
Служителката на Омбудсмана ми съобщи, че и други хора са последвали моя почин и са писали до Омбудсмана, примерно, посочи ми името на г-жа Гергана Герасимова от Велинград и ме запита познаваме ли се. Отговорих, че се познаваме само от интернет, но че зная нейното име и че й имам пълно доверие – както имам и пълно доверие на самия г-н Радев. Казах й, че се познавам с г-н Радев от години, че сме колеги, преподаватели по философия, граждански ангажирани хора и личности. Получих уверението на това длъжностно лице, че Омбудсманът, в рамките на своите пълномощия, ще направи нужното да въздейства на съответните държавни институции и длъжностни лица, та случаят да бъде решен в най-скоро време.
Това е. Има значи вече известна светлинка на надежда, че случаят ще бъде разрешен в най-скоро време и то с благоприятен за протестиращия изход. Много съжалявам, че още по-рано не се сетих да посъветвам г-н Радев да се обърне към Омбудсмана, тъй като предназначението на тази институция е точно това: да съдейства на гражданите когато държавни институции и администратори потъпкват техните законни права, когато се държат високомерно, когато са забравили, че суверенът в условията на демокрация сме ние, гражданите и народът, а пък министрите, височайшите длъжностни лица и пр. са само наши слуги и изпълнители на нашата воля. Но ето, най-накрая, когато положението стана нетърпимо тежко, на мен ми просветна, че трябва да се пише до Омбудсмана и до Президента на Републиката, сторих го, написах открито писмо до тях, призовах и други хора да направят същото и ето, ефект все имаше. Да видим дали ще реагират от администрацията на Президента, на тях тия дни им увеличиха бюджета за издръжка и да се надяваме, че това ще им повлияе в положителна посока – що се касае до работоспособността им.
Ще внимаваме как ще се развият нещата по-нататък, но едно е сигурното: винаги има смисъл да се борим за нашите човешки и граждански права, никога не трябва да капитулираме пред своеволията на самозабравили се администратори и властогонци, длъжни сме да оказваме граждански натиск върху институциите, та да започнат един ден под нашия контрол бдителен контрол да си вършат работата както трябва.
Това исках да ви кажа. Благодаря на всички, които подкрепиха по някакъв начин каузата на г-н Райчо Радев! Той се захвана с нелека, ала благородна борба: да се противопостави на попълзновенията за груб политически контрол на такава фина сфера, каквато е образованието. Неговата борба ни даде добър урок по демокрация и също така пример, че можем и трябва да бъдем най-напред граждани – след като вече сме станали личности. И че не трябва да бъдем само вечно недоволни мърморковци, които от всичко са недоволни, ала нищичко не правят, дори и малкия си пръст не щат да помръднат, та да съдействат поне нещичко да се промени…

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.