Нашенски путинисто-комунисти организират в София демонстрация в подкрепа на сирийския диктатор и масов убиец Башар ал-Асад

На Фейсбук-страницата в подкрепа на г-н Райчо Радев съвсем неочаквано за мен прочетох публикация, нямаща нищо общо с темата. А именно, както ще прочетете, в него става дума за „империалистическата агресия против братска Сирия“ (!). Няма как, възразих и, респективно, бях обруган. В текста има и информация за предстоящо мероприятие (демонстрация) в София в подкрепа на сирийския кървав диктатор, организирано, естествено, от тукашни фенове на един друг диктатор, именно руския самодържец Путин. Ето, прочее, самия текст, написан по един одиозен медиер, с пищно използване на болшевишка терминология, а по-долу можете да видите и дискусията, която се разгоря след моята реплика:

Скъпи приятели, империалистическата агресия в Сирия навлезе в решаващ стадий. Близките събития в Ирак и Либия ни показват сценария, както и какви ще са очакваните последствия. (Жертвите в Ирак надхвърлят милион, а в Либия вече са над 100 хил. Разграбено е националното богатство на двете държави, самите те са териториално разпокъсани, а на власт дойдоха екстремистки ислямски групировки). Днес единствено твърдата позиция на Русия и Китай препятства започването на широкомащабна империалистическа война, която може да прерасне в световен конфликт с употреба на оръжия за масово поразяване от най-зловещ вид. Водеща в противопоставянето на агресията е политиката на Русия. Затова и Русия понася най-вече удара на дезинформационната кампания, която отдавна е прераснала в психологическа война. Ако агресията не бъде спряна и българската общественост остане пасивна, въвличането ни в бъдещия световен конфликт е сигурно, с всички произтичащи от това последствия.

Във връзка с нагнетилата се обстановка около Сирия, група граждански активисти реши да бъде организирано митинг-шествие в подкрепа на руската политика за мирно решаване на конфликта и плана на Кофи Анан. Идеята за митинга срещна изключително радушен отзвук у много граждански и политически организации, с най-различен профил, с които от два дни се водят интензивни разговори. Призоваваме всички загрижени за бъдещето на България да подкрепят с присъствието си на митинга волята за мир на българския народ, както и да окажат възможното съдействие да разпространите това съобщения. Поне трябва да сме чисти пред съвестта си, че сме направили всичко зависещо от нас, за да се противопоставим на въвличането ни в готвената война.

Митингът ще започне в 17,30 ч. на 25 юли (сряда). От 17,30 до 18,00 ч. ще сме в градинката зад НХГ (бившия дворец). От 18,00 ч. шествието ще тръгне по бул. Цар Освободител, покрай руската църква и Народното събрание, през градинката зад Художествена академия, пресича се бул. Левски и се продължава по ул. Шипка до Руския културно-информационен център, където митингът ще се проведе. От там по ул. Сан Стефано се минава покрай БНТ, където ще бъде подаден протест срещу едностранчивото и манипулативно представяне на събитията по Националната телевизия, след което се продължава до Орлов мост, където митингът ще завърши на площада пред езерото Ариана.

Моля да се обърне внимание, митингът е предвиден за сряда 25 юли. Първоначално обявената в групите дата беше отменена от Столична община.

А ето сега и самата дискусия:

Ангел Грънчаров: Ново двайсе!

Rumen Dechev: Моля?!

Ангел Грънчаров: Лозунги против НАТО, от типа „НАТО убийци!“ ще има ли 🙂 Другарят Първанов сега е безработен, може да направи няколко лозунга, сам да ги напише и да ги носи на митинга… Нали тук беше група в подкрепа на Райчо Радев, а не на убиеца Асад…

Rumen Dechev: Убийци, господине, са тези които плащат и пращат ислямистките хуманоиди да режат глави и крака в Сирия, да разрушават и палят църквите в една толерантна светска държава. Същите, които ограбват по 15 млрд. годишно от България, същите, които поддържаха крадеца Костов и днес мутрата Бойчо, заради което страдат и почтените хора като Райчо Радев. Това е връзката между двете теми, както и организацията Клуб „1-ви ноември“, която организира защитата на Райчо и митинга в подкрепа на славянска и православна Русия. Първанов впрочем е същият мошеник както и Костов и цялата синя смрад, която унищожи България.

Ангел Грънчаров: Както и да е. Имаме големи различия в разбирането на нещата. Излишно е да спорим по тия въпроси тук. Пардон за обаждането ми…

Валери Рибаров: Подкрепата за Райчо Радев изисква обединени усилия, а обединяването става по различни начини, в това число и тази инициатива.

Крум Томов: Има ли психиатри в групата? Помогнете на човека 🙂

Мадлена Павлова: Нация, която не е решила вътрешните си проблеми, свързани с почти с физическото й оцеляване… да не говорим за психическия, в личен план срив и загуба на всичките й духовни ценности, които е притежавала (те се пазят и отстояват от малцина)… е трудно да се включи в акции, свързани с международните проблеми, дори когато касаят отново физическото й оцеляване. Без да звучи песимистично, за такива акции вече е късно… след като допуснахме досега въвличането ни в НАТО. За държава като BG, неутралитетът би могъл да ни спаси в случая… и да ни спести доста средства на данъкоплатците, преди това…

Ангел Грънчаров: ‎“Неутралитет“ под крилото на имперска Русия ще ни спаси, точно така, правилно рассуждаете, другарко!

Мадлена Павлова: Г-н Грънчаров, не съм русофил и никога не съм била и ако аз съм „другарка“, то Вие сте най-близкият съратник на „другарите“. Неутралитетът в политически аспект е ненамеса във военни конфликти, което и Вие, предполагам желаете не-малко от мен. Имах предвид, че BG можеше да поддържа политика на необвързаност спрямо военни съюзи, за което споменах по-горе. И акция като тази трудно ще бъде подкрепена, защото съдбата на нацията е предрешена от политиката и действията на предишните правителства. Не мисля, че има нещо нередно в това да се отстоява, доколкото е възможно позицията за мирно решаване на конфликта в Сирия.

Валери Рибаров: Ангеле, не ставай инициатор на разправии, ако обичаш, което означава по най-бързия начин да махнеш, казаното от страницата!

Ангел Грънчаров: Госпожо Павлова, обръщението „другарко“ беше лека закачка или шега 🙂 А иначе ненамесата във военни конфликти (неутралитетът) звучи чудесно, ала когато се води битка за велики ценности, за свобода и за демокрация в глобален мащаб, да се откажем от участие в тази борба е проява на малодушие. За свободата се налага да се понесат известни неудобства и жертви, нищо не е безплатно на този свят… Мисълта ми е, че не можем да бъдем индиферентни в битките в защита на свободата, които предстоят. Най-малкото затова, защото историческият избор на народа ни вече е направен: ние сме на страната на защитниците на свободата, именно, сме в редиците на НАТО…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

По стар обичай срещу протестиращия с гладна стачка г-н Р.Радев се поде безсрамна кампания по дискредитиране на личността му

По стар обичай, добре познат ни от ерата на славните комунистически времена, милиционеро-комуноидната напаст почна да насъсква безскрупулни оплювачи, които взеха да ръмжат и да вият срещу протестиращия вече месец срещу административните безобразия и репресии в образованието г-н Райчо Радев. Ето само един пример за тази съзнателно провокирана от управляващите кампания по дискредитиране на неговата личност, за се да види на какви мерзости е способен нашенския бюрократичен гений; текстът по-долу взех от страницата в подкрепа на г-н Р.Радев във Фейсбук:

Публикувам текст-обяснение на мотивите за гладната ми стачка по повод изявление на Сашо Диманов, учител от Перник, дадена на страницата „Активно гражданско общество за Перник“ – АГОП.

„Boriana Ognianova: Истината има винаги две страни! Каква е истината времето ще покаже, но не на цената на един човешки живот! Това е просто жестоко!

Сашо Диманов: Отговарям ти веднага, любезна Боряна. Райчо ми е приятел и е силна личност, както и добър философ. Аз също се смятам за силна личност и за приличен професионалист в сферите където съм работил. Ето ти пример за една сфера – имам документ за завършена музикална школа и категория за музикант. Около 30 години това ми е било втора професия и съм хранил семейството си. Освен това мога и да рисувам, обаче много лошо в сравнение с всеки майстор на четката. С други думи, ако се е случило тъмните времена на прехода да са ме направили директор на художествената галерия, но се оказва че аз не допринасям с нищо за успехите на галерията, а тъкмо напротив, и никой от колегите-галеристи не ме иска заради моята некомпетентност, аз като силна личност трябва ли да скоча, според теб, да гладувам защото НЕ МЕ ИСКАТ??? Райчо прави това вече няколко пъти през последните 20 години, но обществото не харесва резултатите от неговата работа. По стар навик той скача върху управляващите (които и да са), защото така събира повече съчувствие от тези които се… ЧУДЯТ??? А на теб, Боряна, лек ден!“

Ето моя текст (това по-долу пише г-н Р.Радев, бел моя, А.Г.):

Здравей, Сашо Диманов, ще анализирам отговора ти на Боряна Огнянова в АГОП, който си написал по повод на моя пост „Днес, 16.07.2012 г….“, защото си опредметил в текст своето мислене за моята мотивация и случващото се с мен, което е твърде далече от истината.

Във второто си изречение си употребил три понятия, които са твърде далече от реалностите. Ние не сме приятели и никога не сме били. Ние сме добри познати, които се разбират при решаване на прагматични ситуации и главно при задоволяване на потребностите на училището от дисководещ. Ние никота не сме беседвали по социални проблеми. Познавам твоето социално мислене от страниците на „За Перник“ и „АГОП“, което не винаги е логически последователно – оставям настрана емоциите.

Пиша този отговор, защото засягаш „между другото“ важни за мен мотивационни основания. Не зная по какво съдиш, че съм силна личност, но явно не си съвсем убеден в това, след като по-долу пишеш, че тази „силна личност“ „скача срещу управляващите“ единствено и само за да „събира повече съчувствие от тези които се… ЧУДЯТ“. Мотивацията, определена от „търсене на съчувствие“ е характерна за първичното мислене и действие, а анализаторите, които намират „стожерите“ на своето осмисляне на фактите в този тип мотивация, не са чужди на този тип ценностна система. Не, Сашо. Лесно би разбрал, ако не ти пречат някакви пристрастия, защо един човек би се подложил 28 дни на глад. Явно търсенето на съчувствие е твърде елементарно като обяснение, но вероятно е истина твърдението, че „обяснението на обясняващия е характеристика на обясняващия“.

Качеството „добър философ“ не е мое качество. То е присъщо на тези, които предизвикват моето уважение. Аз съм, може би, добър популяризатор на философски идеи, добър събеседник на младите за философскато осмисляне на човешкото битие, но не и „добър философ“.

Има и друго. Когато човек нещо не разбира и не може да го побере в собственото си мислене, той търси нещо от своя свят, за да го приравни с него, за да му стане разбираемо, а в последствие и да го обругае и го „излее“ или в текст-обвинение, или във донос, или във формата на фрустрация или в друго нещо. Познато ми е – 12 години управлявам училище.

Отговорът на въпроса „Защо този „идиот“ провежда гладна стачка?“ ще намериш, ако разбира се търсиш същинския отговор, в писмото ми до Б.Борисов, С.Игнатов и О.Стоичков и в доклада ми „Активната гражданска ангажираност“, който изнесох на националната конференция на МЕГО в с. Оряховица, Старозагорско – текстовете ще намериш в блог „Райчо Радев“

Що се отнася до моята компетентност е най-добре да се запознаеш с моето осмисляне на управленския ми опит в училището, което се съдържа в публикациите ми във в. Азбуки, които ще намериш чрез моя блог в DOX, както и в текста от 60 стр. „Концепцията” за закона за училищното образование, проблеми и недомислия, МОМН лъже себе си, нас или ГЕРБ? – подробен анализ от Райчо Радев, учител по философия и директор на СУ „Олимпиец” Перник “

Вярно е, че „скачам върху управляващите (които и да са)“, защото решаването на множество проблеми на училището е осъществимо само от управляващите, което е свързано и с промени в нормативните документи.

Твърде елементарно обясняваш, ако изобщо обясняваш, формулата „не го искат“. Защо не отговориш на въпроса „Защо не го искат?“. Не ме искат, защото моето търсене на принципни решения на проблемите „удрят на камък“ в управляващите, защото по стар навик общите проблеми на училищата се решават на принципа „мой човек“, „наш човек“. Един пример: липсата на автобуси в спортните училища е проблем на по-голямата част от спортните училища в страната. Защо ГЕРБ не осигури средства за решаването на този проблем на всички училища, а по специален ред, във времето, когато ме заместваше човекът на ГЕРБ, осигури средства за закупуване на автобус само за нашето училище?

За да може да се мисли и да се каже, както се и каза: ето нашият човек е по-кадърен, той осигури автобус на училището и затова трябва да изгоним стария директор, а ако това стане, ще има и други „благинки“ за училището. Да сложим нашия човек, независимо, че стария директор е писал писма до всички инстанции и е водил множество разговори с управляващите от всички цветове, за осигуряването на автобус за училището и за решаването на множество проблеми на училището.

Тези манипулации не са трудни за разбиране, но, когато интересите замъглават разума, първичното мислене сипе „огън и жупел“ от обвинения. Предишните управляващи не стигнаха чак до такива манипулации, а е истина, че и за тях съм бил неудобно „шило“, като се изразяваше един познат.

Сашо, надмисли тази първичност.

РАЙЧО РАДЕВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…