Призив за прекратяване на 40-дневната гладна стачка на Р.Радев, застрашаваща живота му

В групата за подкрепа на Р.Радев във Фейсбук намирам следният призив, към който се присъединявам; по-долу можете да прочетете и думите, с които правя това под формата на коментар под самото писмо да Р.Радев, подписано от философа проф.Николай Василев, бивш министър на образованието от едни по-други времена; времена, в които министрите на образованието или просветата не бяха жалки парвенюта като сегашния министър С. Игнатов, не пожелал заради грандоманията, от която, горкият, е толкова болен, цели 40 дни да намери време та да се срещне с Р.Радев и да реши за две минути проблема, заради който той заложи живота си:

До Райчо Радев

Открито писмо от ръководството на Клуб „1-ви ноември”

Скъпи приятелю, в днешната българска действителност, пълна с низост и партизанщина, подчинена на долни амбиции и узаконено безправие, твоята съпротива срещу арогантната несправедливост бе пример за себеотрицание и достойна гражданска позиция. Още от първия ден на твоята гладна стачка Клуб „1-ви ноември” застана зад теб, подкрепяйки борбата ти за справедливост, срещу политическите уволнения в образованието. Правейки равносметка на твоята съпротива, преценяваме, че тя не беше напразна. Замисълът да бъдеш уволнен се провали, твоята кауза се превърна в кауза на много граждански активисти, непримиримостта ти бе пример за много млади хора. В този смисъл преценяваме, че твоята гладна стачка постигна своята цел.

Тежкото време, в което живеем, непрекъснато ни предизвиква на борба. Борбата за една нова, по-човечна България едва сега започва. И в тази борба ние ще се нуждаем от хора като теб. Затова днес, когато твоята гладна стачка продължава вече четиридесет дни, когато на опасност е поставено не само здравето, но преди всичко живота ти, искаме да ти кажем: Райчо, ти си ни нужен жив, битката ще продължи и утре! Ние твоите приятели и съмишленици от Клуб „1-ви ноември” те призоваваме да прекратиш гладната си стачка, да съхраниш живота и здравето си в името на бъдещата ни борба!

Проф. Николай Василев, председател на Клуб „1-ви ноември”
Румен Дечев, зам. председател на Клуб „1-ви ноември”

ЕТО И НЕЩИЧКО ОТ САМАТА ФЕЙСБУК-ГРУПА:

Rumen Dechev: Уважаеми съмишленици от групата в защита на Райчо Радев, вчера се срещнах с Райчо. Здравословното му състояние никак не е добро. Той се нуждае от спешна медицинска помощ за възстановяване на здравето си. Обръщам се към Вас с молба да подкрепите отправения от Изпълнителния съвет на Клуб „1-ви ноември“ апел до него и го призовете да прекрати гладната си стачка.

Райчо ни даде един пример за действие, за съпротива и това бе най-ценното в неговия протест. Нека последваме този пример и превърнем нашата група в едно огнище на противопоставяне на всяка несправедливост и беззаконие, където и да са се случили – в България или по света. Тези които желаят, нека да дойдат днес в 17,00 ч. пред Министерството на образованието да изразим нашата солидарност с Райчо Радев.

Ангел Грънчаров: Подкрепям! За жалост не мога да дойда до София, аз съм от Пловдив, но духом ще съм с вас на митинга пред Министреството. И аз смятам, че Р.Радев изпълни дълга си и ни изнесе един много вдъхновяващ урок! Урок по гражданско достойнство! По всеотдайна ангажираност с проблемите на българското училище и образование! Ако имаше повече радетели за едно модерно образование като Райчо Радев, работите нямаше да са така плачевни – каквито са сега. Тъй че, Райчо, с честа съвест прекрати стачката си и се погрижи за здравето си! Ний ще продължим борбата, така няма да се оставим!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Текстът на изпратеното до всички парламентарни групи Открито писмо от редактора на сп. ИДЕИ

До Парламентарната група на ПП ГЕРБ
До Парламентарната група на КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
До Парламентарната група на Движение за права и свободи
До Парламентарната група на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
До Парламентарната група на АТАКА

ОТКРИТО ПИСМО

до всички парламентарни групи в Народното събрание на България във връзка с безотговорното отношение на държавни институции към истински важните потребности на българската младеж

Уважаеми дами и господа народни представители,

Позволявам си да ви занимая с един важен по моя преценка проблем. Признавам си, твърде интересна ми е вашата реакция. Аз съм български гражданин-избирател и не ми е безразлично могат ли българските парламентаристи да разграничават истински важното от маловажното, същинското от ефимерното, дълбоко потребното от всичко онова, което е външно, е само камуфлаж и баласт.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж неколцина философи и психолози (по-малко на брой сме от пръстите на едната ръка!) започнахме да издаваме философското списание ИДЕИ. Първата му книжка се появи през ноември 2009 година. От тогава досега излязоха общо 8 книжки, в момента под печат е деветата. Издаваме го със свои лични средства, ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. Тиражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да ви изпратя всички досега излезли негови книжки за да го разгледате по-подробно.

Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани. Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от „духовна храна“ – като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, човечно, добре списвано списание, въздействащо, докосващо най-фини струни в душата на младия човек.

Нашето списание наистина се пише на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно – в смисъл не само за философи, не чисто професионализирано – списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат един ден водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване – защото без тия два процеса младият човек просто няма как да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ни прави свободни.

Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова „култура“ нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и от топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

Може би вече се питате защо ви занимавам с тия неща, защо ви отнемам от толкова ценното време? Ето за какво.

Иска ми се да вярвам, че ние, създателите на списанието, и вие, представителите на народа на България, споделяме все едни и същи универсални, общочовешки и също така европейски ценности като свобода, личностно самоопределяне, демокрация, духовност, толерантност; иска ми се да вярвам, че също така имаме и родствени представи за пътищата на достойнството и просперитета. Ако е така, на тази база защо тогава да не можем да си сътрудничим по един твърде своеобразен начин?

За жалост обаче никой, най-малко пък държавните институции, оторизирани от Конституцията да решават същностните проблеми на личностното и идейното формиране на младите – министерствата на образованието и младежта и това на културата – не намери за нужно да ни подкрепи в нашите усилия, въпреки нашите призиви, въпреки нашите проекти за финансиране, с които участвахме в съответния конкурс. Нима за тия институции работата за една толкова благородна кауза е нежелана – и излишна?

Оказва се, че в съвременните български условия инициатива като нашата, именно да бъде издавано едно автентично философско списание за младите и за мислещите, търсещите истината хора, сякаш неминуемо е осъдена на неминуем провал. В отчаянието си намерих за нужно да се обърна към вас – понеже и вие носите отговорност за това ситуацията в сферата на образованието и духовността да е такава, именно, да царува безотговорност към най-насъщните потребности на младите хора. Понеже вие, българските народни представители, не упражнявате длъжния контрол над отговорните държавни институции, позволяващи си да проявяват такава крещяща безотговорност към най-насъщните проблеми на българския живот, ето, налага се сега вие да отговаряте. Предлагам ви да отговорите, да понесете отговорността си по един твърде специфичен и неочакван за вас начин: като си… платите! Ето как:

Списание ИДЕИ – едно крехко цвете в толкова буренливата нива на съвременния духовен български живот – е осъдено на гибел. Това обаче не бива да става. Ето, вие имате шанса да го спасите – и по този начин да запишете имената си и в културната история на България. Затова предлагам: да обсъдите проблема (всяка парламентарна група поотделно, вътре в себе си) и ако дадена група счете за нужно да подкрепи финансово списанието, нека да го стори, отделяйки трохичка от държавната субсидия за финансиране на вашата партийна дейност. Сп. ИДЕИ годишно излиза в три книжки, всяка (при преференциалните условия, които сме осигурили при един издател) струва 1000 лева. Вие преценете дали ви е по силите да отделите нещичко от субсидията си – или пък от ваши лични средства, защо не?! – и по този начин да подкрепите, под формата на дарение, излизането на някоя от книжките на списанието.

Имам чувството, че мога да си представя как възприемате една такава съвсем екстравагантна идея. У нас е прието за нормално от парите на държавната субсидия, примерно, да се финансира закупуването на кебапчета, предназначени за гладния електорат – по време на партийни изборни мероприятия. Или да се дават по 20 лева „на капа избирател“ – или на главата, стояща под тази капа – та избирателят да подкрепи вашата партия на избори. С тия пари от държавната субсидия, предполагам, се плаща на медии, та да представят любезно и в бляскава светлина вашата партия.

Но ето, аз ви предлагам нещо нечувано: да подкрепите с нищожна част от тия пари едно философско, сиреч, съвсем плуралистично списание за младежта. Духовните неща у нас са нещо като „последната дупка на кавала“, са нещо като кожусите за населението, облагодетелствано от природата да живее на екватора. Ето, аз ви предлагам да сторите нещо наистина благородно, пък макар и куриозно: подкрепете списание ИДЕИ! Няма как това да не е куриозно щом е благородно. Довели сме нещата дотам, че самият дух у нас е куриоз – и идва ли не „аномалия“ и „патология“…

Това трябва да бъде поправено. Ето, давам ви шанс да направите една малка крачка в тази посока. Давам ви също шанс по-ясно да осъзнаете кое е истински важното, съдбовно важното в този наш живот. Духът трябва един ден да надмогне ширещата се наоколо бездуховност. Да се работи, да се полагат усилия в тази посока е въпрос на дълг. Ще се радвам някой депутат да ме разбере какво казвам, да откликне на думите ми и да ги приеме като своя кауза, апелирайки неговата парламентарна група да подкрепи финансово списание ИДЕИ.

Имам плаха надежда че това все пак е възможно. С интерес ще проследя дали е така. Защото имам и недобро реалистично предчувствие за изхода от тази моя авантюра…

С уважение: Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ

П.П. По контекста, в който е написано това писмо, виж следната публикация: Открито писмо до народните представители, предлагащо им да извършат велик нравствен подвиг

За повече информация за списанието виж и Блог на списание ИДЕИ

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Касапинът Б.Борисов закла свободата на българските медии

Изследване: Българските медии са зависими политически, бягат от плурализма

Политическите зависимости и липсата на плурализъм са най-проблемните зони в българските медии, а най-малкият им проблем е образователната подготовка на журналистите. Това сочат резултатите от изследването на българската медийна среда през 2011 – 2012 г., изготвено от фондация „Медийна демокрация“.

Организацията е изготвила „карта“ на проблемните зони в българските медии като е анализирала докладите на международните организации, които ги наблюдават – IREX, Репортери без граници, Freedom House, SEEMO, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ.

Зоната с най-висока степен на тежест – политическите зависимости, е критикувана от всичките осем наблюдаващи организации. Те констатират наличие на:

● силна зависимост на медиите от властовата конюнктура,
● нарастване на политическия натиск върху тях,
● отказ от критика на статуквото,
● активно и доброволно предлагане на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите,
● наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина,
● разпределяне чрез правителството и общини на обществени и евросредства в полза на медии с позитивно отношение към властта (чрез договори за реклама и за медийно отразяване),
● силна зависимост на регионалните печатни и онлайн медии от местната власт,
● политизиране на медийната среда,
● липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода.

Седем от анализиращите институции сочат като проблемна зона липсата на плурализъм в електронните и печатните издания. Критиките са насочени към липсата на обективност, равнопоставеност и баланс между политическите гледни точки, ограничения политически дебат в изданията, униформеността и копирането на едни и същи източници. Медиите губят традиционната си роля на медиатор и насърчител на публични дебати, констатират авторите на изследването. Пренебрегват и теми, свързани с разнообразието в обществото – насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства.

Пет от наблюдаващите организации отчитат като проблемна зона липсата на икономическа свобода. Според наблюдателите на медийния пазар съществува корпоративен натиск, подкопаване на обективността в голяма част от медиите. Анализаторите изтъкват, че източниците на финансиране на част от медиите са неясни, а чрез тях се легитимират капитали с неясен произход. Отбелязват се и случаи, в които редакции търгуват активно и доброволно журналистическо съдържание. Зачестяват случаите, когато медийното съдържание става обект на бизнес договорки, рекламният пазар се централизира, а регионалните медии остават извън него.

Други проблеми на българските медии, отбелязани в анализа, са насилието над журналисти, неспазването на професионалните стандарти и ниските критерии към качеството на съдържанието, регулациите и законодателството, недостатъчната конкуренция, автоцензурата, неясната собственост на част от медиите, неработещата саморегулация, слабата самоорганизация на журналистите в защита на техните интереси, образователната им подготовка.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Б.Борисов ли е главният як касапин в медийната кланица на България?!

Борисов, чрез Цветан Василев, участва в закупуването на най-големия актив в момента в България, който е търгуем на пазарни начала (изключвам АЕЦ и др. под.) – БТК. Става дума за активи на стойност няколко милиарда евро (макар и натоварени с многомилиардни дългове), които струват няколкостотин милиона евро кеш заради дългова и ликвидна криза.

Зад тези активи обаче стои… националната сигурност на България, а и индивидуалната сигурност на повечето от гражданите й: голяма част от всякакъв вид сигнал (телевизионен, телефонен, вкл. и мобилна телефония, интернетен и пр.; при това междуградски и международен) минава през БТК и НУРТС. Последното вече е собственост на Цветан Василев чрез Корпоративна Търговска Банка. Като включим тук и вече притежаваните от него мултиплекси за предстоящата ефирна цифровизация на телевизионния сигнал, нещата се подреждат:

Огромна част от информационните потоци вече са в ръцете на една Групировка/ Корпорация, основно чрез нейната Корпоративна банка, която с държавните и с НАШИТЕ ПАРИ се е превърнала вече в държава в държавата. А който държи информацията, може спокойно и да не държи официално властта, нали?! За финансирането на покупката на БТК Цветан Василев и Борисов са решили да продадат… ТВ7.

Защо?

Защото ще им донесе нужните милиони евро за посочената търговска операция.

А защо ТВ7 „струва“ много десетки милиони евро? Ами едновременно с превръщането й в правителственаТА телевизия, в нея беше инвестирано и нещо друго – рейтинг.

Как? Чрез манипулация на данните за гледането на телевизионната аудитория, монополът върху които държи с подставена фирма… Красимир Гергов, другият „бивш“ съ-собственик на ТВ7. Оказа се, че ТВ7 след няколко месеца фалшиво напомпване на рейтинг по принципа „бавно и полека“ започна да измества дори и такава гледаема телевизия като Нова ТВ. Хората, които са вътре в нещата могат да разказват надълго и нашироко за този процес на дива манипулация, който се знае от всички потърпевши, но за който всички си траят, защото иначе… ще бъдат отрязани и от това, което в момента им отпускат по милост като рейтинги и реклама.

И така ТВ7 – за всеки потенциален купувач – изглежда вече привлекателна инвестиция: съвсем близо до властта и облагите й, висок рейтинг, модерна техника, рекламни потоци (направлявани впрочем от същия Красимир Гергов, монополист и в рекламата)…

Но Групировката/Корпорацията не може просто така да продаде своята перла в короната, пардон каскета (произходът и на тримата цитирани по-горе е в най-добрия случай каскетаджийски). Защото за нея освен парите, нужни за купуването на съответния дял от БТК (другият дял го купува Путин чрез руската ВнешТоргБанк и местния му service officers Милен Велчев и Красимир Катев), е още по-важно да се запази и контрола върху аудиторията.

Ето защо се прави врътката с ББТ, която беше кабеларка само при старта си, после получи по (не)знайни начини ефирна честота в София с огромна потенциална аудитория, която е важна в настоящата афера. Манджуков отдавна я продаде на Доган и Ирена Кръстева, която пък сега я е „продала“ на медийната корона (Crown media се нарича фирмата на Групировката; те каскетаджиите така си избиват парвенюшките комплекси, с имената на фирмичките си, с които ни правят на маймуни).

Какво предстои?

Сега ще има период от няколко месеца, в който ще има преливане на предавания, водещи, брандове, рейтинг, визия и пр. към ББТ, която по изпитания вече начин ще започне да става правителственаТА телевизия с големия рейтинг. Така и парите от предстоящата продажба на ТВ7 ще са в каскет вързани, и пропагандата ще има още една нова масова трибуна, която да служи като дублажна (в първоначалния период след продажбата на ТВ:), а после – като основна пропаганда платформа на властта на Корпорацията.

Следващата цел е… Нова ТВ. Когато бъдат понатрупани след подходящото изпиране средствата от контрабандата на алкохол и цигари. В контрабандата на цигари основен играч е… Булгартабак, купен скоро от Корпорацията, пак с участието на Милен Велчев и ВТБ; КТБ, Цв.Василев и Борисов…

И според мен абордажът на Нова ТВ ще приключи успешно преди изборите. Знаете защо, нали?!

За да не изглежда на някой, че това е серия от някакъв конспиративен филм, ще кажа, че всички горни официални данни са налични в публичното пространство. Неофициалните човек лесно може да получи като поразпита тук-там из медийните и рекламистките среди.

А мрежата, проследихте ли мрежата?

Милен Велчев, Красимир Катев (и коя корона ги легитимира преди десетина години, а?!), Доган, Ирена Кръстева, Цветан Василев и Борисов, Красимир Гергов (но тук надничат Райчев и Стойчев, които от няколко месеца станаха фенове на Борисов, докато преди го кълняха и на сън).

Написа: 1 НАУМ, източник на публикацията Як касапин в медийната кланица от блога на Иво Инджев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

На изборите нека подкрепим тези, които имат смелостта да водят истинска война с мафията

Провал за европейското развитие на България – това е изводът от доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи. Контролът ще продължи, вместо да приключи сега, както бе предвидено в договора за нашето членство. След година и половина ще оценяват… следващото правителство. Надеждите към настоящото се изпариха. С тях се изчерпа и европейското търпение. Ще има нови външни упреци и разобличения след този доклад, изпълнен с горчиви оценки. Така стана с правителството на Тройната коалиция, това следва да очакват и ГЕРБ.

Вече нямат смисъл правителствата, които идват и си отиват. Няма значение дори как изглеждаме отвън. Няколкото последователни политически провала вече унищожават самочувствието ни на хора, които са способни сами да решават проблемите си. Три правителства ни доведоха до това състояние. Сакскобургготски и Станишев допуснаха унизителната клауза за следприсъединителния контрол, защото не се справиха с престъпността и корупцията на своите управления. Борисов издигна българската организирана престъпност в очите на Европол до степен на уникалност, защото е организирана престъпност на власт.

ГЕРБ пропиля шансовете си. Същевременно исканият вот на недоверие няма да даде опрощение и на БСП и ДПС за техния скорошен европейски провал. Днес всички те имат общ интерес и си помагат взаимно. Искат да избягат от позорната тема преди лятната ваканция.

Депутатите от ДСБ и СК няма да участваме в бягството.Ще връщаме тази тема отново и отново. Обществото ни със сигурност ще загуби, дори само слушайки и гледайки набързо скалъпената постановка. Няма да участваме в днешната проява на безсилие пред истинските проблеми на България.

Като архитекти и първи радетели на членството ни в ЕС, ние целяхме с национално съгласие да постигнем европейско благоденствие, справедливост и свобода за българите. Съгласието на Сакскобургготски, Доган, Станишев и Борисов се оказа за европейските пари, а не за европейските правила. Оказаха се съгласни да вкарат в Европа българската мафия, а не българските граждани. На българите остана да плащат скъпата цена за тяхната корумпираност и некомпетентност.

В този угнетяващ момент ние казваме, че има изход – в националното съгласие. А то е в ръцете на българските избиратели. На следващите избори да дадат доверие на тези, които искрено са съгласни да изградим сами европейски ред и правила, без унизителен натиск отвън. Да изберат тези, които имат смелостта да обявят истинска, а не медийна война с мафията. Само това ще върне европейското ни самочувствие.

ДЕКЛАРАЦИЯ на ПГ на СК за вота на недоверие по повод мониторинговия доклад на ЕК

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.