В групата за подкрепа на Р.Радев във Фейсбук намирам следният призив, към който се присъединявам; по-долу можете да прочетете и думите, с които правя това под формата на коментар под самото писмо да Р.Радев, подписано от философа проф.Николай Василев, бивш министър на образованието от едни по-други времена; времена, в които министрите на образованието или просветата не бяха жалки парвенюта като сегашния министър С. Игнатов, не пожелал заради грандоманията, от която, горкият, е толкова болен, цели 40 дни да намери време та да се срещне с Р.Радев и да реши за две минути проблема, заради който той заложи живота си:
До Райчо Радев
Открито писмо от ръководството на Клуб „1-ви ноември”
Скъпи приятелю, в днешната българска действителност, пълна с низост и партизанщина, подчинена на долни амбиции и узаконено безправие, твоята съпротива срещу арогантната несправедливост бе пример за себеотрицание и достойна гражданска позиция. Още от първия ден на твоята гладна стачка Клуб „1-ви ноември” застана зад теб, подкрепяйки борбата ти за справедливост, срещу политическите уволнения в образованието. Правейки равносметка на твоята съпротива, преценяваме, че тя не беше напразна. Замисълът да бъдеш уволнен се провали, твоята кауза се превърна в кауза на много граждански активисти, непримиримостта ти бе пример за много млади хора. В този смисъл преценяваме, че твоята гладна стачка постигна своята цел.
Тежкото време, в което живеем, непрекъснато ни предизвиква на борба. Борбата за една нова, по-човечна България едва сега започва. И в тази борба ние ще се нуждаем от хора като теб. Затова днес, когато твоята гладна стачка продължава вече четиридесет дни, когато на опасност е поставено не само здравето, но преди всичко живота ти, искаме да ти кажем: Райчо, ти си ни нужен жив, битката ще продължи и утре! Ние твоите приятели и съмишленици от Клуб „1-ви ноември” те призоваваме да прекратиш гладната си стачка, да съхраниш живота и здравето си в името на бъдещата ни борба!
Проф. Николай Василев, председател на Клуб „1-ви ноември”
Румен Дечев, зам. председател на Клуб „1-ви ноември”
ЕТО И НЕЩИЧКО ОТ САМАТА ФЕЙСБУК-ГРУПА:
Rumen Dechev: Уважаеми съмишленици от групата в защита на Райчо Радев, вчера се срещнах с Райчо. Здравословното му състояние никак не е добро. Той се нуждае от спешна медицинска помощ за възстановяване на здравето си. Обръщам се към Вас с молба да подкрепите отправения от Изпълнителния съвет на Клуб „1-ви ноември“ апел до него и го призовете да прекрати гладната си стачка.
Райчо ни даде един пример за действие, за съпротива и това бе най-ценното в неговия протест. Нека последваме този пример и превърнем нашата група в едно огнище на противопоставяне на всяка несправедливост и беззаконие, където и да са се случили – в България или по света. Тези които желаят, нека да дойдат днес в 17,00 ч. пред Министерството на образованието да изразим нашата солидарност с Райчо Радев.
Ангел Грънчаров: Подкрепям! За жалост не мога да дойда до София, аз съм от Пловдив, но духом ще съм с вас на митинга пред Министреството. И аз смятам, че Р.Радев изпълни дълга си и ни изнесе един много вдъхновяващ урок! Урок по гражданско достойнство! По всеотдайна ангажираност с проблемите на българското училище и образование! Ако имаше повече радетели за едно модерно образование като Райчо Радев, работите нямаше да са така плачевни – каквито са сега. Тъй че, Райчо, с честа съвест прекрати стачката си и се погрижи за здравето си! Ний ще продължим борбата, така няма да се оставим!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 