Моля ви, дайте да помогнем на протестиращия вече 34-ти ден с гладна стачка г-н Р.Радев: за да не ни е срам после!

Жизнените сили на протестиращия с гладна стачка против политическите репресии и уволнения в сферата на образованието философ Райчо Радев са на предела на изчерпването – той гладува вече 34-ти ден! Остава да се случи невъзвратимото: г-н Радев е на 60 години. Ситуацията, създадена от Министъра на образованието и неговите подчинени, е крайно грозна: виж С безочието и арогантността си министър Игнатов се дискредитира окончателно и трябва вече да си иде!. Повече не може да се чака, нещо трябва да се направи, та да спасим живота на г-н Райчо Радев!

В овладялата ме безнадежност се решавам на следното: предлагам ние, гражданите, да сторим нещичко, та да турим на мястото им озверелите, способните на такава безчовечност български управници. И Министърът, и Премиерът, на които протестиращият написа преди два месеца и половина едно Открито писмо, мълчат като комунисти на разпит; мълчат ей-така, на инат, без смисъл, само и само да покажат, че не им пука за мнението на един български гражданин. А по закон са длъжни да отговорят в точно определен срок, отдавна надминат! Не им пука, че си позволяват такова екстравагантно беззаконие, потъпкване на закона – ето какво се получава, драги ми дами и господа български гласоподаватели, когато си избирахте мутри за управници, да бяхте поне малко мислили!

В тази нетърпима ситуация, поради която е реално застрашен живота на един толкова достоен български гражданин и учител, нямаме друг изход освен да се обърнем с апел за намеса към двете непартийни институции, съществуващи точно за това, именно Омбудсманът на Републиката и Президентът на Републиката. Решавам да напиша едно кратко, предвид тежката ситуация, Открито писмо до тия две институции и да призова гражданите да наводнят имейлите им, като препратят, стига да считат за необходимо да подкрепят акцията, това същото писмо. А ето сега и самото писмо:

До: Г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България
До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България

Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми г-н Президент,

Вече 34-ти ден тече гладната стачка на г-н Райчо Радев, преподавател по философия и директор на Спортното училище „Олимпиец“ гр. Перник, който протестира против политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Институциите, призвани и призовани от протестиращия да разрешат случая, а именно Министърът на образованието, младежта и науката и Министър-Председателят на България, проявиха непростимо безхаберие, изобщо не реагираха и упорито продължават да мълчат по случая, позволявайки си и да нарушат закона, изискващ в строго определен срок да се отговаря на исканията и жалбите на гражданите. В резултат жизнените сили на протестиращия са на изчерпване и реално е застрашен живота му.

Затова, в качеството си на ангажиран български гражданин си позволявам по хуманни мотиви да Ви призова да се намесите, да изискате информация по случая и да въздействате на бездействащите ръководни лица да си изпълнят задълженията по закон. Трябва да се реагира спешно, няма никакво време за губене! Не бива да се допуска да се стига до необратими и съдбовни последици за живота и здравето на протестиращия!

Вярвам, че ще изпълните своя дълг и ще реагирате достойно – за да защитите човечността, правото и справедливостта!

С уважение: Ангел Грънчаров, гражданин

25 юли 2012 г., 10.00 часа

На това място може да се препрати текста на горното писмо до Омбудсмана на Републиката. От вас се иска, ако решите да го сторите, само да сложите своето име на мястото на моето. А ето на това място можете да препратите по същия начин текста на писмото и до г-н Президента Плевнелиев. Моля ви, дайте да сторим нещо, за да не ни е срам после!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…