Някои позабравени подвизи на културното пиянде Вежди Рашидов, усърден възродител на социалистическото „изкуство“

И на мен ми е интересно да чуя коментар от Веждито по случая с Pusy Riot. Дори тук не става дума, че на мен или някой друг му интересно. Като български министър на културата той е длъжен да го направи. Разбира се ако има кой да го попита.

Аз не съм забравил, че 1999 г. Веждито беше най-гласовитият поддръжник на Милошевич и по път и над път громеше натовската намеса в Косовския конфлит. Чак сълзи му течаха от очите като се възмущаваше от “националното предателство”, извършено от правителството на Костов, дало коридор на натовските самолети и отказало същия на руските. Кълнеше, че сто години напред нямало да можем да погледнем братята си сърби в очите и т.н и т.н. Е, вече сме в НАТО и ЕС благодарение подкрепата, която им оказахме през 1999, а този човек е министър в кабинета на демократа Бойко Борисов. Каква ирония на съдбата!

Покрай Веждито между другото за пръв разбрах що за човек е Бойко Борисов. Когато Бойко се появи от нищото като главен секретар на МВР в едно от първите си публични изказвания заяви, че от сега нататък няма да допусне и косъм да падне от главата на полицай. Бях силно впечатлен от тази клетва, признавам си.

Само че няколко дни по-късно пияното Вежди удари полицай, изпълняващ служебните си задължения. Очаквах реакцията на железния главен секретар с интерес. Ами оня се покри като лалугер и тогава за първи път ми стана ясно, че е поредният въздух под налягане.

Иначе после за подвизите си Веждито като достоен и заслужил българин получи и орден „Стара планина“ от Първанов. Халал да му е!

Написа: DIMITROV D.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.