Винаги има смисъл да се борим, да се държим като граждани, а не като малодушни мърморковци!

Днес, към 16.20 часа ми се обади служителка от канцеларията на Омбудсмана на Републиката, за да се информира от мен по случая, касаещ липсата на реакции от страна на административни органи и длъжности лица от сферата на образованието – във връзка с продължилата вече повече от месец гладна стачка на г-н Райчо Радев от Перник. Разказах накратко историята, посъветвах я за подробности да се обърне към моя блог, в който е налице цялата информация по случая, както и към блога на самия г-н Райчо Радев.

Служителката на Омбудсмана ми съобщи, че и други хора са последвали моя почин и са писали до Омбудсмана, примерно, посочи ми името на г-жа Гергана Герасимова от Велинград и ме запита познаваме ли се. Отговорих, че се познаваме само от интернет, но че зная нейното име и че й имам пълно доверие – както имам и пълно доверие на самия г-н Радев. Казах й, че се познавам с г-н Радев от години, че сме колеги, преподаватели по философия, граждански ангажирани хора и личности. Получих уверението на това длъжностно лице, че Омбудсманът, в рамките на своите пълномощия, ще направи нужното да въздейства на съответните държавни институции и длъжностни лица, та случаят да бъде решен в най-скоро време.

Това е. Има значи вече известна светлинка на надежда, че случаят ще бъде разрешен в най-скоро време и то с благоприятен за протестиращия изход. Много съжалявам, че още по-рано не се сетих да посъветвам г-н Радев да се обърне към Омбудсмана, тъй като предназначението на тази институция е точно това: да съдейства на гражданите когато държавни институции и администратори потъпкват техните законни права, когато се държат високомерно, когато са забравили, че суверенът в условията на демокрация сме ние, гражданите и народът, а пък министрите, височайшите длъжностни лица и пр. са само наши слуги и изпълнители на нашата воля. Но ето, най-накрая, когато положението стана нетърпимо тежко, на мен ми просветна, че трябва да се пише до Омбудсмана и до Президента на Републиката, сторих го, написах открито писмо до тях, призовах и други хора да направят същото и ето, ефект все имаше. Да видим дали ще реагират от администрацията на Президента, на тях тия дни им увеличиха бюджета за издръжка и да се надяваме, че това ще им повлияе в положителна посока – що се касае до работоспособността им.

Ще внимаваме как ще се развият нещата по-нататък, но едно е сигурното: винаги има смисъл да се борим за нашите човешки и граждански права, никога не трябва да капитулираме пред своеволията на самозабравили се администратори и властогонци, длъжни сме да оказваме граждански натиск върху институциите, та да започнат един ден под нашия контрол бдителен контрол да си вършат работата както трябва.

Това исках да ви кажа. Благодаря на всички, които подкрепиха по някакъв начин каузата на г-н Райчо Радев! Той се захвана с нелека, ала благородна борба: да се противопостави на попълзновенията за груб политически контрол на такава фина сфера, каквато е образованието. Неговата борба ни даде добър урок по демокрация и също така пример, че можем и трябва да бъдем най-напред граждани – след като вече сме станали личности. И че не трябва да бъдем само вечно недоволни мърморковци, които от всичко са недоволни, ала нищичко не правят, дори и малкия си пръст не щат да помръднат, та да съдействат поне нещичко да се промени…

Източник

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Крещящата безсърдечност на политическа основа е симптом за страшно личностно и ценностно израждане!

Преди един ден написах текст под заглавие Моля ви, дайте да помогнем на протестиращия вече 34-ти ден с гладна стачка г-н Р.Радев: за да не ни е срам после! (по същата тема вижте и това: Боже, какви хора?! Боже, какъв народ?! Майчице, каква апатия!?) и дадох линк към него на страницата във Фейсбук в негова подкрепа, която има много членове. Тази сутрин с изненада откривам, че под тази публикация снощи се е провел трогателно мил, задушевен разговор по политически теми, в който някои най-безсрамно се провеждат политическата агитация, но никой, повтарям, абсолютно никой и думичка не обелва по темата, а именно, как да помогнем на г-н Радев!!! Не им пука за него, за това, че той протестира вече толкова много време с гладна стачка, че е застрашен организма му, дори живота му, не, това изобщо не ги интересува, а ги интересува ще се появи ли някога на бял кон някакъв нов спасител-оправител на България; и не пропускат някои от тях, разбира се, да прокълнат „злодея“ Костов, и прочие, и так далее, и ала-бала!!! Но за Р.Радев и за това как да му помогнем: никой даже не се сеща да промълви!!!

Възмутен от такова едно отношение – симптом за пълна комунистическа извратеност, щото комунизмът е това: личността е нищо, отделната личност, индивидът абсолютно нищо не означава и може безпроблемно да бъде пожертван! – фрапиран от такава една умонепостижима безсърдечност, написах там следните гневни думи, за които изобщо не съжалявам, напротив, чувствам се длъжен повече хора да разберат какво съм казал и затова ги препубликувам и тук, в блога, и сред приятелите си във Фейсбук, които са хиляди; нека всички да знаят какво мисля; та ето какво написах там:

Каква крещяща безсърдечност: темата е за това как да помогнем на гладуващия вече втори месец Райчо Радев, а тук някои са заформили мила политическа седенка и хортуват ли си хортуват, провеждайки политическата си агитация! А не само темата, но и групата е за подкрепа на Р.Радев!!!

Драги ми дами и господа, вие сте безсърдечни, вий изобщо сигурни ли сте дали имате сърца – щом сте способни на това?! Те, представете си, били мислели за България, а това, че тук един българин е в тежко критично състояние и се касае вече за живота му, съвсем не ви пука от това! Не сте никакви българи щом хора не сте! Защото за да си българин на място, пък и гражданин, се иска преди това да си човек на място, иска се да си личност!

Когато човек загуби способността си за съпреживяване, за човечен отклик, когато човек се обезчовечи, когато почне да не слуша сърцето си, такъв се отдава на политическа догматика и ограниченост, отдава се на политическа ограниченост, другояче казано, такъв става комунист. Комунизмът е разностоен на безчовечност, тази е моята формула. И тя перфектно обяснява безсърдечността, която демонстрирате.

Е, може да не сте комунисти, но че сте комуноиди, силно ощетени в личностно отношение от комунизма, това е безспорно – и то ви стига. И не само не съзнавате какви сте, не само че не изпитвате неудобство от това, ами дори сте стигнали дотам да се хвалите какви сте, което е връх на безсрамието!

Чудесен тест се получи с този ваш задушевен политически разговор! Аз бих си позволил да го сравня по същината си с това как някои хуманоиди са скачали и рипали връз гроба на Стамболов, изразявайки радостта си, че „тиранина“ е убит. Същата безсърдечност, същата извратеност съзирам и тук. Възмутен съм до дъното на душата си!

Една думичка, представете си, не обелват за това как да помогнем на достойния гражданин г-н Радев, жертващ се на дело за всички нас, а си водят задушевни политически агитацийки: пълно безсрамие! Позор! Вий се опозорихте! Не съм очаквал, че сте способни на такова нравствено падение! Преди няколко дни без капчица свян същите ни агитирахте да отидем на демонстрация в подкрепа на кървавия сирийски диктатор, а сега вече съвсем се дискридитирахте. Безсърдечност от такива размери е непростима за хора, за индивиди, които имат претенцията да са човешки същества, камо ли пък граждани или българи!

Това е моето мнение, така аз виждам нещата. И не мога да замълча. Казвам ви честно в очите като какви се показахте, как аз възприемам постъпката ви, белким някой се засрами. И дано по този начин поне малко помогна на ония, за които израждането не е съвсем безвъзвратно. Как пък поне един не схвана, че така не може да се говори когато става дума за човешки живот???!!!

Щото това, което ви се е случило, драги ми дами и господа, е страшно! То за мен е симптом за израждане, застрашено е най-драгоценното, което всеки от нас има: личността, душата, сърцето, човечността…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)