Историческото пожарогасене продължава

Пожарът във Витоша продължава вече четвърти ден и от първоначалните 50 декара вече обхваща 250 или разраснал се е пет пъти. Цари пълен хаос с организацията по гасенето и доброволци разказват странни неща, които са им се случили щом са отишли на място да гасят.

Българското правителство първо прие, после отказа (като не даде основателни причини) помощ от Израел и Сърбия. Странните разкази на доброволците са от рода на:

„Пожарникарите и военните около нас също бездействат, тъй като не получават никакви нареждания. Стоим и чакаме, докато от време на време до хижата идват коли с някакви хора и си тръгват, но нищо не се случва. Тоталният хаос вече трети ден ни кара да мислим, че просто се саботира гасенето на пожара.“

„Когото и от т. нар. отговорни лица да попитам какво се случва и кое налага всичкото това безсмислено чакане, не получавам никакъв отговор. Дори вече ми казват да не задавам глупави въпроси, защото ги дразня.“

„Към 6:00 часа вече доброволци нямаше (за записване) и започнахме да чакаме какво и кой и защо, не е ясно, а и никой не знаеше.Отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт…след 30-40 мин. чакане се разбра, и се даде команда, че транспорт НЯМА. Качвайте се пеша! Всичко от наша страна беше 6. И започнахме едно чакане. А пожарът си върви. И се качва към нас! Ние продължаваме да чакаме, няма помпа, няма нищо. Аз лично чух нашия началник поне три пъти да говори по телефона с някого и да вика “пратете ми помпата, кога ще ми изпратете хеликоптера да ни спусне помпата? Искам помпата сега! Готови сме и т.н.И чуйте сега какво се случва! Обажда се някакъв умник и казва: ще ви изпратим помпата (и всичко останало), забележете, с кон! След дълго чакане някой се обади и каза: Прибирайте се!“

„От една страна, тия хеликоптери, дето пръскат, нищо не правят. Просто мъгла. От друга страна, пожарникарите около нас бяха 10-15 човека максимум. Днес на ръце сме качвали шлангове и помпите в продължение на час.“

“До утре ще е много зле положението. Идвайте хора. Не слушайте новините. Всеки е нужен горе. Организацията е слаба. Пожарникарите гасят с 2 помпи, от които едната е голяма колкото табуретка и днес прегря. Ако не се съберем, пожарът ще изгори сумати гора. Идвайте!!!“

„Всички налични доброволци вече са изтощени – физически и емоционално. Тези хора, борещи се четвърти ден с огнената стихия, призовават за помощ и съпричастност.“

„Никой не може да обясни защо дни наред се повтаря, че положението е овладяно.“

„Управляващите не искат да си признаят, че пожарната е зле екипирана. В така наречения щаб има много началници, те също знаят, че няма да се справят с наличия материален ресурс и затова дават безумни нареждания и успокояват, че ситуацията е овладяна. Питейната вода също е кът, храната, която получават пожарникарите пък е недостатъчна.“

Същевремено и Македония, освен Израел и Сърбия, е предложила да помогне със специализирани самолети в гасенето, но правителството отказа на всички. Не знам и защо ние нямаме такива самолети, каквито има Македония, която всички смятаме за по-изостанала от нас, а ако имаме някой трябва да обясни защо не се използват. До този момент обаче никой не е обяснил официално защо точно отказваме помощ.

Видях клипчета в youtube и става въпрос за едни гигантски самолети, които изсипват огромно количество вода или някаква червена субстанция и като гледам кадри от пожара във Витоша съм сигурен, че един такъв самолет може да го изгаси само с едно минаване. Просто някое „официално лице“ трябва веднага да даде смислено обяснение защо се отказва използването на такива самолети. Защо е нужно да се рискува живота на доброволци и пожарникари и защо е нужно хеликоптери да правят хиляди курсове и да харчат гориво, защо е нужно да се губи време в пренасяне на тежка техника.

Ако такова обяснение не бъде дадено или то не звучи убедително то аз ще реша просто, че правителството на България е оставило гората да си гори, като е рискувала безмислено живота на обикновени граждани доброволци и пожарникари в симулиране на опит за потушаване на пожара, което е довело до неговото разрастване.

Автор: AZ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.