Типовете лидерска харизма, допадаща на масовия български „гласоподавател“

Цитирам: „… да имаш харизма и да умееш да печелиш доверието на хората“. Нека помислим трезво: какво е харизма на лидер за нашето народонаселение?

Вариант 1: Вечно широко ухилен, с подходящо образование, знаем, че прави далавери, обича спорта – Софиянски

Вариант 2: Сериозен, почти достолепен, с много езици, говори неразбрано общи приказки, нищо конкретно, обещава за 800 дни да се оправим и станем почти богати всички – Кобурга;

Вариант 3: Сериозен млад човек, европейски образован с хуманитарна специалност, с езици, без стаж и никакъв практичен опит – Станишев

Вариант 4: Грубоват с аграрно-мутренски вид, милиционерско училище, без никакви езици, доста тъмно минало, спортист, обича спорта, коментира го с удоволствие, посещава всякакви обществени и спортни мероприятия стигащо до пародия, без обществен управленски опит – Б.Б.

Вариант 5: Гледа строго, понякога неприветливо, подходящо икономическо + матеметическо (моделиране на икономически системи) образование, доказал се управленец в най-трудните години на прехода, не говори за спорт, не посещава спортни и обществени мероприятия, почти праволинеен, говори конкретно, коментира и предлага конкретни икономически решения, които се доказват във времето – Костов.

За огромно съжаление „хората” над 90% харесват най-вече вариант 4, после вариант 1, после вариант 2, малко вариант 3 и най-малко – вариант 5. Това е тъжната истина.

Надявам се да осмислите тази моя констатация. Фактите са налице – последни в Европа, без шанс, особено за младите. Все пак има и 3-4%, които харесват вариант 5.

Най-лошото е, че в рамките на този вариант, за цялата ни Татковина, от тези, които са кандидат управленци, може да влезе за съжаление, комай само един човек.

Написа: Богданов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s