
– Абе, Цецо! Ти мислил ли си къде ще ме погребете, като умра?
– Амии… – почесал се Цветанов по главата – ще говоря с Вежди да те положим в Алеята на славата на Централните гробища.
– Абе, Цецо! – казал Борисов – там е много претъпкано, бе.
Цветанов мислил, мислил и се оживил:
– Добре бе, шефе, ще ти направим мавзолей като на Георги Димитров, за три дни ще го построим.
– Абе, Цветанов, какви са тия комунистически глупости, дето ти идват на акъла, я бегай да мислиш.
Върнал се след 3 часа вицепремиерът ухилен:
– Готово, шефе, измислих го и го уредихме. Ще те погребем до Божи гроб в Йерусалим, на три метра от него. Е, ще ни струва 2 милиона евро, амааа нали е за теб.
Борисов се потъркал по еднодневната брада, погледнал изкъсо Цветанов и казал:
– Хм, верно, че сме на власт, ама два милиона не са ли много за две нощувки…
Румен Р. Тошо Татов

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.