По стар обичай срещу протестиращия с гладна стачка г-н Р.Радев се поде безсрамна кампания по дискредитиране на личността му

По стар обичай, добре познат ни от ерата на славните комунистически времена, милиционеро-комуноидната напаст почна да насъсква безскрупулни оплювачи, които взеха да ръмжат и да вият срещу протестиращия вече месец срещу административните безобразия и репресии в образованието г-н Райчо Радев. Ето само един пример за тази съзнателно провокирана от управляващите кампания по дискредитиране на неговата личност, за се да види на какви мерзости е способен нашенския бюрократичен гений; текстът по-долу взех от страницата в подкрепа на г-н Р.Радев във Фейсбук:

Публикувам текст-обяснение на мотивите за гладната ми стачка по повод изявление на Сашо Диманов, учител от Перник, дадена на страницата „Активно гражданско общество за Перник“ – АГОП.

Boriana Ognianova: Истината има винаги две страни! Каква е истината времето ще покаже, но не на цената на един човешки живот! Това е просто жестоко!

Сашо Диманов: Отговарям ти веднага, любезна Боряна. Райчо ми е приятел и е силна личност, както и добър философ. Аз също се смятам за силна личност и за приличен професионалист в сферите където съм работил. Ето ти пример за една сфера – имам документ за завършена музикална школа и категория за музикант. Около 30 години това ми е било втора професия и съм хранил семейството си. Освен това мога и да рисувам, обаче много лошо в сравнение с всеки майстор на четката. С други думи, ако се е случило тъмните времена на прехода да са ме направили директор на художествената галерия, но се оказва че аз не допринасям с нищо за успехите на галерията, а тъкмо напротив, и никой от колегите-галеристи не ме иска заради моята некомпетентност, аз като силна личност трябва ли да скоча, според теб, да гладувам защото НЕ МЕ ИСКАТ??? Райчо прави това вече няколко пъти през последните 20 години, но обществото не харесва резултатите от неговата работа. По стар навик той скача върху управляващите (които и да са), защото така събира повече съчувствие от тези които се… ЧУДЯТ??? А на теб, Боряна, лек ден!“

Ето моя текст (това по-долу пише г-н Р.Радев, бел моя, А.Г.):

Здравей, Сашо Диманов, ще анализирам отговора ти на Боряна Огнянова в АГОП, който си написал по повод на моя пост „Днес, 16.07.2012 г….“, защото си опредметил в текст своето мислене за моята мотивация и случващото се с мен, което е твърде далече от истината.

Във второто си изречение си употребил три понятия, които са твърде далече от реалностите. Ние не сме приятели и никога не сме били. Ние сме добри познати, които се разбират при решаване на прагматични ситуации и главно при задоволяване на потребностите на училището от дисководещ. Ние никота не сме беседвали по социални проблеми. Познавам твоето социално мислене от страниците на „За Перник“ и „АГОП“, което не винаги е логически последователно – оставям настрана емоциите.

Пиша този отговор, защото засягаш „между другото“ важни за мен мотивационни основания. Не зная по какво съдиш, че съм силна личност, но явно не си съвсем убеден в това, след като по-долу пишеш, че тази „силна личност“ „скача срещу управляващите“ единствено и само за да „събира повече съчувствие от тези които се… ЧУДЯТ“. Мотивацията, определена от „търсене на съчувствие“ е характерна за първичното мислене и действие, а анализаторите, които намират „стожерите“ на своето осмисляне на фактите в този тип мотивация, не са чужди на този тип ценностна система. Не, Сашо. Лесно би разбрал, ако не ти пречат някакви пристрастия, защо един човек би се подложил 28 дни на глад. Явно търсенето на съчувствие е твърде елементарно като обяснение, но вероятно е истина твърдението, че „обяснението на обясняващия е характеристика на обясняващия“.

Качеството „добър философ“ не е мое качество. То е присъщо на тези, които предизвикват моето уважение. Аз съм, може би, добър популяризатор на философски идеи, добър събеседник на младите за философскато осмисляне на човешкото битие, но не и „добър философ“.

Има и друго. Когато човек нещо не разбира и не може да го побере в собственото си мислене, той търси нещо от своя свят, за да го приравни с него, за да му стане разбираемо, а в последствие и да го обругае и го „излее“ или в текст-обвинение, или във донос, или във формата на фрустрация или в друго нещо. Познато ми е – 12 години управлявам училище.

Отговорът на въпроса „Защо този „идиот“ провежда гладна стачка?“ ще намериш, ако разбира се търсиш същинския отговор, в писмото ми до Б.Борисов, С.Игнатов и О.Стоичков и в доклада ми „Активната гражданска ангажираност“, който изнесох на националната конференция на МЕГО в с. Оряховица, Старозагорско – текстовете ще намериш в блог „Райчо Радев“

Що се отнася до моята компетентност е най-добре да се запознаеш с моето осмисляне на управленския ми опит в училището, което се съдържа в публикациите ми във в. Азбуки, които ще намериш чрез моя блог в DOX, както и в текста от 60 стр. „Концепцията” за закона за училищното образование, проблеми и недомислия, МОМН лъже себе си, нас или ГЕРБ? – подробен анализ от Райчо Радев, учител по философия и директор на СУ „Олимпиец” Перник “

Вярно е, че „скачам върху управляващите (които и да са)“, защото решаването на множество проблеми на училището е осъществимо само от управляващите, което е свързано и с промени в нормативните документи.

Твърде елементарно обясняваш, ако изобщо обясняваш, формулата „не го искат“. Защо не отговориш на въпроса „Защо не го искат?“. Не ме искат, защото моето търсене на принципни решения на проблемите „удрят на камък“ в управляващите, защото по стар навик общите проблеми на училищата се решават на принципа „мой човек“, „наш човек“. Един пример: липсата на автобуси в спортните училища е проблем на по-голямата част от спортните училища в страната. Защо ГЕРБ не осигури средства за решаването на този проблем на всички училища, а по специален ред, във времето, когато ме заместваше човекът на ГЕРБ, осигури средства за закупуване на автобус само за нашето училище?

За да може да се мисли и да се каже, както се и каза: ето нашият човек е по-кадърен, той осигури автобус на училището и затова трябва да изгоним стария директор, а ако това стане, ще има и други „благинки“ за училището. Да сложим нашия човек, независимо, че стария директор е писал писма до всички инстанции и е водил множество разговори с управляващите от всички цветове, за осигуряването на автобус за училището и за решаването на множество проблеми на училището.

Тези манипулации не са трудни за разбиране, но, когато интересите замъглават разума, първичното мислене сипе „огън и жупел“ от обвинения. Предишните управляващи не стигнаха чак до такива манипулации, а е истина, че и за тях съм бил неудобно „шило“, като се изразяваше един познат.

Сашо, надмисли тази първичност.

РАЙЧО РАДЕВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s