Не е майтап: Йордан Йовчев награди Бойко Борисов за „заслуги към спорта“, а не обратното!

Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници. Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа, Вождът спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.“ Не, няма грешка: Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното!

Понеже Вождът решил да пренасочи там едни пари от държавна компания (Порт Варна) за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо. Аз също вече не знам какво да кажа.

Как звучи само, а? Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов! Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва: „Бойко Борисов е номер едно!”. Чуха и кмета на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами, но се провалихме, признавам си”. Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки че там беше и един друг герой, току-що завърнал се от рекордно участие на олимпийски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси се класира сред най-добрите осем в света.

Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония. Той беше просто един нисичък мъж, занимващ се с гимнастика, дошъл да благодари и връчи плакет на Вожда. Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофона висок.

Така го посрещнахме в България. С унижение да връчва плакети и присмех затова че е нисък. Това не е някаква история, съчинена от някой драматург, искащ „да каже нещо” на хората с измислицата си. Нито пък е случка останала в архивите от „отминала епоха”, записана за поколенията от някой Георги Марков. Това е действителност. Това наистина се случва в реално време, а ние сме само неми свидетели.

Наскоро едно момиче в народна носия пък припаднало докато държало питката на поредното тържествено откриване на пътен участък. Медията, отразила това нещо побърза да съобщи, че това нямало общо с откриването и жегата – защото не било топло, а и строените в носии деца не били строени от рано.

Нека да въздъхнем, другарки и другари, и толкова. Да оставим само историята да ни съди – защото май няма кой друг…

Написа: AZ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s