За отношенията между „миропомазаната“ и непризнатата, ала изцяло свободна блогърска журналистика

И.Инджев е написал и публикувал текст в блога си под заглавие Журналисти с граници, в която разнищва интересен казус около публикация в ДНЕВНИК на текста на Георги Деянов, който най-напред излезе в блога на И.Инджев, а после и в моя блог (аз все още не отстъпвам от теорията си за т.н. „блогърско цунами“ и правя всичко то един ден да бъде възприето и да се утвърди като най-ефективен начин за умножаване на ефективността на блогърстването).

Който иска може да прочете и да се информира за казуса, говорещ много относно измамното съзнание, с което живеят „официалните журналисти“, имащи предимството за някаква избраност – в сравнение с „някакви си там блогъри“; прочее, моят конфликт с ДНЕВНИК по подобни нравствено-медийни казуси датира от няколко години и всички свидетелства за това може да се открият в ето този блог на съответното място.

В същия текст на г-н Инджев има и още един крайно любопитен пасаж, касаещ блогърите; ето го:

Но днес ме застигна и историята със спестяването на истината от страна на сайтове, които очевидно са решили да не информират докрай какво пише в статия на „Ди Велт” за българските медии. От статията, разпространена от „Дойче веле” и поместена в сайтове, който бих искал да смятам за свободни медии, липсва тъкмо онази част, която посочва „шепа български блогъри” като единствените свободни журналисти в България. Явно подобна оценка е непоносима дори и за приятелите сред колегите, които си изкарват хляба в интернет (за разлика от блогърите, които пишат „залудо”).

Та в тази, пък и по повод на по-горната връзка, ми се наложи да напиша коментар в блога на И.Инджев, в който и поставям един крайно интригуващ въпрос въпрос; ето самия коментар, от който може да се разбере за какво именно става дума:

Може би само няколко часа след публикацията в блога на г-н Инджев (а може би и още по-скоро) същият текст излезе и в моя, надлежно снабден с линк към блога на И.Инджев, с нарочна бележка откъде е взет и с предложение до автора да даде разрешение за публикацията на текста в списание ИДЕИ – ето под това заглавие: Едно недоволно поколение – поколението на свободата – се събуди за граждански живот. Тъй че редакторите в ДНЕВНИК не биха се затруднили много да проследят първоизточника, за което щеше да е достатъчно едно запитване на Гугъл.

Но явно друго пречи за такава коректност: откъде-накъде ще се „принизяват“ да се допитват до „шепата блогъри“, след като може да се демонстрира все пак известна надменност спрямо тях?! Интересно е също така как можа толкова скоростно да реагира главната редакторка на ДНЕВНИК ето сега, пишейки специално „опровергващо писмо“ – което именно и показва, че са твърде добре запознати с това какво пише в блога на г-н Инджев; как сега разбраха, а тогава – „изобщо не“?! Май сами се издават и изобличават, ала както и да е…

Но имам и един въпрос до тия, които знаят: така и така не стана ясно какво именно пише в онази липсваща част, която посочва „шепата български блогъри” като единствените свободни журналисти в България; кое именно е липсващото?

Ако някой може да посочи кое е именно липсващото или спестеното, ще сме му благодарни всички ние, за които е интересно коя именно е липсващата част. Сиреч, на мен ми е интересна оригиналната статия на „Ди Велт“, а не нейни преразкази, особено в частта, касаеща „шепата блогъри“, които били истински независими…

Това написах в блога на г-н Инджев. Интересно ми е коя е пропуснатата от „Дойче веле“ част. Да видим дали тя ще се открие и разбере. А иначе цялата история е много показателна за разпространените у нас нрави, свързани по-специално с отношенията между „официално миропомазаната“ и „непризнатата“ аналитична журналистика и публицистика, която се е приютила именно в блоговете…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Моралното падение и медийната катастрофа на bTV са свързани и се обуславят взаимно

След като bTV стигна до падението да не може да си върши нормално работата заради нетърпимоста на хората срещу техни камери и репортери на протеста на Орлов мост, нещо, което е абсолютен провал за всяка една телевизия да достигне до такова положение, вместо да се замисли как и защо се е стигнало дотам хората да скандират „Долу bTV!“, да отказват да дават интервюта за тях и даже един малко по-луд протестиращ да нападне операторът им и да го набие, та вместо да се запита защо само към тях има такова отношение, а не примерно срещу Канал 3, БНТ или Нова телевизия, вместо това Btv решиха да атакуват по тъч-линията – като играят на ръба на засадата.

Те поканиха в едно предаване екоактивист и чрез една водеща го понаритаха вербално, като го заставиха да се извинява за положението в което е изпаднала телевизията – нейн оператор да бъде бит, заплашиха го да си ходи преждевременно от студиото и накрая демонстративно сложиха край на неговото „гостуване“ при поредното искане на извинение, което той отказа да даде. По принцип нормалното състояние на една телевизията е следното: хората търсят телевизията за съдействие и подкрепа, уважават екипите, които се отзоват на техен сигнал, вярват й и се бутат кой пръв да сподели проблема си пред камерата й.

Това, в което е изпаднала Btv, e пълната противоположност на нормалното положение и като цяло е пълен провал в политиката и цялостното управление на всяка една телевизия. Как е възможно да достигнеш до положение хора да скандират „Долу!“, „Уууууу!“ и т.н. при вида на твои екипи и камери при положение, че съществуваш като телевизия в една свободна, демократична система на изборен принцип, разполагаш с ресурс и кадри, спонсори и рекламно време и една от всеобхватните ефирни честоти (bTV зае честотата на втората национална телевизия Ефир 2), как е възможно да стигнеш до там просто не мога да си обясня.

Що за некадърно управление трябва да имаш, що за автоголове е трябвало да си забиваш години наред и колко ли е трябвало да танцуваш по нервите на зрителите, за да достигнеш дотам?! Смятам, че в най-скоро време и други телевизии ще последват съдбата на bTV. И други танцуващи по нервите на хората телевизии скоро ще бягат от изнервени зрители от улицата където им е мястото на сигурно в студиото и оттам отвисоко и зад дебеловрата охрана ще се жалват какви изроди сме ние зрителите и как ги биеме е така просто за кеф, защото сме идиоти.

Танцувайте, телевизионери, водещи и монтажисти, танцувайте, защото българинът е търпелив, но всяко нещо си има граници и на вашия танц се вижда края! Защото струните, върху които друсате кючеците си, не издържат вече и са пред скъсване.

Posted by AZ

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)