Който иска да се предпази от глупав или погрешен избор чрез отказ от самото гласуване постъпва възможно най-глупаво и погрешно!

Прочутият предимно с издънките си фейсбуков неуморен деятел Добри Божилов пак е благоволил да изкаже едно крещящо по екстравагантната си несмисленост (да не кажа по глупавостта) изфърляне, като отново и отново ни съветва на идващите парламентарни избори да се въздържим от гласуване, щото, представете си, според него изобщо било немало смисъл да се гласува. Ето какво пише той, а пък по-долу можете да прочетете и моя кратък унищожителен коментар на поредната му глупост

Както и очаквах, дебатът около вота на недоверие по безспорен начин доказа пълното безсмислие на гласуването на избори… Припомням, че това, което е в парламента, е там след предишното гласуване на избори…

А ето и моя кратък коментар:

Единствено безсмислен е, драги Божилов, твоят избор на предишните избори, когато, по собственото ти признание, си гласувал за недоразумението Яне Янев, което и днес пак се ос..ра (с извинение) у Парламенто, предлагайки да се направи приживе паметник на едно друго крещящо надоразумение, именно министъра Цв.Цв. Ти като си направил глупав избор, драги ми умни г-н Божилов, това не значи, че всички, които са гласуват, и то не като теб, а различно от теб, са направили също толкова глупав избор; имай добрината все пак да спазваш известни най-елементарни правила на логиката, когато се изказваш, иначе рискуваш хептен да се прочуеш с крещящи по нелогичност и несмисленост (сиреч по глупавост) изказвания.

Аз, примерно, изобщо не се срамувам от своя избор на предишните избори, напротив, гордея се, че не съм сбъркал и че не съм си хвърлил гласа на вятъра, а съм подкрепил солидни и работещи за България политици. Излишно е да казвам кои са тия сериозни политици, за които моя милост е гласувала, щото такива политици останаха твърде малко (на фона на чалга-политическата мафиотско-милиционерска и комунистическа гмеж) и всеки може да сам да се сети кои са те, но за по-недостливите или инатливите ще кажа, че съм гласувал за Синята коалиция.

Тъй че по никой начин не можеш да убедиш някой, че по принцип всеки възможен политически избор е безсмислен; безсмислени и абсурдни са глупавите избори от рода на този, който сам си направил на предишните избори. А сега, като те гледам как активно агитираш да не се гласува на идващите избори, си на път да направиш още един, пореден, и то съвсем глупав избор, именно, да избереш да се откажеш от избора на следващите избори (!).

Тъй че, съгласи се, че доказано правещ все глупави избори човек да ни дава умни съвети за това как да гласуваме, по начало е доста нагличко, да не говорим пък за това колко е глупаво, драги ми Божилов… Изводът от цялата работа е: оня, който иска да се предпази от глупав или погрешен избор чрез отказ от самото гласуване постъпва възможно най-глупаво и погрешно! Понеже той допуска очевидна грешка и прави очевидна глупост: отказва се от самото гласуване и от самия избор, а значи дезертира и от самата свобода.

Твоята „теория“ да се откажем от гласуването само и само щото имало риск да сгрешим в избора си е горе-долу същото като да почнеш да ни съветваш да се откажем от секса на основание на това, че сме били рискували да се заразим със СПИН или с венерически болести; или да почнеш да ни агитираш да се откажем от яденето просто защото можем да си изхабим зъбите от дъвченето; ей-такива глупости си позволяваш да ни съветваш, и то без изобщо да се усещаш.

Което според мен означава, че от летните горещини мозъкът ти хептен се е размекнал и изобщо не те слуша напоследък…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.