Страхувам се от такива закони – като закона против пушенето

Отдавна се е превърнало в клише твърдението, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Не е клише обаче, че когато направим първата крачка по този път, нямаме и най-малка представа къде ни води. Почти винаги нямаме представа и след първия километър, а не рядко разбираме къде ни е водил чак пред портите на ада, или дори отвъд тях.

Не ми се иска да напомням някои от най-известните примери от последните два века за първи стъпки с най-добри намерения, но все пак ще спомена за огорчените германци в мюнхенските кръчми от несправедливите клаузи на Версайския договор (неговия аналог на Балканите – Ньойския, все още трови взаимоотношенията на иначе способни да си прекарват весело на маса съседи) през 1923 г. Лидерите, яхнали справедливото им недоволство по онова време, успяха да докарат страната им и цяла Европа до може би най-големия колапс на Западната цивилизация.

Ще спомена също и недоволството и гнева на стотиците хиляди земеделци, търсещи по-добър живот в новите промишлени центрове на Англия и Франция от средата на XIX век, които справедливо най-малкото според тях самите търсеха изход от социалното неравенство по пъбовете и локалите. Техните първи крачки доведоха до най-жестокия социален експеримент, коствал живота на десетки, а може би дори стотици милиони хора по света и неизживяните им блянове до ден днешен битуват в главите на мнозина.

Може би тези примери ще се сторят на някого пресилени и не на място когато става дума за новоприетия закон за забрана на пушенето на обществени места. Обаче, ако можехме да изпратим онези англичани и французи, изпадали във възторг от „Манифеста на комунистическата партия“ или германците, тъсещи потъпканата си чест в условията на галопираща инфлация с безпрецедентни мащаби, няколко десетилетия или век напред, сигурно биха си помислили, че са свидетели на кошмарен сън, а не на фатални последствия от техните първи крачки.

Дано да съм лош пророк или смешен параноик, но когато се приема закон, който ще постави в условие на престъпление по-голямата част от хората в страната, но който няма да може ефективно да бъде контролиран, то един от ефектите на неговото действие ще бъде, че българите ще имат още един пример на старата „мъдрост“, че законът е „врата у поле“. Това със сигурност ще намали и без това слабото ни уважение към законите като цяло и към необходимостта от тяхното спазване – задължително условие за всяко искащо просперитет общество.

Не по-малко разрушителен ефект върху крехките устои на едва съзряващото ни общество ще имат и призивите, облечени в законови рамки, за подаване на сигнали за нарушаващите безумните правила, нещо граничещо с откровено доносничество. Това си е прокарване на път назад към времена, които понеже не посмяхме „да си ги разкажем“, рискуваме да преживеем отново.

Накрая „само за протокола“ ще спомена, че не само съм непушач, но съм и бивш пушач, т.е. пушач-ренегат (тези са най-лошите). Въпреки това се страхувам от такива закони.

Написа: Венцислав Кръстев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Забраната за пушене е грубо посегателство срещу свободата ни, което не бива да бъде посрещано с мълчание

Вчера цял ден по медиите течеше някаква дразнеща еуфория по повод на забраната да се пуши на обществени места, най-вече във всички заведения. Разгеле, най-после се европеизирахме цялостно, тръгнахме окончателно и безвъзвратно по пътя на „циливилизацията“ и прогреса! Гледайки този ентусиазъм, наподобяващ с нещо ремсистската „романтика“ от началото на комунистическата ера, човек няма начин да не си помисли: „Всичката Мара втасала, та и…“

Аз съм непушач, но съм бил пушач, и то много години. Гледната ми точка, така да се каже, е обективна. И точно поради това смятам, че забраната да се пуши на „обществени места“, които обаче са частна собственост, е грубо посегателство както срещу свободата, така и срещу ненакърними човешки права както на пушачите, така и на собствениците на заведения. Забраната за пушене е симптом за една крайно опасна тенденция и аз като непушач не мога да се радвам, че накърняването в случая на свободата и дори на достойнството на дадени „себеподобни индивиди“ мен лично не ме касае – понеже свободата за мен е висша и безусловна ценност. И тя не може да бъде потъпквана на никакви основания, дори и заради такива умилително лицемерни мотиви като „загрижеността за човешкото здраве“. Ако трябва да избирам между грижата за здравето и свободата аз ще избера свободата, защото за какво ми е здраве ако не съм свободен?! Не ща държавата да се грижи за моето здраве и да ми се меси по такъв един нагъл начин, грижата за моето здраве си е моя работа.

Като свободолюбив и толерантен човек аз не мога да търпя гаврата над пушачите, щото в тяхно лице в момента се потъпква един базисен принцип на модерните общества: държавата не бива да се меси в дадени сфери, към които се отнася и „това невинно удоволствие“ каквото е пушенето. Ако не реагираме сега, когато по недопустим начин се накърняват човешки права, утре, когато и наши права бъдат нарушени, дали ще има някой, който да реагира, т.е. да ни защити?! Прочее, пръв поборник срещу „порока на пушенето“, който е започнал да се бори с него със забрани, е Адолф Хитлер. Утре на вманиачени политици може да им хрумне да забранят и други „вредни“ и „опасни“ неща, примерно яденето на месо, алкохола, слушането на даден вид музика или четенето на даден вид книги (четенето на книги разваля очите!), дори секса, даже и пътуването с автомобил и какво ли не още. Ако си мълчим сега, когато сме в началото на този път, в един момент ще стане късно и диктата на държавата над живота ни ще стане непоносим.

Тази сутрин откривам, че има и други хора, които не разделят ентусиазма на забранителите на пушенето: икономистът Йордан Матеев е написал текст под заглавие По пътя към робството, в който аргументирано показва защо забраната за пушене е опасна грешка, която не бива да бъде посрещана с мълчание. Той привежда също така и най-подробен анализ на проблема около пушенето на „обществени“ частни места (обществени места, които са частна собственост), с който ви съветвам да се запознаете, понеже това е един перфектен и много убедителен анализ: За свободното пушене, без популизъм и, на второ място, продължението на тази статия: За свободното пушене, без популизъм II. Човек – разбира се, става дума не за какъв да е човек, а за човек, за който свободата все нещо значи! – не може да не се съгласи с основната му теза:

Пътят, по който вървим е опасен. Това е пътят към робството, описан прекрасно от Хайек преди много години. Той минава точно през такива на пръв поглед благородни забрани като забраната за пушене. И стига до диктатури.

Изцяло споделям тая теза и се солидаризирам, че трябва да се противопоставим на този груб опит на държавата да се меси в частния ни живот. Защото, както и да го погледне човек, това да пушиш или да не пушиш е въпрос на личен избор, е частен въпрос. Воден от същите мотиви се противопоставям и на опита на държавата да се меси по недопустим начин и в сферата на възпитанието на нашите деца, имам предвид новия Закон за детето. От години водя борба за премахване на държавната тирания в сферата на образованието, ала, за жалост, неколцината, които правим това, съвсем не сме разбрани и подкрепени от „масовия човек“. На когото, в нашенски условия, свободата, както и собственото му достойнство, са последна грижа!

Радващо е, че още един сериозен анализатор има смелостта да възпроптае срещу посегателството над свободата ни; с тезата на Ал.Андреев от „Дойче веле“ искам и да завърша своя коментар; той пише ето какво:

Европейците не бива да поемат по пътя на така наречения „здравен фундаментализъм”. Насила хубост не става, както казва народът. Хората, които искат да вредят на здравето си, ще го правят и занапред. Тютюнопушенето може да се ограничи и един ден да отмре не чрез все по-строги и все по-идиотски забрани, а чрез ограмотяване и закрила на младите хора. Освен това, нека не забравяме, че човешкото здраве е важно, но то не бива да се издига на пиедестал. За човека са важни и други неща – личната му свобода, правото му на наслада.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)