Б.Борисов ли е главният як касапин в медийната кланица на България?!

Борисов, чрез Цветан Василев, участва в закупуването на най-големия актив в момента в България, който е търгуем на пазарни начала (изключвам АЕЦ и др. под.) – БТК. Става дума за активи на стойност няколко милиарда евро (макар и натоварени с многомилиардни дългове), които струват няколкостотин милиона евро кеш заради дългова и ликвидна криза.

Зад тези активи обаче стои… националната сигурност на България, а и индивидуалната сигурност на повечето от гражданите й: голяма част от всякакъв вид сигнал (телевизионен, телефонен, вкл. и мобилна телефония, интернетен и пр.; при това междуградски и международен) минава през БТК и НУРТС. Последното вече е собственост на Цветан Василев чрез Корпоративна Търговска Банка. Като включим тук и вече притежаваните от него мултиплекси за предстоящата ефирна цифровизация на телевизионния сигнал, нещата се подреждат:

Огромна част от информационните потоци вече са в ръцете на една Групировка/ Корпорация, основно чрез нейната Корпоративна банка, която с държавните и с НАШИТЕ ПАРИ се е превърнала вече в държава в държавата. А който държи информацията, може спокойно и да не държи официално властта, нали?! За финансирането на покупката на БТК Цветан Василев и Борисов са решили да продадат… ТВ7.

Защо?

Защото ще им донесе нужните милиони евро за посочената търговска операция.

А защо ТВ7 „струва“ много десетки милиони евро? Ами едновременно с превръщането й в правителственаТА телевизия, в нея беше инвестирано и нещо друго – рейтинг.

Как? Чрез манипулация на данните за гледането на телевизионната аудитория, монополът върху които държи с подставена фирма… Красимир Гергов, другият „бивш“ съ-собственик на ТВ7. Оказа се, че ТВ7 след няколко месеца фалшиво напомпване на рейтинг по принципа „бавно и полека“ започна да измества дори и такава гледаема телевизия като Нова ТВ. Хората, които са вътре в нещата могат да разказват надълго и нашироко за този процес на дива манипулация, който се знае от всички потърпевши, но за който всички си траят, защото иначе… ще бъдат отрязани и от това, което в момента им отпускат по милост като рейтинги и реклама.

И така ТВ7 – за всеки потенциален купувач – изглежда вече привлекателна инвестиция: съвсем близо до властта и облагите й, висок рейтинг, модерна техника, рекламни потоци (направлявани впрочем от същия Красимир Гергов, монополист и в рекламата)…

Но Групировката/Корпорацията не може просто така да продаде своята перла в короната, пардон каскета (произходът и на тримата цитирани по-горе е в най-добрия случай каскетаджийски). Защото за нея освен парите, нужни за купуването на съответния дял от БТК (другият дял го купува Путин чрез руската ВнешТоргБанк и местния му service officers Милен Велчев и Красимир Катев), е още по-важно да се запази и контрола върху аудиторията.

Ето защо се прави врътката с ББТ, която беше кабеларка само при старта си, после получи по (не)знайни начини ефирна честота в София с огромна потенциална аудитория, която е важна в настоящата афера. Манджуков отдавна я продаде на Доган и Ирена Кръстева, която пък сега я е „продала“ на медийната корона (Crown media се нарича фирмата на Групировката; те каскетаджиите така си избиват парвенюшките комплекси, с имената на фирмичките си, с които ни правят на маймуни).

Какво предстои?

Сега ще има период от няколко месеца, в който ще има преливане на предавания, водещи, брандове, рейтинг, визия и пр. към ББТ, която по изпитания вече начин ще започне да става правителственаТА телевизия с големия рейтинг. Така и парите от предстоящата продажба на ТВ7 ще са в каскет вързани, и пропагандата ще има още една нова масова трибуна, която да служи като дублажна (в първоначалния период след продажбата на ТВ:), а после – като основна пропаганда платформа на властта на Корпорацията.

Следващата цел е… Нова ТВ. Когато бъдат понатрупани след подходящото изпиране средствата от контрабандата на алкохол и цигари. В контрабандата на цигари основен играч е… Булгартабак, купен скоро от Корпорацията, пак с участието на Милен Велчев и ВТБ; КТБ, Цв.Василев и Борисов…

И според мен абордажът на Нова ТВ ще приключи успешно преди изборите. Знаете защо, нали?!

За да не изглежда на някой, че това е серия от някакъв конспиративен филм, ще кажа, че всички горни официални данни са налични в публичното пространство. Неофициалните човек лесно може да получи като поразпита тук-там из медийните и рекламистките среди.

А мрежата, проследихте ли мрежата?

Милен Велчев, Красимир Катев (и коя корона ги легитимира преди десетина години, а?!), Доган, Ирена Кръстева, Цветан Василев и Борисов, Красимир Гергов (но тук надничат Райчев и Стойчев, които от няколко месеца станаха фенове на Борисов, докато преди го кълняха и на сън).

Написа: 1 НАУМ, източник на публикацията Як касапин в медийната кланица от блога на Иво Инджев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

На изборите нека подкрепим тези, които имат смелостта да водят истинска война с мафията

Провал за европейското развитие на България – това е изводът от доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи. Контролът ще продължи, вместо да приключи сега, както бе предвидено в договора за нашето членство. След година и половина ще оценяват… следващото правителство. Надеждите към настоящото се изпариха. С тях се изчерпа и европейското търпение. Ще има нови външни упреци и разобличения след този доклад, изпълнен с горчиви оценки. Така стана с правителството на Тройната коалиция, това следва да очакват и ГЕРБ.

Вече нямат смисъл правителствата, които идват и си отиват. Няма значение дори как изглеждаме отвън. Няколкото последователни политически провала вече унищожават самочувствието ни на хора, които са способни сами да решават проблемите си. Три правителства ни доведоха до това състояние. Сакскобургготски и Станишев допуснаха унизителната клауза за следприсъединителния контрол, защото не се справиха с престъпността и корупцията на своите управления. Борисов издигна българската организирана престъпност в очите на Европол до степен на уникалност, защото е организирана престъпност на власт.

ГЕРБ пропиля шансовете си. Същевременно исканият вот на недоверие няма да даде опрощение и на БСП и ДПС за техния скорошен европейски провал. Днес всички те имат общ интерес и си помагат взаимно. Искат да избягат от позорната тема преди лятната ваканция.

Депутатите от ДСБ и СК няма да участваме в бягството.Ще връщаме тази тема отново и отново. Обществото ни със сигурност ще загуби, дори само слушайки и гледайки набързо скалъпената постановка. Няма да участваме в днешната проява на безсилие пред истинските проблеми на България.

Като архитекти и първи радетели на членството ни в ЕС, ние целяхме с национално съгласие да постигнем европейско благоденствие, справедливост и свобода за българите. Съгласието на Сакскобургготски, Доган, Станишев и Борисов се оказа за европейските пари, а не за европейските правила. Оказаха се съгласни да вкарат в Европа българската мафия, а не българските граждани. На българите остана да плащат скъпата цена за тяхната корумпираност и некомпетентност.

В този угнетяващ момент ние казваме, че има изход – в националното съгласие. А то е в ръцете на българските избиратели. На следващите избори да дадат доверие на тези, които искрено са съгласни да изградим сами европейски ред и правила, без унизителен натиск отвън. Да изберат тези, които имат смелостта да обявят истинска, а не медийна война с мафията. Само това ще върне европейското ни самочувствие.

ДЕКЛАРАЦИЯ на ПГ на СК за вота на недоверие по повод мониторинговия доклад на ЕК

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.