Да се съди комунист за това, че краде, е все същото да съдиш някой човек за това, че диша…

Чета тази сутрин, че Михаил Горбачов бил заловен как краде от немски магазин бутилка скъпо вино: виж На Михаила Горбачёва в Германии завели уголовное дело и също Спипаха Горбачов да краде вино за 5000 евро, чакат го 3 години затвор!. Тая случка, разбира се, предизвиква безброй коментари, всякакви, и странни, и куриозни, и какви ли не. Случката била показвала „истинския руски характер“ на Миша или на Горби, щото, знайно е, за алкохолец, за водчица или винце руснакът е способен на какви ли не подвизи. Мен лично не ме задоволява такова едно патриотично обяснение. Аз имам друго, свое обяснение за случилото се. Ето какво.

За да доизживее остатъка от дните си бившият генерален секретар на ЦК на КПСС и президент на СССР Михаил Горбачов избрал градчето Билефелд, разположено в Германии, в северо-източния край на провинция Северный Рейн-Вестфалия. Където водел тих, с нищо незабележим живот на уважаван от съгражданите си човек, които няма как да не са поласкани от обстоятелството, че в градчето им живее една толкова велика историческа личност. Винаги съм се чудил къде и как ли живее в тия години Горбачов, не съм вярвал, че може да бъде оставен да живее спокойно в Русия, щото сред руснаците има толкова много идиоти, които никога няма да му простят несъмнената заслуга: та нали тъкмо Горби успя да унищожи толкова милия на сърцето им комунизъм! Смятал съм не без основание, че в Русия ще го разкъсат на парчета, ето, сега научавам, че той си живеел спокойно в Германия, която пак благодарение на него успя да се обедини: къде другаде да живее ако не в Германия, която трябва да му е вечно благодарна заради обединението си!?

Да, но ето, Горби бил хванат от камерите в магазина как краде бутилка скъпо вино. Сега ще го съдят, в Германия се спазва правилото, че всички са равни пред закона, това, че си Горбачов, не означава, че ще ти простят като крадеш. Е, от фондацията на Горбачов заявили, че той наистина взел тази бутилка, но не го бил направил с умисъл, а… по разсеяност! По разсеяност също така бил унищожил и магнитния код на бутилката! Та ето сега моето тълкуване на случката.

Горби наистина е велик унищожител на комунизма, но пък, да не забравяме, той самият е творение, продукт на комунизма; Горби, както и да го погледнем, не просто си е бил комунист, той беше (за кратко) дори най-пръв вожд на комунистите, а пък преди това е бил партиен кадър от най-високо ниво. Явно комунистическият манталитет още е жив у него, тия неща не се преодоляват лесно. Дори и да си личност от ранга на Горби, комунизмът е успял да нанесе своите поражения. И ето, това си пролича: Горби открадна бутилка скъпо вино от немски супермаркет. Което ме накара да напиша във Фейсбук следната кратка реплика:

Случаят показва, че всеки комунист си краде един вид инстинктивно, от разсеяност! 🙂

Да, това е моето обяснение. Краденето е влязло като органична, неизменна част от комунистическия манталитет, този „инстинкт към присвояване“ – комунистите наричаха краденето „просвояване“, те употребяваха тази умилително-невинна дума! – вече е час то генния код на комуниста. Което означава, че може вече да се съзнаваш като некомунист, ето, Горби вече се съзнава като социалдемократ, но комунистическата част от същината му, т.е. от гена му, си има обичая да краде, което именно е накарало ръката на Горби да вземе бутилката, да премахне баркода, да скрие бутилката в кошницата си и да излезе без да плати. Той е откраднал инстинктивно и ето, служителите от организацията му твърдят, че случилото се било станало, видите ли, от разсеяност! От разсеяност се краде когато склонността към крадене е станала част от теб самия, от подсъзнанието, от инстинкта ти. Част от комунистическата ти същност, част от това, което наричаме „манталитет“. Ето затова е откраднал Горби. Затуй аз смятам: комунист трябва да се наказва само в случай че не краде, а не когато краде! Точка.

Въз основа на горното смятам, че немският съд следва да оправдае Горби: той не е виновен, „нещо от него самия“, неподвластно на разума му, е откраднало, а не той самият. Ето, българският съд отдавна прилага тия най-модерни правни практики: да съдиш комунист за това, че краде, е все едно да съдиш дадени хора за това, че, примерно, косата им е побеляла, или че е руса, или че по ръст са невисоки, ето, за такива неща нима ни съдят?! Щом някой е бил комунист, той просто няма начин да не краде, това не е по силите му, ето, даже и Горбачов, унищожителят на комунизма, но бивш комунист, открадна, което и потвърждава моята теза. Комунистът наистина краде инстинктивно, това, краденето, е станало негова втора природа, за такива неща не бива да съдят, нека да бъдем хуманисти, нека да бъдем милостиви! И за лъженето, друга една велика склонност на комунистите, не бива да ги виним или, опази Боже, да ги съдим! Няма начин да си комунист и да не лъжеш. Не може да си комунист и да не лъжеш – или да не крадеш. Не е по силите, повтарям, на комуниста, да не краде и да не лъже. Туйто. Тази е моята теория. Ний, антикомунистите, трябва да имаме известна милост и съчувствие към недостатъците на политическите си опоненти, именно към недостатъците на комунистите…

Въз основа на която предлагам Горби да бъде освободен от всякаква отговорност за това, че е опитал да открадне една бутилка вино. Неговите съпартийци окрадоха икономиките на цели държави, окрадоха спестяванията на цели народи, до шушка ограбиха такива наивни народи като българския, пък нищо, та сега за една бутилка вино ли ще го съдим, и то не кой да е, а самия Горби, великия Горби?! На когото наистина трябва да сме вечно благодарни, че заедно с великия Рейгън и с не по-малко великата Тачър видяха сметката на проклетия комунизъм. И да му простим великодушно този малък неостраним недостатък и дефект, който, явно, е присъщ на всеки, който все някога е бил комунист. Недостатъкът, наречен склонност към крадене, който явно вече е пуснал корени в самата генетика на комуниста. Да се съди комунист за това, че краде, е все същото да съдиш някой човек за това, че диша… нелогично е някак, да не говорим за това, че е и неетично!

Така мисля аз. Съдете мен за това, че мисля така, е, да, аз оправдавам в случая комунистите: ама го правя съзнателно, по иронични причини. То какво друго ни остана, след като ни окрадоха колкото можаха – и още дваж пъти повече от това?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…