
Ситуацията и начина, по който съдебната система или процесуалните органи се отнасят към господин Любомир Павлов и Огнян Донев е едно. Да кажем, че предстои някакъв път, през който съдебната система ще се опитва да предявява някакви искания, а адвокатите на тези двама господа ще се опитват да ги отхвърлят. До тук – като във всяка една друга държава.
Проблемът, обаче, е друг. От записа на господин Павлов става много ясно нещо друго. Не че той е виновен или не за нещо, за което в момента го разследва следствието. Става въпрос за разкрития от първо лице за връзка между света на медиите и света на политическото управление на България, в лицето на ГЕРБ, на Цветан Цветанов. От някъде се появява и името на министър-председателя Бойко Борисов. Това не е криминален скандал, това е политически скандал.
Когато говорим за това, че един човек, който в момента е обвинен за пране на пари и още няколко неща, когато той говори, че си е платил дълга към Цветан Цветанов, изживявайки се като главорез – той казва: „отрязах главата на Костов и срещу това съдебната система ще прикрие с гаранцията на Цветанов собствените му престъпления”, – това означава, че наистина липсва държава.
Затова и нашата декларация (на ДСБ от 11 юни 2012 г. – б.р.) беше с искане към премиера Борисов – да се държи или като министър-председател на България, или като част от тази завера между собствения му вътрешен министър и един човек, който е разследван за пране на пари. Борисов трябва да избере – премиер ли е, или е част от този сенчест свят.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.