията.

Специалната комисия по въпросите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европейския парламент беше създадена през март тази година. Дейността й се ръководи от Соня Алфано, която е от групата на либералите и демократите в Европейския парламент.

АГ, АПА, ДЩ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

„Мюсюлманските братя“, както и Ал-Кайда и Хамас не са терористи, те са революционери

В Сирия проблемът е много стар. В него са намесени мюсюлманските братя от Египет. Подобна ситуация беше във Сирия по времето на Хафес Ал Асад през 80-те. Ситуацията и преди и сега е един типичен пример от социалистическота революционна теория за износ на революции.

„Мюсюлманските братя“ както и Ал-Кайда не са терористи, същото важи и за Хамас, те са революционери. Социалистическите революционери искаха световна хегемония на социалистическия строй, която да се постигне със световна революция. Мюсолманските революционери искат революция, установяваща хегемонията на Исляма и Традиционното Ислямско Право (Законодателство).

Терорът се използва от тези мюсолмански революционери като средство за сплашване на света – и за да им обърне той внимание. Спомнете си недалечното минало, войната в Испания, септемврийско въстание, революцията в Германия, в по късни дати нахлуването на Куба и УСР в Ангола и Мозамбик, Бадер Майнхофф, Ред Бригадес, и т.н., и т.н. В случая Русия е на страната на сегашния президент не от любов към него, а понеже Сирия е много голям пазар на оръжие (включително китайско производство продавано чрез Русия) което те купуват не само за себе си, но и за Хамас, а се предполага и за Ал Кайда и се явяват една транзитна станция за разпределението на оръжейните доставки.

Предполагам, че историята с турския самолет е инспирирана от Русия за да провери здравината на НАТО и как ще реагират на това предизвикателство. Русия достави 7 бойни единици „Сухой“, последният модел изтребител, и сега го пробва в реална ситуация срещу турските военни изтребители, които са американско производство. След като Русия направи пълна документация на турския самолет (ренгенови снимки, измервания, копиране на електронните модули и т.н.), снемане на аеродинамичните характеристики и софтуер от бордовите компютри Сирия може би сте върне турския самолет на НАТО.

Нападането на Сирия от НАТО означава нападане на Русия, не на Сирия. Дали Китай ще застане зад Русия не е известно поне на мен, защото в момента Китай има страшно много финансови и икономически проблеми, а също и спадането на Брутния Вътрешен Продукт, чието възстановяване зависи предимно от Америка. Въпреки доводите на левичарите за „сриващата се американска икономика“ и изгряване на нови звезди Китай и Индия май че в Китай единственото сигурно във финасово отношение са изкупените части от САЩ външен дълг, които те изкупуваха.

В Индия и Китай производството се срива всеки ден, което те дължат на Европа. Така че при един международен конфликт не е ясно кой зад кой ще застане, кой ще бъде неутрален и как сте се развие конфликта, който в действителност започна през 80-те на миналия век, но беше потушен от специалните армейски части на Хафез Ал Асад, водени от брат му, който беше обучен и трениран в КГБ школите. Въстанието беше потушено с масов терор, в Хама и Хомз бяха избити най-много хора. В Хама те надхвърляха 30,000 души. Реката, течаща през града, на която Алехандър Македонски е построил водни колела за напояване на селско стопанския район наоколо беше пълна с трупове.

Сирия не се е освободила сама, направили са го френските войски, които в последствие се устройват във Ливан, който е бил сирийска територия (харесали са я защото има прекрасна питейна вода и в един ден можеш да караш ски и да си на плажа) и отцепват Ливан от Сирия и създават самостоятелна държава с мнозинство на френските преселници християни и малцинство на мюсюлманите. Тези последните обаче увеличават населението си страшно бързо и тъй като живеят в една демократична държава каквато е Ливан натрупват страшно много пари.

Но само малка част от тях които искат да учат и работят, другите, които както повечето фундаментални мюсюлмани, не искат да учат и затова работят само черна работа, но искат да имат пари. И се превръщат във вечни войници на Исляма и създават Хамас, която по същност е една революционна организация. Хамаз е лява популистка военно-революционна структура, която иска установяване на Исляма и Ислямското законодателство в Ливан като отнеме парите на богатите, включително и на богатите мюсюлмани. Обаче при изтеглянето си от Сирия Турция отнема най-плодородните територии от Сирия.

Коментира: Александър Йоцов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В Турция държавата помага на бизнеса, а в България искаме да вкараме бизнесмените си в затвора…

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България

Автор: Евгений Тодоров

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема.

Осигуровките? – а, те може да почакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигуровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска.

Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни влязоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22.

Намерих една европейска програма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задължения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари?

Ама имало криза, не стигали парите – началниците казват: „Който не може да прави бизнес, да си ходи“. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам.

Защо разказваме всичко това?

Защото тези дни се порових за да разбера има ли „турско икономическо чудо?“. И какво открих?

Правителството на Ердоган решило да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджиите-изедници.

В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора.

Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти.

Ама кой да ти прави такива паралели. И то точно с Турция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Какво е да си „народен човек“ и кое именно е „народното“ у Бо(й)ко Борисов?

На едно място чета следния коментар, който ме заинтригува така, че не само му отговорих, но и предлагам около него да се проведе една по-задълбочена дискусия; ето какво написа този човек с никнейм AZ, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах:

Някакъв поет, на когото досега не му бях чувал името (Румен Леонидов) казал, че „Бойко Борисов е народен човек, дори прекалено народен, и се пише за него“ и според него това било съвсем нормално. Много бих искал да знам какво означава „народен човек“ и какво е да си прекалено народен – защото често съм го чувал включително и за Тодор Живков, който също бил народен човек? Изобщо нямам представа какво е да си народен човек. Аз народен човек ли съм или ненароден? В училище също не са ни казвали нищо за нородните човеци и разликата между тях и останалите. Бих искал да знам, защото явно това е важно: в България и народните човеци се ползват с особен статут за разлика от само човеците.

А ето сега моя коментар на горното:

Чудесна тема поставяте, драги AZ, наистина е твърде любопитно да се разбере какъв смисъл влагат в израза „народен човек“ тия, които го употребяват така често, и то по адрес на една бивша, но не по-малко арогантна мутра: Боко. Или за един наглец и простак: Тодор Живков. Все били „народни човеци“ тия двамата и такива като тях – и се пита нормалният човек, като ги слуша: и кое им е „народното“?

Какво, искат да кажат, че щом тия именно са „народните“, народът ни е като тях, тъй ли? Боко и бай Тошо са (или бяха, в случая с правешкия простак) невиждани наглеци, народното у тях е именно тая наглост, така ли? Значи наглостта е нещо като архетипическо народно и българско качество, така ли трябва да се разбира? Или простотията е такова качество? Или дебелашката хитрост? Или склонността да прецакват най-масторски другите, в крайна сметка обаче всички сме прецаканите, а неколцина само са се облажили…

Явно крайно ниско мнение имат за народа ни тия, които определят и Боко, и бай Тошо за „народни люде“, за „човеци от народа“. Или са народни тия двамата щото са неуки или учили-недоучили, щото са крайно неинтелигентни? Или щото са успели да сбъднат народните копнежи, именно, свинарят да стане цар, а роденият да слугува – генерален секретар, президент или премиер? Или щото Боко по-специално умее хубаво да си държи ръцете у джебовете като пич, а това много се аресва на народо, това ли му е на него „народното“? Кажете, не знам, затова питам? Или щото говори простонародно, затова ли е „народен човек“? Имам чувството, че ако изразът „народен човек“ звучи в нечии уши като комплимент или похвала, то това само означава, че тия уши или не са мити, или са с извратена чувствителност, знам ли какви са точно?

И ми се струва че е твърде интересно и любопитно да се помисли повече по така и така подхвърлената тема, с удоволствие ще участвам в една такава полезна дискусия. Полезна е щото ще ни помогне по-ясно да разберем себе си, какви сме ние самите и колко струваме и като народ, и като индивиди…

А за Румен Леонидов имах сякаш малко по-добро мнение, но ето, сега се питам: и той ли се включи в хора на подлизурковците спрямо Боко, дирижиран от нашия роден Караян на подлизурството – Бареков?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.