Кой уби медийната свобода и демокрацията в България?

Тази сутрин се събуждам и в съзнанието ми се появява, кой знае защо, ето този проклет въпрос: какво ли ще пише на надгробния камък на „свободните медии“ в България? Иска ми се да поразсъждавам над него…

Това, което пише на надгробните камъни, се нарича епитафия. За да се съчини за нещо епитафия, значи то вече е умряло. В случая явно е умряла медийната свобода в България, щом се налага да й се съчинява епитафия. Прочее, тя вече е съчинена – и то от най-сигурен, независим, обективен източник. Ето как звучи самата епитафия, в оригинал и в превод, а после ми се ще да поразсъждавам над нея:

Wirklich unabhängig seien in Bulgarien nur vereinzelte Blogger. (В България истински независими са само шепа блогъри.)

Горното е изречение от статия на Stefanie Bolzen (Стефани Болцен) от авторитетния германски вестник „Die Welt“ („Ди Велт”), препубликувана и в „Дойче веле“. По-верна и по-изразителна епитафия от тази – сполай му кажи! Медийната свобода в България умря – да живей свободата, приютила се единствено при шепата блогъри!

Една горчива истина се съдържа в горното изречение, която беше пропусната („процедена“) през злобно стиснати усти и със скърцащи зъби от флагманите на „свободния печат“ у нас, вестниците „Труд“ и „24 часа“ ето как:

„В България истински свободни били само някои блогъри”

Забележи добре: „били“, не „са“, санким, нашите „свободолюбци“ са редактирали оригинала, сиреч, това убийствено верната характеристика се вижда твърде преувеличена. Дотам са стигнали в падението си, че не могат да приемат поне малко по-достойно присъдата си, ами мигом, като изпечени лъжци, почват да апелират: „Тия там от Германия, моля ви се, силно преувеличават като твърдят, че в България истински независими били само шепа блогъри!“. От което нормалният човек си прави извода, че подобна реакция издава едно: че лъжците в случая явно принадлежат към убийците на медийната свобода в България!

Е, верно, те натрупаха милиони, продавайки съвестта си, продавайки себе си, продавайки всяка останка от човешки морал, чест и достойнство. И превръщайки се в парцали. В мръсни парцали. В пачаври. Пачаврата именно е мръсен парцал. Бог да прости свободата на медиите в България!

А кои, прочее, са по-точно нейните убийци? Щом имаме вече епитафия, щом е налице труп, нормално е да се запитаме кой именно е убиецът? Или и това убийство ще остане неразследвано, „в архив“, без виновници, без извършители, сякаш свободните медии у нас са си умрели от естествена смърт, понеже сигур са престарели, знам ли какво още да си мисля?

Ще си позволя да направя една аналогия. Аналогията може да ви наведе на истината. Та намеква за нея. Особено когато истината е страшна или опасна, е допустимо да се пише и говори с аналогии. Нали уж аналогиите били несигурни? Ето моята аналогия:

Ако си спомняте, днешният пръв и абсолютен властелин на България, който се разпорежда и има последната дума за всичко, който командва и Парламента, и Президента, и Висшия съдебен съвет, имам предвид нашия „народен кумир“ Бойко Борисов преди да започне своя обвеян със слава възход беше най-прост главен секретар на МВР. А преди това беше бодигард на Царо и още по-преди на бай Тодор Живков. А преди това е бил чисто и просто една мутра. Бил е млад, но перспективен бандит. Та спомняте ли си как започна шеметния медиен възход на Бойко Борисов. Понеже мнозина у нас са с къса памет, помнят от ден до пладне, ще им припомня:

По време на главното секретарстване на Бойко Борисов, по време на което той беше обвеян от медийна звездна слава, комай всеки ден ставаше едно и също нещо: извършвано беше някакво показно убийство, било с взрив в кола, било от наемни убийци, било по някой друг начин; броени минути след убийството Б.Борисов, сякаш убийците първо на него са съобщавали, че имат намерение да убиват, вече беше там и пламенно даваше поредното си интервю пред мечтаещите, пред живеещите с една мечта, именно да опипат некой ден мускулите му, репортерки; нито едно от поредицата показни убийства не беше обаче разкрито в епохата на толкова славния медиен възход на първия кумир на республиката ни, но тези убийства го изстреляха като с катапулт в крайна сметка до самия връх на бедната ни държавица.

Значи излиза, че Бойко Борисов си проправи път към властта благодарение на прекалено много (неразкрити) убийства, т.е. мина през много кръв, докато се възвиси дотам, където сега е. Точка. Спирам дотук. И на мен ми се живее… и аз имам семейство… макар че моята вече се е видяла, щом имам такава голема уста.

Та ето и хипотезата ми: по време на Б.Борисов безнаказано бяха убити, да речем, много мафиоти, та да се разчисти терена за възхода на никому неизвестната мутра, която, както твърдят, с набързо събрани от бандити пари си била купила генералски пагони от МВР. Тия (до едно неразкрити!) убийства обаче бяха само прелюдия. След това бяха убити, след това бяха дадени поне още две най-свидни жертви: убита беше свободата на медиите в България и също така беше убита така крехката и млада българска демокрация. Кой е техният убиец си правете сметка сами…

Кого хвалят медиите у нас всеки ден? Кой дефилира неуморно по телевизионните екрани и денонощно, сякаш е роб, дава своите тъпи интервюта? Кой даже си има „подръчни медии“ и медийни мекерета, забогатели като го хвалят най-нагло всеки ден? Името „Бареков“ говори ли ви нещо? Кой даже спечели избори с безброй медийни манипулации? Кой стана абсолютен господар на България, който се е разпищолил като мутра, намирайки се на самия връх на многострадалната ни държава и республика?

Е те тоя същия уби медийната свобода в България. Убивайки медийната свобода в България, той получи пълната власт. Майка ни жална какво ни се пише, ако ние, гражданите, за които свободата все нещо значи, не съумеем да променим това. Защото без свободни медии няма и не може да има демокрация.

Да убиеш демокрацията означава първо да убиеш медиите – и след това демокрацията ще ти падне като презряла круша в ръцете, та да си я насилваш както ти скимне. Да съживиш, да вдъхнеш живот на българската демокрация означава да реанимираш ако не съвсем умрялата, то поне умиращата, „берящата душа“ медийна свобода в отечеството ни. Щото докато има „светлинки в мрака“, а това е именно изцяло свободната блогърска журналистика и публицистика, то това означава, че и медийната свобода все още блещука, а мъртвешкият мрак на гибелта на медийната свобода не е още настъпил…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.