Боже, какви хора?! Боже, какъв народ?! Майчице, каква апатия!?

35 ден, започва 36-ти. Гладната стачка продължава. Физически ме крепят чаят, соковете, нектарите и айряна. Духът се крепи от правата на гражданина и задълженията на държавата. Ще продължава ли да пасува българският гражданин когато вероломно поругават достойнството му – и тъпчат неговите граждански права?

Вероятно будните граждани не са и разбрали, че някой някъде си протестира срещу своеволията на държавата с 35 дневна гладна стачка. Приятели, благодаря ви за подкрепата!!!

РАЙЧО РАДЕВ

Boris Georgiev Pavlov: Много си прав! Българинът мрънка само когато му посегнат на прекия интерес. А това, че някой си някъде имал проблеми с политическата власт… това е много далечно 🙂

Ангел Грънчаров: Дайте да мислим какво да направим та да помогнем на Райчо в ситуацията, възникнала в условията, породени от една безпределно арогантна власт! И от безхаберието и наглостта на толкова безочливи управници! Важно е! Срамота е да стоим със скръстени ръце! Мен лично ме е срам, за вас не знам.

Дайте да идем да протестираме пред медиите, дайте да излезем неколцина човека пред Парламента с плакатите, дайте нещо да сторим! Безпределно не може да продължава такава гладна стачка. Опасно е за организма на човека. Става дума за човешки живот, става дума и за идеали!

Боже, какви хора?! Боже, какъв народ?! Майчице, каква апатия!?

Запомнете от мен: не управниците ни са лоши, ние сме лошите – защото ги търпим! Щом ние сме такива – и те ще са такива! Ако ние бяхме други – и те нямаше да са такива… това е положението. Просто е…

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж и това: Моля ви, дайте да помогнем на протестиращия вече 34-ти ден с гладна стачка г-н Р.Радев: за да не ни е срам после!

Взаимствано от стената Ние подкрепяме Райчо Радев във Фейсбук

Източник

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Гениално проста идея за окончателното решение на кучешкия въпрос

Оказа се, че властите особено на София не могат или пък не искат (а е възможно хем да не могат, хем да не искат!) да решат кучешкия въпрос, на въпроса със скитащите по улиците бездомни кучета – по понятни причини, а именно, че добри пари от бюджета се заделят за „борба с бездомните кучета“ и на някой е изгодно да прибира тия пари. Кучешкият въпрос почти постоянно се обсъжда, особено когато глутници от скитащи кучета нахапят или направо разкъсат някой човек, било известен професор, било детенце, било жена, в това число и бременна. Медиите тогава пошумят два-три дена, а после работите продължават да си вървят по обичайния начин. Кметицата на София е заета предимно с това да мисли и да се грижи как да изглежда колкото се може по-красива в очите репортерите и на тартора й Борисов – и, милата, изобщо няма време да се занимава с някакви си там бездомни кучета и с някакви си там нахапани или изядени от кучета пенсионери.

Тия дни, нищо чудно да е от извънредните жеги, в мозъка ми постепенно се роди и почна хем да расте, хем да зрее една идея за окончателното, за тоталното решение на кучешкия въпрос. Да, става дума за генерално, окончателно решение на тоя наболял социален проблем. Решението, което измислих и предлагам, е гениално просто, както и всяко гениално и велико нещо на този свят. Ще се учудите колко е близко до ума моето решение – и колко е подозрително защо никой до този момент не се е сетил как да се реши прословутия проблем с бездомните кучета. Ето как може да се реши.

За да няма вече бездомни кучета изходът е ясен: трябва да се намери на тия кучета дом. Не приют, където ги скопяват и пак ги пускат на улицата, стига изобщо да са ги хванали, а истински дом. Не става дума за това да апелираме повече хора да си вземат от приюта бездомно куче и да си го гледат у дома (макар че и това може да се прави), а за една цялостна, генерална промяна на политиката спрямо бездомните кучета, като на всички скитащи кучета им се намери истински дом и дори… работа. Има и нещо друго: начинът, по който предлагам да се реши този проблем, ще спомогне за решаване на още един-два други крайно тежки проблема: проблема с кражбите по домовете и също така проблема с нашата собствена човечност, с изнамирането на човечен начин за отношение към кучешката животинска природопопулация. Та ето какво конкретно предлагам.

Кучетата от векове служат предимно за това: да помагат на човека, най-вече като охраняват, като пазят неговия дом. Кучетата са предимно пазачи на дома. Та бездомните кучета трябва да бъдат превърнати по моята идея в пазачи на входовете на жилищните блокове и на кооперациите: на всеки вход да се прикрепи по едно бездомно куче, което да бъде вързано там и да пази входа. Разбира се, живеещите в този вход ще се грижат за кучето, за пазача на техния вход. Разбира се, трябва да му направят удобна колибка до входа и да го хранят. Кучето трябва да бъде вързано със синджир до входа, а за да не окрадат крадците най-напред само куче-пазач, синджирът трябва да бъде заключен с катинар. Има начин как. Едно такова куче, на което живеещите във входа ще дават храна, ще се привърже към тях, ще ги познава и няма да ги лае когато влизат и излизат, напротив, радостно ще ги приветства. Но когато се появи непознат човек, евентуално крадец, не само с лая си ще сигнализират на живеещите, но и ще направят невъзможно влизането му, в това число и влизането на крадци във входа. Ако трябва, по едно куче-пазач ще се върже и на обратната страна на входа, там, където са прозорците на избите, там също крадците имат апетити. Има кучета бол, за всеки вход ще има по едно-две. И ето, по този начин генерално и окончателно ще се решат поне два най-тежки проблема: със скитащите из града озверели кучета и с кражбите по домовете. А и бездомните кучета ще си намерят домове и ще усетят нашето човечно отношение към тях. Това също съвсем не е малко.

Та това предлагам. Наистина е гениално просто – като всички велики идеи. И е работещо. Както по селата във всеки двор има по едно-две кучета и това отчасти решава проблема с кражбите, така трябва да стане и в града: на всеки вход на блоковете из градовете трябва да има по едно домашно куче-пазач. Бивше скитащо и бездомно куче, което вече си има дом, има си стопани, има си колибка, има си храна, има си и работа, задължения и пр. Ще намерим не само дом, но и работа на бездомните, сиреч, на безработните кучета. Поне проблема с кучешката безработица ще решим на първо време, ако с безработицата на човеците не можем да го решим. Прочее, в Русия на всеки вход на големите жилищни кооперации има „дворник“, има човек-пазач и портиер, който се грижи за реда във входа, чисти снега зимно време, мете лятос, на него му се плаща, също така живеещите му осигуряват жилище непосредствено до входа. Работят тая работа безработни млади хора, студенти, изпаднали бедни семейства и пр. Е, у нас вместо хора-дворници като начало можем да имаме кучета дворни пазачи и охранители на входовете. И това е нещо.

Така. Предлагам идеята си на столичната община, където да се експериментира. Убеден съм, че приложението на моята идея за окончателно решение на кучешкия проблем ще има бляскави резултати. Аз иначе съм щедър, великодушен човек, както и подобава да е един философ, но не харизвам безплатно тази идея на столичните чиновници и управници. Искам да си платят за ценното ноу-хау, като с парите им ще бъде сторено още едно народополезно дело. Та затова искам само 1% от ония пари, които сега общините хвърлят на вятъра (е, не баш на вятъра де, фърлят ги в джобовете на близките до управляващите собственици на фирми за обслужване на скитащите кучета) по кучешкия проблем.

И тия пари, които ще получа от комуналните власти, ще ги дам до стотинка за издаването на списание ИДЕИ, което пък е създадено за да подпомага идейното, личностното, духовното, ценностното израстване на българската младеж. Дето се казва: с един изстрел, ще бъдат убити не два, а дори повече от два заека. Днес ще напиша официално писмо до столичната кметица и ще опитам да й продам своето ноу-хау за решаване на толкова наболелия проблем с бродещите бездомни кучета. Много ми е интересна реакцията на властта, пък и на медиите. У нас, забелязал съм, тъкмо на най-добрите, ценните, работещите идеи обикновено никой не обръща капчица внимание, което и обяснява факта защо като нация сме най-бедни. Най-бедни сме защото игнорираме най-ценното, което имаме: своя умствен потенциал. Умът, умните хора, умните неща у нас изобщо не се ценят. Поради което си плащаме съответната цена: най-бедни и унизени сме. Факт.

Хайде чао, че да не кажа още излишни неща. Хубав ден на всички желая! И най-вече на столичната скметица, която от този момент има една грижа по-малко. И така ще може изцяло да се посвети на основното си занимание: как да бъде по-красива в очите на телевизионните репортери – и най-вече в очите на своя тартор, в очите на народния кумир, всенародно обичания наш г-н Премиер…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.