Защо Б.Борисов се навря в политиката, нямаше ли да му е по-добре да си беше останал само бандит?

Поставих във Фейсбук един въпрос, който ми се ще да поставя и тук, в блога си. Става дума за нещо като „народно допитване“, нали сега народните допитвания излизат на мода, та и аз да се модернизирам барем малко. Поставям един въпрос, който наистина ме интересува, по-скоро ме интересуват мненията на представителите на народната природопопулация, на ония, които имат мнение, щото явно повечето нямат мнение, не само по тоя въпрос, а и по много други.

Ако имаха, щеше да е друго, но явно нямат, затова е така, както е. За положението става дума. Както и да е. Та ето и въпроса ми, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, където, разбира се, ще бъдат отпечатани и най-интересните отговори, които вие ще дадете:

Апропо, един въпрос ме терзае мен тия дни, който искам да поставя тук: защо Б.Борисов се навря в политиката, нямаше ли да му е по-добре да си беше останал просто един бандит?! Какъв беше смисълът да се навира в политиката, а?

Парите ли му бяха цел – или просто колосалната му суетност го изтика напред? Или властолюбието? Коя беше дълбоката му мотивация?

Ще са ми е интересно да чуя вашите предположения. Понеже сам не зная за момента коя е действителната причина, поради която туй недоразумение се навря в политиката, т.е. между шамарите…

Това написах във Фейсбук и там вече хората дават своите отговори. Можете да се включите и вие, било там, било тук. Да видим дали ще успеем да разберем точната причина. Защото това, че Б.Б. е това, което е, силно ни касае.

Да, дереджето ни щеше да е съвсем друго ако туй недоразумение си беше останало чисто и просто един обикновен бандит от Банкя, а не беше ставало Премиер на Републиката. Ала ето на, той сега е Премиер, което, разбира се, изобщо не му пречи пак да си е бандит де.

Но както и да е, да млъквам, че си играя с огъня, току-виж ми пратили биячите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Не е майтап: Йордан Йовчев награди Бойко Борисов за „заслуги към спорта“, а не обратното!

Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници. Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа, Вождът спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.“ Не, няма грешка: Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното!

Понеже Вождът решил да пренасочи там едни пари от държавна компания (Порт Варна) за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо. Аз също вече не знам какво да кажа.

Как звучи само, а? Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов! Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва: „Бойко Борисов е номер едно!”. Чуха и кмета на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами, но се провалихме, признавам си”. Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки че там беше и един друг герой, току-що завърнал се от рекордно участие на олимпийски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси се класира сред най-добрите осем в света.

Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония. Той беше просто един нисичък мъж, занимващ се с гимнастика, дошъл да благодари и връчи плакет на Вожда. Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофона висок.

Така го посрещнахме в България. С унижение да връчва плакети и присмех затова че е нисък. Това не е някаква история, съчинена от някой драматург, искащ „да каже нещо” на хората с измислицата си. Нито пък е случка останала в архивите от „отминала епоха”, записана за поколенията от някой Георги Марков. Това е действителност. Това наистина се случва в реално време, а ние сме само неми свидетели.

Наскоро едно момиче в народна носия пък припаднало докато държало питката на поредното тържествено откриване на пътен участък. Медията, отразила това нещо побърза да съобщи, че това нямало общо с откриването и жегата – защото не било топло, а и строените в носии деца не били строени от рано.

Нека да въздъхнем, другарки и другари, и толкова. Да оставим само историята да ни съди – защото май няма кой друг…

Написа: AZ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.