Текстът на изпратеното до всички парламентарни групи Открито писмо от редактора на сп. ИДЕИ

До Парламентарната група на ПП ГЕРБ
До Парламентарната група на КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
До Парламентарната група на Движение за права и свободи
До Парламентарната група на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ
До Парламентарната група на АТАКА

ОТКРИТО ПИСМО

до всички парламентарни групи в Народното събрание на България във връзка с безотговорното отношение на държавни институции към истински важните потребности на българската младеж

Уважаеми дами и господа народни представители,

Позволявам си да ви занимая с един важен по моя преценка проблем. Признавам си, твърде интересна ми е вашата реакция. Аз съм български гражданин-избирател и не ми е безразлично могат ли българските парламентаристи да разграничават истински важното от маловажното, същинското от ефимерното, дълбоко потребното от всичко онова, което е външно, е само камуфлаж и баласт.

С оглед подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж неколцина философи и психолози (по-малко на брой сме от пръстите на едната ръка!) започнахме да издаваме философското списание ИДЕИ. Първата му книжка се появи през ноември 2009 година. От тогава досега излязоха общо 8 книжки, в момента под печат е деветата. Издаваме го със свои лични средства, ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. Тиражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да ви изпратя всички досега излезли негови книжки за да го разгледате по-подробно.

Концепцията на списанието се базира на стремежа да намерим общ език с най-добрите представители на младежта у нас, ученици и студенти, които се намират в толкова трудния и отговорен етап от живота си: да станат пълноценни личности и граждани. Нашето списание се стреми да задоволява нуждата на тия младежи от „духовна храна“ – като идеята ни е да издаваме едно разбираемо, популярно, човечно, добре списвано списание, въздействащо, докосващо най-фини струни в душата на младия човек.

Нашето списание наистина се пише на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно – в смисъл не само за философи, не чисто професионализирано – списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат един ден водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване – защото без тия два процеса младият човек просто няма как да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ни прави свободни.

Смятаме, че в условията на една деперсонализираща младежта и толкова агресивна масова „култура“ нашата младеж заслужава да има едно островче на личностност, толерантност, на висока идейност, на ценностен оптимизъм, т.е. островче, огряно от духовна светлина и от топлина, сгряваща душите. Нашето списание не обръща гръб на нито една от най-горещите теми на личностното и духовното раждане и укрепване на младия човек.

Може би вече се питате защо ви занимавам с тия неща, защо ви отнемам от толкова ценното време? Ето за какво.

Иска ми се да вярвам, че ние, създателите на списанието, и вие, представителите на народа на България, споделяме все едни и същи универсални, общочовешки и също така европейски ценности като свобода, личностно самоопределяне, демокрация, духовност, толерантност; иска ми се да вярвам, че също така имаме и родствени представи за пътищата на достойнството и просперитета. Ако е така, на тази база защо тогава да не можем да си сътрудничим по един твърде своеобразен начин?

За жалост обаче никой, най-малко пък държавните институции, оторизирани от Конституцията да решават същностните проблеми на личностното и идейното формиране на младите – министерствата на образованието и младежта и това на културата – не намери за нужно да ни подкрепи в нашите усилия, въпреки нашите призиви, въпреки нашите проекти за финансиране, с които участвахме в съответния конкурс. Нима за тия институции работата за една толкова благородна кауза е нежелана – и излишна?

Оказва се, че в съвременните български условия инициатива като нашата, именно да бъде издавано едно автентично философско списание за младите и за мислещите, търсещите истината хора, сякаш неминуемо е осъдена на неминуем провал. В отчаянието си намерих за нужно да се обърна към вас – понеже и вие носите отговорност за това ситуацията в сферата на образованието и духовността да е такава, именно, да царува безотговорност към най-насъщните потребности на младите хора. Понеже вие, българските народни представители, не упражнявате длъжния контрол над отговорните държавни институции, позволяващи си да проявяват такава крещяща безотговорност към най-насъщните проблеми на българския живот, ето, налага се сега вие да отговаряте. Предлагам ви да отговорите, да понесете отговорността си по един твърде специфичен и неочакван за вас начин: като си… платите! Ето как:

Списание ИДЕИ – едно крехко цвете в толкова буренливата нива на съвременния духовен български живот – е осъдено на гибел. Това обаче не бива да става. Ето, вие имате шанса да го спасите – и по този начин да запишете имената си и в културната история на България. Затова предлагам: да обсъдите проблема (всяка парламентарна група поотделно, вътре в себе си) и ако дадена група счете за нужно да подкрепи финансово списанието, нека да го стори, отделяйки трохичка от държавната субсидия за финансиране на вашата партийна дейност. Сп. ИДЕИ годишно излиза в три книжки, всяка (при преференциалните условия, които сме осигурили при един издател) струва 1000 лева. Вие преценете дали ви е по силите да отделите нещичко от субсидията си – или пък от ваши лични средства, защо не?! – и по този начин да подкрепите, под формата на дарение, излизането на някоя от книжките на списанието.

Имам чувството, че мога да си представя как възприемате една такава съвсем екстравагантна идея. У нас е прието за нормално от парите на държавната субсидия, примерно, да се финансира закупуването на кебапчета, предназначени за гладния електорат – по време на партийни изборни мероприятия. Или да се дават по 20 лева „на капа избирател“ – или на главата, стояща под тази капа – та избирателят да подкрепи вашата партия на избори. С тия пари от държавната субсидия, предполагам, се плаща на медии, та да представят любезно и в бляскава светлина вашата партия.

Но ето, аз ви предлагам нещо нечувано: да подкрепите с нищожна част от тия пари едно философско, сиреч, съвсем плуралистично списание за младежта. Духовните неща у нас са нещо като „последната дупка на кавала“, са нещо като кожусите за населението, облагодетелствано от природата да живее на екватора. Ето, аз ви предлагам да сторите нещо наистина благородно, пък макар и куриозно: подкрепете списание ИДЕИ! Няма как това да не е куриозно щом е благородно. Довели сме нещата дотам, че самият дух у нас е куриоз – и идва ли не „аномалия“ и „патология“…

Това трябва да бъде поправено. Ето, давам ви шанс да направите една малка крачка в тази посока. Давам ви също шанс по-ясно да осъзнаете кое е истински важното, съдбовно важното в този наш живот. Духът трябва един ден да надмогне ширещата се наоколо бездуховност. Да се работи, да се полагат усилия в тази посока е въпрос на дълг. Ще се радвам някой депутат да ме разбере какво казвам, да откликне на думите ми и да ги приеме като своя кауза, апелирайки неговата парламентарна група да подкрепи финансово списание ИДЕИ.

Имам плаха надежда че това все пак е възможно. С интерес ще проследя дали е така. Защото имам и недобро реалистично предчувствие за изхода от тази моя авантюра…

С уважение: Ангел Грънчаров, главен редактор на списание ИДЕИ

П.П. По контекста, в който е написано това писмо, виж следната публикация: Открито писмо до народните представители, предлагащо им да извършат велик нравствен подвиг

За повече информация за списанието виж и Блог на списание ИДЕИ

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Касапинът Б.Борисов закла свободата на българските медии

Изследване: Българските медии са зависими политически, бягат от плурализма

Политическите зависимости и липсата на плурализъм са най-проблемните зони в българските медии, а най-малкият им проблем е образователната подготовка на журналистите. Това сочат резултатите от изследването на българската медийна среда през 2011 – 2012 г., изготвено от фондация „Медийна демокрация“.

Организацията е изготвила „карта“ на проблемните зони в българските медии като е анализирала докладите на международните организации, които ги наблюдават – IREX, Репортери без граници, Freedom House, SEEMO, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ.

Зоната с най-висока степен на тежест – политическите зависимости, е критикувана от всичките осем наблюдаващи организации. Те констатират наличие на:

● силна зависимост на медиите от властовата конюнктура,
● нарастване на политическия натиск върху тях,
● отказ от критика на статуквото,
● активно и доброволно предлагане на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите,
● наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина,
● разпределяне чрез правителството и общини на обществени и евросредства в полза на медии с позитивно отношение към властта (чрез договори за реклама и за медийно отразяване),
● силна зависимост на регионалните печатни и онлайн медии от местната власт,
● политизиране на медийната среда,
● липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода.

Седем от анализиращите институции сочат като проблемна зона липсата на плурализъм в електронните и печатните издания. Критиките са насочени към липсата на обективност, равнопоставеност и баланс между политическите гледни точки, ограничения политически дебат в изданията, униформеността и копирането на едни и същи източници. Медиите губят традиционната си роля на медиатор и насърчител на публични дебати, констатират авторите на изследването. Пренебрегват и теми, свързани с разнообразието в обществото – насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства.

Пет от наблюдаващите организации отчитат като проблемна зона липсата на икономическа свобода. Според наблюдателите на медийния пазар съществува корпоративен натиск, подкопаване на обективността в голяма част от медиите. Анализаторите изтъкват, че източниците на финансиране на част от медиите са неясни, а чрез тях се легитимират капитали с неясен произход. Отбелязват се и случаи, в които редакции търгуват активно и доброволно журналистическо съдържание. Зачестяват случаите, когато медийното съдържание става обект на бизнес договорки, рекламният пазар се централизира, а регионалните медии остават извън него.

Други проблеми на българските медии, отбелязани в анализа, са насилието над журналисти, неспазването на професионалните стандарти и ниските критерии към качеството на съдържанието, регулациите и законодателството, недостатъчната конкуренция, автоцензурата, неясната собственост на част от медиите, неработещата саморегулация, слабата самоорганизация на журналистите в защита на техните интереси, образователната им подготовка.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.