В Турция държавата помага на бизнеса, а в България искаме да вкараме бизнесмените си в затвора…

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България

Автор: Евгений Тодоров

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема.

Осигуровките? – а, те може да почакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигуровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска.

Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни влязоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22.

Намерих една европейска програма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задължения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари?

Ама имало криза, не стигали парите – началниците казват: „Който не може да прави бизнес, да си ходи“. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам.

Защо разказваме всичко това?

Защото тези дни се порових за да разбера има ли „турско икономическо чудо?“. И какво открих?

Правителството на Ердоган решило да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджиите-изедници.

В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора.

Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти.

Ама кой да ти прави такива паралели. И то точно с Турция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s