Знаете ли какво изобщо е това нещо, което се нарича с думата „срам“?!

Г-н Райчо Радев, учител по философия и директор на СУ „Олимпиец“ в гр. Перник, гладува вече повече от месец в знак на протест против политическите безобразия, против репресиите и политическите уволнения в сферата на образованието, вършени от днешната гербовашка власт. Министърът, Премиерът и Президентът, които иначе, на думи, са големи хуманисти и човеколюбци, мълчат най-упорито по случая, медиите, естествено, също, а ето сега, в последните дни на стачката, се поде и яростна кампания по дискредитирането и омърсяването на протестиращия – по добрия стар нашенски обичай, познат ни от славните времена на комунизма.

Ето един малък пример в тази насока. Една „възмутена гражданка“ пише нещо като донос в моята страница във Фейсбук против г-н Радев; наложи се да реагирам; ето ги двата текста; иска ми се да бъдат запазени като свидетелство за бъдните хора от нашето толкова мизерно и подло време:

Dina Netsova: Уважаеми философе, все пак еретичното ми предчувствие се потвърди. И са, може би, не само тези. В тази група (групата в подкрепа на г-н Райчо Радев във Фейсбук, бел моя, А.Г.) липсва дискусия, няма друга гледна точка. Не е доказано, че уволнението е политическо, но определено се използва с такава цел. Надявам се, че имам право на собствено мнение.

Не виждам учители, които да подкрепят своя директор. Струва ми се, че твърдението за „благинките“, които били обещали на учителите, е некоректно и неетично. Казват, че в спора се ражда истината. В тази група се вижда само една истина, която не се допуска да бъде оспорена. А истината, нали знаете, винаги е относителна. :)) Никой не оспорва личните качества на този човек, но дали наистина е полезен за това училище? -Безспорно е, че то едва крета-114 ученици. Колко паралелки са, колко щата за учители? Не виждам как може да има пълни нормативи за постоянни работни места.

Това училище е имало нулев прием преди година, доколкото разбрах от чичо Гугъл. Надявам се, че ви е познат един текст със заглавие „Залезът на боговете“.

Пиша на вашия профил, а не в онази група. Там нещо никак не ми харесва. Извинете за различното мнение. :)))

PS Не съм философ и никак не искам да споря с философи… Чувала съм за някой техники на водене на спор :))))

На горното, няма как, се наложи да отвърна, ето какво написах там, във Фейсбук:

Г-жо Нецова, не виждам как, на какво основание се е „потвърдило“ Вашето „еретично предчувствие“ (за малко да напиша „еротично“ вместо „еретично“!), Вие сама не давате никакви аргументи. Не го били искали учителите г-н Радев, ами Вие на Луната ли живеете или в България? Не знаете ли как е у нас? Мнозинството у нас винаги, без изключение, подкрепя оня, които е на власт, хората си пазят хляба, страх ги е. Разбира се, че няма да подкрепят директора, на който новата власт е решила да отнеме главата. А Вие се чудите защо било така.

Второ, училището било с еди колко си ученици. Ами това е спортно училище, този тип училища са специални, като училищата за изкуствата, няма как да бъдат масови, ний вече не сме „нация спортна, нация комунистическа“ или каквато бяхме в паметното и незабравимо време на комунизма.

Трето, у нас ония, които са личности, които са някакви таланти, разбира се, че ще бъдат мразени и преследвани, не само от властниците (които обикновено са некадърници), но и от мнозинството, което се подмазва на тия властници, та да оцелява в нелеката ситуация. Ето два-три щриха, които променят Вашата толкова прибързана констатация против г-н Радев.

Да оставим това, че е долно и подло, г-жо, да бъде ритан оня, на който всички са се нахвърлили, който е паднал, който при това, заради продължителната гладна стачка, е не предела на силите си. Вие обаче сякаш с нескривано удоволствие го ритате, което говори за морала Ви.

Стига толкоз. Аман от арогантна наглост у Нашенско! Как поне малко не Ви е срам, г-жо! Знаете ли какво изобщо е това нещо, което се нарича с думата „срам“? Не знаете, нали? Личи Ви…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.