Попадайки в гравитационното поле на властта официализиращият се блогър неминуемо става неин сателит

Г-н К.Павлов (Комитата) е започнал да описва за бъдещите си мемоари паметните събития около поканването му през изминалия уикенд на среща с Премиера: виж До момента, в който стана интересно. За целта, респективно, е възприел и подобаващия стил на писане, способен да ознаменува тия вълнуващи моменти от живота му – леко тържествен и патетичен стил, който да предизвика един ден завистта на бъдните поколения че не са имали шанса да живеят в нашето така интересно време. Засега само е налична първата част от тия вълнуващи записки, обещано е продължение. Зачетете се в тия редове, за да не съжалявате, че сте пропуснали ето това, примерно:

… На входа ни прибраха телефоните и ги заключиха в едни чекмедженца при охраната. Дадоха ни ключето.

Нагоре по стълбите и, малка приемна и голям кабинет. На креслото до ниската масичка до вратата вдясно седи премиерът Борисов. Става. Здрависваме се.

– Казах на Дянков, Цветанов и Добрев да дойдат и те да говориме – споделя той.

Такова трябва да е било чувството в момента, в който гладиаторът разбрал, че на арената срещу него вместо един, ще пуснат четири лъва, за по-интересно.

Спомних си и моите познати, които категорично ме съветваха да приема покана в такъв кратък срок, защото аз се дърпах. Представих си ги как ми махат от публиката…

Разбира се, в стила на криминалните романи с продължение на най-интересното текстът прекъсва, та читателят да чака с неустоимо нетърпение продължението; многообещаваща също е и пряката реч, което подсказва, че от цялата история може да се получат в крайна сметка не скучни мемоари, а повратен за бъдещето на литературата ни романтичен исторически роман. Абе, мама му стара, хубаво е, че все пак живеем в такова вълнуващо време, изпъстрено с ярки исторически личности като Борисов, Дянков, Цв.Цветанов и оня, младия, как се казваше, министърът на икономиката де, не се сещам в момента за името му, но и той, естествено, има запазено място в историята ни, щото, изглежда, е много даровито момче.

Като прочетох с нарастващ трепет цитираните по-горе редове редове, не се сдържах, понеже съм гадняр, да разваля малко идилията и емоцията, пишейки следния твърде неприятен рефлексивен коментар:

Четейки текста и някои от коментарите в съзнанието ми се появи досадна мисъл: ако признанието на блогъри от властта е нещо като тяхно „официализиране“, то това последното им придава статус, нямащ нищо общо с най-голямото очарование на самото блогърстване, което, разбира се, е свързано с отдадеността, с пристрастеността им към свободата. Видяхте ли в клипчетата как Комитата и Асен Г. внимателно мерят думите си при дефинирането на своите въпроси?

Властта вероятно има толкова мощна гравитация, че свободата на блогъра отива по дяволите когато той бъде въвлечен в неговото поле, а това става когато той се остави по някакъв начин да обслужи тая власт. За да се поясня: вие как смятате, Бареков нима може да се държи като свободомислещ ум? Не знам защо, но гледайки клипа, човек има впечатлението, че и тия двама блогъри се отправят по пътя, който един ден ще ги доведе до плачевната участ, до трагедията на Бареков.

И най-непохватният блогър има огромно предимство пред официализираното обслужване на властта: той е свободна, сиреч, той е независима личност, той е личност, която зависи само от собствената си съвест. Попадайки в гравитационното поле на властта официализиращият блогър неминуемо става неин сателит.

Нима някой може да има илюзията, че в тия отношения Боко ще бъде сателит на дуета Комитата-Генов, а те ще бъдат притегателния център?! Това, господа, е невъзможно. Бойко успя да подчини на „аурата“ си (тя, разбира се, е и парично обезпечена) де факто всички български медии, та едни блогъри ли ще му се опрат?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Борисов прилапа част и от онзи медиен сектор, в който има свобода, именно „шепата независими блогъри“

Бойко Борисов, силно впечатлен от т.н. „бойкометър“, който двама блогъри направиха, в своя си стил – да обезоръжи, да притъпи жилото на всичко, което някак може да навреди на рейтинга му, та да обърне в своя полза развитието на нещата – поканил същите тия двама блогъри на височайша аудиенция в присъствието и на неколцина от най-важните министри в това „най-демократично правителство“ (по неговите думи): виж Лятната изпитна сесия на правителството. Единият от блогърите, удостоени с тая чест, именно Комитата, е така развълнуван от случилото се, че чистосърдечно си признава: „Аз съм тотално изцеден. Не знам колко време ще реанимирам.“. Явно в наши условия само да те погледне, камо ли пък да те погали с перце първенецът на пълната власт, и човек изпада в невероятно мощни екзистенциални вълнения, трепети и копнежи.

Случаят е твърде интересен за дискутиране и осмисляне: Премиерът кани на разговор двама блогъри, сиреч, прави опит да спечели на своя страна единственият медиен сектор у нас, в който има някаква свобода! Тепърва много ще се говори и пише по тоя многозначителен прецедент. Аз вече тук-там се изказах в един първоначален и импулсивен план, в някои случаи обръщайки се директно към ощастливените с тая наистина голяма чест да „изпитват“ самия Премиер; ето репликите ми, написани на разни места в интернет, дадени в една не съвсем свързана последователност; тепърва още ще пиша по безпрецедентния случай, но ето засега какво счетох за нужно да кажа:

Преди време Б.Борисов направи интересен сондаж за да проучи реакцията на един „блогърстващ журналист“, твърде влиятелен, имам предвид Иво Инджев – като на него лично съобщи новината, че няма да се строи АЕЦ „Белене“. Оказа тая милост на И. Инджев и с жеста си, предполагам, е очаквал същият да се трогне от вниманието на всесилния властник; е, такъв трепет И. Инджев не преживя и продължи да критикува властта и нейния пръв тартор. Но не всички имат тоя стоицизъм да издържат на вниманието на властта… ние, хората, сме твърде различни… Пък и известно познание на човешката психология е достатъчно та да се разбере какви рискове са налице в случая…

… Случилото се има двояко значение. Б.Борисов благоволи да ви приеме, което означава, че си дава сметка за ефекта на това събитие: ето, имаме си най-сетне Премиер, който е диалогичен, приема блогъри, обяснява им как той вижда нещата, оставя се да го критикуват и пр. Внушението е: леле, какъв демократичен Премиер си имаме, не са верни приказките, че у нас положението със свободата на медиите не било розово! Тъй че, мислейки на тази плоскост, смятам, че трябва да си дадете сметка, че Б.Б. ви използва за свои цели, а вие сте се подвели да се оставите да бъдете използвани.

Поддали сте се на наивната представа: ето, дойде нашият час, майчице, самият Премиер ни приема, какво чудо, от първа ръка ще вземем информация и ще го критикуваме и прочие, и так далее, и ала-бала. Вижда се, че тоя медиен октопод (да не кажа медийно чудовище), какъвто сам по себе си е Борисов, вече е направил първата стъпка да прилапа и онзи медиен сектор, за който наскоро се писа, че е единствения, в който има свобода, става дума за „шепата независими блогъри“ (както се писа в онзи германски вестник)…

Тъй че нещата са многозначни. Аз само предупреждавам да не се мисли за тях плоско… и прекаленият оптимизъм също е израз на крещяща наивност…

Сега в съзнанието ми възниква един въпрос. Преди два месеца един човек, застрашен от уволнение по политически причини, имам предвид Райчо Радев от Перник, писа Открито писмо до Премиера, в което сподели проблема си и апелира Премиерът да се намеси. Минаха два месеца, Б.Борисов не само че не е отговорил на писмото му (което е длъжен да стори по закон!), но и явно няма намерение изобщо да отговаря. Същият този човек е в гладна стачка вече трета седмица, Боко, разбира се, не обръща на това капчица внимание. Въпреки че някои медии все пак дадоха гласност по случая. Мълчи като пън. Но ето, тия блогъри ги приема и беседва мило с тях, както забелязваме на снимките. Въпросът е: защо? Моят отговор на този въпрос съм го дал в заглавието (и подзаглавието) на този постинг. Ако тия блогъри не се усетят, че с милостта на Боко да ги приеме фактически са използвани от него, проблемът си е изцяло техен.

Вероятно си мислят, че те него използват, а всъщност той тях използва… понеже той е властта. Да не говорим за съблазънта дадени влиятелни блогъри да бъдат напазарувани, т.е. купени в прекия смисъл на думата; след като Борисов и ГЕРБ си купиха каквото пожелаха (депутати за да си имат собствено парламентарно мнозинство, цели медии, които да им правят партийна пропаганда, съдии и какво ли не още си купиха) колко му е да си купят и някой и друг блогър?!

Изслушах видеата, пожертвах си част от времето за това не особено смислено занимание. Ще си позволя все пак да изразя своето възприятие, впечатлението си.

Двамата блогъри се държаха твърде благоприлично, видимо развълнувани от голямата чест, сиреч, Б.Борисов постигна бляскаво главната от целите си: да обезоръжи, да притъпи жилото на най-критичния към властта медиен сектор, именно блогърите. Атмосферата на срещата беше трогателно мила, почти никога някой не се осмели да прекъсне монологичните тиради на медийния спец и факир Б.Борисов.

От друга страна погледнато, с вниманието си, от висотата на пиедестала, на който седи, Б.Борисов мигом подкупи иначе уж безпощадно-безкомпромисните блогъри, които се държаха чинно, гледаха го на моменти с погледи, блеснали като погледа на кученце, на което току-що е хвърлен комат хляб или мръвка – или пък само е погалено по главицата от височайша ръка.

Сиреч, една по начало прекрасна идея за „бойкометъра“ същият този наш медиен чалга-шоу герой, какъвто е Боко, успя да я очалгизира, да я превърне в менте, да я обезоръжи, да махне жилото й. Той, прочее, умее всичко, до което се докосне, да го очалгизира: както цар Мидас могъл всичко, до което се докосвал, да го превръща в злато, така Б.Борисов пък умее всичко, до което се докосне, да го превръща в чалга, в блудкаво и пошло медийно шоу-менте.

Накрая, както и можеше да се предположи, двете страни се оттеглиха с трогателно нежни чувства една към друга: аз лично не мога да си представя по-голяма подигравка с „независимото блогърстване“. Даже да ви беше поканил на банкет и собственоръчно да беше запушил устите ви с пържоли или с пасти, по-малко щяхте да се изложите отколкото сега!

Сам Бойко не пропусна възможността да се погаври накрая с вас, като ви заяви в прав текст, че сте му били направили голяма услуга, един вид направо безценна услуга. Следващата стъпка по този път, по който, за жалост, така неосмислено поехте, е да станете платени клакьори на властта от типа „Бареков“ или „Кулезич“. Медийните услуги на властта, знайно е, се заплащат скъпо и прескъпо; намекът му беше твърде прозрачен…

Простете, но такова е моето впечатление, така аз оценявам събитието; не мога да не съм пределно искрен и не ща да лъжа никого…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.