Пътят на Вуте Граовски: „Фашизмът“ и чуждият труд (3)

Тази публикация е продължение на следната: Пътят на Вуте Граовски: хладилникът (2)

3. Фашизмът. Чуждият труд

Вуте не се радва дълго на хладилника, тъй като нямаше с какво да го пълни и понякога дори нямаше смисъл да го държи включен. Следващите няколко години се мота, намирайки периодично ниско платена работа като портиер или плочкаджия, но вече нямаше големи предприятия и фирмите, в които постъпваше, следяха много строго за кражбите. Отдавна нищо ново не беше влизало в дома му и Вуте с носталгия си спомняше за времената, в които можеше да си позволи нова печка. Тоест, можеше да открадне печка, но от дистанцията на времето Вуте не правеше разлика.

Един ден се оказа на Раковска 134 и докато оправяше плочките в тоалетната, захвана приказка с Желю Желев. Желю беше съвсем обикновен и често навестяваше тоалетната. Вуте му разказа историята за хладилника и очакваше Желю също като Свидригайлов да каже нещо умно за кражбата от държавата, но вместо това Желю го изгледа замислено и каза нещо завъртяно, в смисъл че при демокрацията се живее по-трудно. По-трудно ли? Вуте се зачуди. Нали при социализма беше по-трудно? Следобеда се отби да си вземе довиждане с Желю и получи от него надписан екземпляр на „Фашизма”. На първата страница стоеше с разкрачен почерк: „На Вуте, новия човек на демокрацията!”.

Като се прибра, побърза да се похвали с книгата на Свидригайлов и пак обсъдиха въпроса за кражбата. Подобно на д-р Тони Филипов години по-късно, Свидригайлов твърдеше, че зад всяко богатство стои откраднат чужд труд. Хватката е, казваше той, да има повече чужд труд, а не твой собствен. Да, но не е ли Желю честен, питаше Вуте, изтъквайки, че „Фашизма” не е чужд труд и не е краден. Свидригайлов само се подсмихна и не каза нищо.

В този разговор Вуте научи, че студентът най-накрая е взел диплома (неизвестно как, след като отдавна не беше ходил до МЕИ-то) и щял да заминава за Германия с фирма. Когато се сбогуваха, Свидригайлов го погледна замислено досущ като Желю и промълви някак тъжно: „Вуте, Вуте, ти построи социализъма”. Щяха да се видят след няколко години, но при други обстоятелства.

Със самия Желю Вуте също се сбогува след няколко години, когато, отново всмукан от тълпата и вече съвсем озверял от безпаричие и липса на всякаква надежда да си оправи живота, изгори „Фашизма” пред Раковска 134, този път сам викайки „Долу бекапе”.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)