Пловдивският талибанин Николай Московски въртял кощунствена търговия с мощите на баташките мъченици!

Попаднах на прелюбопитна статия, която представя случващото се в средите на висшата „духовна“ йерархия на БПЦ – виж КУКЛОВОДИТЕ НАЗНАЧИХА НОВ ЛЮБИМЕЦ НА ДЯДО МАКСИМ. В нея открих един откъс, в който се разказва скандална история за търговията с мощи, която е подел пловдивският „православен“ талибанин Николай Московски; става дума за търговия с мощите на баташките мъченици! Светотатството е пълно; ето, прочетете, уверете се сами:

… За да се докопа максимално бързо до заветното протосингелство, архимандритът от Сливен е влязъл в уния с Николай Пловдивски и му е обещал пълната си подкрепа в битката за въжделеното “бяло було” на дядо Максим. Или, по-точно, обещал му е, че никой няма да му пречи, тъй като най-младият български митрополит вече си е подсигурил финансовия гръб в лицето на олигарсите Георги Гергов и Петър Манджуков.

Но на финалната права в надпреварата за патриаршеския жезъл не би било лошо да му “паднат от небето” още няколко милиона. Които, шушука се в клира, щели да дойдат от продажбата на мощите на прясно канонозираните баташки мъченици. На първо време Николай щял да ги “косне” на Македонската църква, с чиито служители поддържал повече от приятелски отношения.

“Неотдавнашната визита у нас на втория човек в Руската православна църква (РПЦ) митрополит Иларион Алфеев, завеждащ външния отдел на техния Синод, не е само по повод канонизацията на мощите, а и да се даде знак на дядо Максим, че Москва още стои зад него и засега оттеглянето му “на покой” в Троянския манастир се отлага.

Освен това Иларион е дал “зелена улица” на дядо Николай за продажба на мощите, а за благодарност е получил една платнена торба, пълна с кости.

Междувременно се разбра, че Николай освен луксозния трон за 150 000 евро за параклиса “Света Марина” е поръчал “на крака” в Марфино и скъпа мощехранителница – и то още преди мощите да бъдат осветени!

Такова количество мощи не притежава нито една църква в света, така че Николай Пловдивски ще стане милионер, ще се почувства напълно независим и като нищо може да отцепи своята епархия плюс Старозагорска, Силистренска, Видинска и Плевенска, за да създаде паралелен на Максимовия синод, оглавяван, естествено, от неговата “скромна” особа. Ясно е, че ще назначи за свой викарий и газещия като валяк конкуренцията архимандрит Калист, който в качеството си на протосингел ще му поднесе на тепсия гласовете на Софийска епархия.

За да изглежда по-възрастен, препатил и мъдър, 42-годишният Николай си боядисва брадата бяла.

Така правят и неговите приближени, подготвяйки се отдалече за “деня Х”, в който ще се събудят новите властелини на БПЦ”, разказват Божи служители…

Това пише измежду всички останали не по-малко скандални истории в цитираната статия, която си заслужава да прочетете сами. Моят коментар е пределно кратък: тоя неудържим талибанин Николай, който, както виждаме, не се свени да извърши всяка възможна мерзост, е най-мръсното и позорно петно връз робата на великата страдалчица – Българската православна църква.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.