Защо Б.Борисов се навря в политиката, нямаше ли да му е по-добре да си беше останал само бандит?

Поставих във Фейсбук един въпрос, който ми се ще да поставя и тук, в блога си. Става дума за нещо като „народно допитване“, нали сега народните допитвания излизат на мода, та и аз да се модернизирам барем малко. Поставям един въпрос, който наистина ме интересува, по-скоро ме интересуват мненията на представителите на народната природопопулация, на ония, които имат мнение, щото явно повечето нямат мнение, не само по тоя въпрос, а и по много други.

Ако имаха, щеше да е друго, но явно нямат, затова е така, както е. За положението става дума. Както и да е. Та ето и въпроса ми, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, където, разбира се, ще бъдат отпечатани и най-интересните отговори, които вие ще дадете:

Апропо, един въпрос ме терзае мен тия дни, който искам да поставя тук: защо Б.Борисов се навря в политиката, нямаше ли да му е по-добре да си беше останал просто един бандит?! Какъв беше смисълът да се навира в политиката, а?

Парите ли му бяха цел – или просто колосалната му суетност го изтика напред? Или властолюбието? Коя беше дълбоката му мотивация?

Ще са ми е интересно да чуя вашите предположения. Понеже сам не зная за момента коя е действителната причина, поради която туй недоразумение се навря в политиката, т.е. между шамарите…

Това написах във Фейсбук и там вече хората дават своите отговори. Можете да се включите и вие, било там, било тук. Да видим дали ще успеем да разберем точната причина. Защото това, че Б.Б. е това, което е, силно ни касае.

Да, дереджето ни щеше да е съвсем друго ако туй недоразумение си беше останало чисто и просто един обикновен бандит от Банкя, а не беше ставало Премиер на Републиката. Ала ето на, той сега е Премиер, което, разбира се, изобщо не му пречи пак да си е бандит де.

Но както и да е, да млъквам, че си играя с огъня, току-виж ми пратили биячите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s