Битката за дясното у нас се дирижира от Москва

Гледайте филмчето „Битката за дясното“. Отначало мислех, че е глупост, но се оказа сполучливо и забавно:

Колкото въобще до битката за дясното, то трябва отново да се подчертае, че промяната 1989-1991 беше подготвена отдалече и контролирана и даже не беше толкова насочена към ревитализиране на комунизма, колкото към подкопаване на Запада. Комунистическата икономика винаги е била по-неефективна от капиталистическата, но от това не следва, че режимът през 1989 г. е развял бял байрак и се е предал, само защото не можел да си плати сметките. Ако искаха, комунистите още дълго можеха да продължат да поддържат своята наистина неефективна система, макар и с цената на все по-брутални репресии както в Северна Корея или Куба. Но те бяха разбрали, че продължаващата открита конфронтация със Запада няма да им донесе желаното надмощие и решиха да прибягнат до хитрост.

Между другото това никога няма да го чуете от самите комунисти, защото това е най-дълбоко пазената тайна на режима, във всички детайли на която са посветени само изключително тесен кръг от „стратези”. Съществено за успеха на конспирацията е именно тя да остане конспирация, т.е. тайна.

Но и комунистите не са всезнаещи и всемогъщи и плановете им претърпяха ред неуспехи и провали, започвайки от обединението на Германия, което не стана съвсем според предначертанията на Кремъл. Друг момент е, че като цяло след 1989 Източна Европа се управлява от кремълски агенти, но въпреки това се появиха и политици, които не пожелаха да следват заданията от Москва – и един от тях е Иван Костов.

Затова няма нищо по-естествено от това Москва да се опитва да елиминира тях и техните партии от политиката. В отделни случай това става дори с открита груба сила като при Зоран Джинджич, в други случай по-„елегантно” с „катастрофи” и „злополуки” като при Трайковски и Качински, понякога и съвсем „елегантно” с политически и най-вече медийни средства като при Костов и ДСБ.

Написа: Анонимен

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Искаме си Родината, историята и държавата!

Покана събитие 17 юни 2012

До българските медии

До посолствата на САЩ, Полша, Германия, Унгария, Литва, Латвия, Франция, Финландия, Словакия, Чехия и Обединено Кралство Великобритания

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ви кани на поредното събитие, което изразява нашето категорично несъгласие паметникът да продължава да стои в центъра на София, въпреки решението на Столичен общински съвет от 1993 г. той да бъде демонтиран.

Този паметник пречи на стремежа на нашия народ да бъде част от демократична Европа и разделя народа ни на палачи и жертви. Тъй като той е еманация на един изключително значим период в българската история, смятаме, че мястото му е в музей, така както това се случи с паметниците от тоталитарната епоха в другите страни от Съветския блок.

На 17 юни, 2012 от 17 ч. ние ще издигнем българското и европейското знаме на паметника на съветската армия в София като знак на нашето желание да бъдем част от демократичния свят. Двете знамена ще се срещнат и съединят, така както съдбата на нашата страна е неизменна част от тази на стария континент.

Искаме си родината, историята и държавата!

НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО! НЕКА БЪДЕМ МНОГО! НЕКА БЪДЕМ УСМИХНАТИ! ПРОСТО – НЕКА БЪДЕМ!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.