Из платформата на модерната българска десница

Прочетох текст под заглавие Платформа на модерната десница на българите – проект (Същото може да се и чуе ето ТУК.) Много, твърде много неща в тази платформа ми харесаха: и аз мисля така, споделям същите разбирания и ценности; имам и някои забележки, за които тия дни ще пиша. Ето няколко момента, който ме впечатлиха по-силно, а иначе, разбира се, си заслужава да се изчете целия текст:

За свободата

Свободата изисква държавата да бъде равно поставена с гражданите и фирмите в икономическата и административна дейност. Тя трябва да има точно толкова права в търговските и административни спорове колкото гражданите и фирмите.

Никой, включително властта, не може да замести творчеството и предприемчивостта на хората. Само свободното творчество на инициативните и предприемчивите, на работливите и упоритите постига икономическо развитие.

За нас свободата отключва въображението и таланта на човека; кара го да експериментира и натрупва личен и социален опит; да взема самостоятелни решения и да носи отговорност за тях.

Свободата ни дарява възможността да изберем своя път в живота, да рискуваме и носим отговорността за своя избор, да бъдем господари на своя живот.

За равенството

В обществото има естествени различия и социално неравенство. Самите различия и неравенството насърчават хората и фирмите да бъдат по-добри земеделци, търговци и производители; новатори и професионалисти – защото личното благосъстояние на всеки зависи от него самия, от неговия труд и творчество. Ние сме срещу уравниловката, срещу това тя да се налага със сила или с преразпределение на собствеността. Защото това унищожава мотора за нашето общо развитие.

За личната отговорност

Всеки здрав и правоспособен гражданин носи отговорност за себе си и за своето семейство. Тази отговорност е неотменима основа на неговото достойнство. Ние не искаме личните и семейните ни проблеми да ги решават други около нас.

Всяко отнемане на правото и задължението на гражданите да решават своите проблеми ги поставя в унизително положение и пречи на тяхното развитие.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…