Наглите гербовашки бюрократи продължават административния терор срещу просветния деец Р.Радев

Протестиращият с продължителна гладна стачка Райчо Радев е публикувал в блога си изключително интересен документ, наречен ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО НА ПИСМЕНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ НА ДИРЕКТОРА НА СУ „ОЛИМПИЕЦ“ ПЕРНИК, който чета тази сутрин, удивлявайки се на безпределната по наглостта си способност на образователните бюрократи-политиканти да се гаврят с личностите в нашенски условия; този документ е един от знаменателните нравствено-психологически паметници на нашето перверзно политическо време. Прочетете и вие този текст, поне го разгледайте, зачетете се тук-там, убеден съм, че не сте могли и да предположите, че чак такива неща е възможно все още да се случват в „европейска България“.

Ето един откъс от документа, а ако го прочетете целия, ще можете в пълна мяра сами да прецените с какви извратености и глупости се занимават нямащите какво да правят (освен да вредят!) и по цял ден клатещи си краката под бюрата бюроклати (грешката в изписването на тая дума е умишлена, неслучайна) от инспектората по образованието; от приведения откъс пък ще разберете и ще се убедите в огромното интелектуално и морално превъзходство на г-н Р.Радев пред неговите нещастни мъчители-инквизитори от инспектората:

… Констативният протокол в обазованието има идентична функция с констативния протокол в следствието от съдебната система. Следователят установява фактите и наличието на някакво несъответствие с нормата, а не оценява фактите, не определя степента на съответствие на факта с нормата и не им придава ценностна характеристика на нарушения, престъпления и др.п. Ролята на съдник, който определя аксиологическите измерения на фактите и тяхното съответствие с нормата има съдът – той установява в каква степен несъответствието между факта и нормата маже да се определи като нарушение, престъпление и др.п.

В образованието ролята на следователя се изпълнява от комисията по проверката, която установява фактите и наличието или отсъствието на съответствие между факта и нормата, а съдията е министърът, началникът или директорът, който определя степента на това несъответствие и може да внесе ценностната характеристика на факта като нарушение или престъпление и т.н. В настоящия момент констативните протоколи на комисиите по проверката приличат на обвинителен акт, а не на документ, който просто констатира фектите и установява наличието или отсъствие на съответствие между факта и нормата. Комисията по проверката на моята работа се е увлякла и е напълнила констативния протокол с ценностни определения на фактите (обвинения в нарушения), а в повечето случчаи дори не е констатирала фактите, а е посочила само своя извод-оценка относно възможни факти – в част от точките не е посочен дори и един конкретен факт.

Написаното по-горе е възражение към определенията, че дадени факти или отношения, отразени в констативния протокол, са квалифицирани като нарушения. Такава квалификация никой няма право да прави, както и комисията по проверката, преди да са взети обясненията на работника (директора). Такова право има Началникът в заповед за наказание (обвинителния акт) и то само след спазване на предвидената от нормативната база процедура…

Стига толкова, текстът, казвам ви, е любопитен. А е безкрайно интересно да се установи по-нататък какви изсмукани от пръстите дребнави „обвинения“, от немай-къде, са се впуснали да предявяват изнемогващите от скука и от умствен дефицит бюроклати от пернишкия инспекторат по образованието, имащи ясно дефинирана задача: да уволнят директорът на училището г-н Радев, та да турят да седне на мястото му „наше послушно и верно до гроб момче“ от ГЕРБ!

Ето такива неща стават в „европейска България“. Погледнете си часовника. Днес е все пак 12 юли 2012-та година (!), а не някой ден от 50-те години на ХХ-я век! Не е за вярване, но е така: някои хора са замръзнали в развитието си и са се вкаменили като паметници на така славния комунизъм, в който най-ненавистна беше тъкмо личността. А че г-н Радев е личност се демонстрира даже само от това, че така умее толкова ефективно да вбесява бюроклатите-комуноиди…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s