Арогантното високомерие на Министър С.Игнатов застрашава живота на намиращия се 25-ти ден в гладна стачка философ Райчо Радев!

На имейла си получих писмо от намиращия се в гладна стачка вече 25-ти ден колега Райчо Радев; давам гласност на писмото и моля всички, които го прочетат, да направят нещо това писмо да стигне до колкото се може повече хара. Ако сме българи и граждани е недопустимо да стоим безразлични когато е застрашен животът на наш сънародник, който гладува вече четвърта седмица, борейки се за някакви обществени идеали, за идеали и ценности, които касаят всички нас.

Г-н Радев, с когото се познавам отдавна, води дългогодишна борба за една по-смислена образователна политика на държавата, а в момента протестира против вълната от политически репресии и уволнения, заляла страната. Ето защо е грозно да останем безразлични когато този човек, гражданин, философ, дългогодишен ръководител на едно образователно учреждение води своята битка срещу политически обусловените своеволия на разпищолилата се и толкова арогантна образователна бюрокрация. Затуй призовавам да упражним граждански натиск казусът с гладната стачка на Р.Радев да бъде разрешен цивилизовано и хуманно, а пък идиотското поведение на високомерно мълчащите институции и длъжностни лица най-накрая да бъде сломено.

Разбирам добре, че тия длъжностни лица мълчат защото на тях, явно, изобщо не им пука за нищо, бидейки упоени от страшния наркотик на властта. Защо мълчат по този казус медиите също е обяснимо; не е обяснимо само ако ние, гражданите, също си замълчим и се престорим, че не знаем какво става. Не вярвам, не ми се иска да вярвам, че и ние, гражданите, сме станали съвсем безразлични към всичко, защото ако е така, това означава, че и не заслужаваме по-добра участ.

Простете за морализаторстването, но не мога да мълча в такъв един момент; иска ми се да крещя от безсилие! На писмото на Р.Радев, което ще прочетете по-долу, отвърнах ето как:

Кураж, приятелю! Дръж се още малко! Ще победиш! Обречен си да победиш, защото си прав! И защото каузата ти е благородна! Безцеремонната наглост на мълчащите длъжностни лица е израз на безсилие и признание за правотата ти – и за моралното, личностното и гражданското ти превъзходство! Ти вече победи, остава ти само да приемеш капитулацията на дискредитиралите се напълно властници!

А ето сега и самото писмо на г-н Радев:

До всички адреси в моята поща.

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ И…,

25-ти ден продължава гладната ми стачка (вече е 14.07.2012 г.). Мотивите ми ще намерите в блог „Райчо Радев“. Благодаря на проф. Николай Василев, председател на клуб „Първи ноември“ и на Румен Дечев, негов зам. председател, че ангажираха Клуба с моята кауза. Благодаря за подкрепата на Представителите на интелигенцията, които изпратиха писмо да Министъра, Премиера и Президента (120 подписа), на Асоциацията на преподавателите по философия, писмо, изпратено до същите институции, на сдружение „Морал, етика и гражданско образование“ и проф. Минко Балкански, на колегета от Пловдив Ангел Грънчаров и на всички от групата във Фейсбук „Ние подкрепяме Райчо Радев“ и на сайтовете „Активно гражданско общество за Перник“ и „За Перник“.

От канцеларията на Премиера разбрах, че писмата ми до него са изпратени в МОМН, за становище. Предполагам, че съдбата на писмата ми до Президента и Комисията по образованието в НС е същата. Докога ли ще чакам отговор???!!! А може и да не дочакам???!!! „Какво тук значи някаква си личност?!“

Вчера изпратих писмо до Министър Игнатов със следния текст:

„Г-н Игнатов, предлагам да се проведе среща с Вас по повод мое писмо до Вас с Ваш вх.№ 0601-677/07.05.2012 г., с изтекъл срок за отговор, декларация с Ваш вх. № 94-13182/28.06.2012 г.(или № 94-13/82/28.06.2012 г.) и по повод на гладната ми стачка. Предлагам на тази среща да присъстват проф. Николай Василев, председател на Клуб „ПЪРВИ НОЕМВРИ” и г-н Румен Дечев, зам. председател на клуба. Този Клуб е ангажиран с провеждащата се от мен гладна стачка, продължаваща 24-ти ден, за която гладна стачка сте информиран от посочената по-горе декларация. Поради факта, че гладната ми стачка продължава дълго време, 24 дни, и става опасно за нормалния изход от нея се надявам да определите време, в което да се срещнем, по възможност за началото на следващата седмица.

Уведомявам Ви, че от понеделник, 16.07.2012 г. съм в отпуск, по графика за 2012 г. и ще чакам пред входа на Министерството за Вашия отговор, показвайки на минаващите мотивите ми за гладната стачка. Двамата сме бивши състезатели, Вие по бокс, а Аз по спортна гимнастика и знаем какво значи дадена дума – 24 дни на вода, чай, сокове, нектари и айран.“

25-ти ден гладната ми стачка продължава. И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми, споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, в Института за образование на проф. Минко Балкански:

„Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно, е предоставил (отчуждил) своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степените на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по-свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България.

Държавата като система от институции, в които работят държавни служители (чиновници), с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля (депутатите), които изработват законите и ги приемат. Изразите „Държавата е майка на гражданите” и „Аз, гражданинът, съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да бъде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата.

В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите (избирателите) се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна (неорганизирана или организирана) борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани.“

РАЙЧО РАДЕВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.