Да повярваме в себе си, да се преклоним пред българския гений – български член е най-голям в целия свят!

Радващо е човек да чете такива новини, които пораждат неудържимо чувство за национална гордост: Българин ще бори рекорда за най-голям член, в смисъл на пенис, щото думата „член“ е многозначна, та да не се подведе някой. Да, за мъжки полов орган става дума – и се оказва, за наше щастие, че имало сред нас толкова надарен българин, че ето сега имаме шанса да си върнем в пълна степен самоуважението пред света: имаме шанса да докажем, че не сме случайни, а че сме най-велики мъже – сме изключително талантливи поне с онуй богатство, което крием в своите гащи! Как да не се гордее човек че е българин, кажете ми, може ли човек да не се гордее, че е българин – като чете тия толкова вълнуващи, тия така силни думи:

Евгени Виденов от Пловдив иска да подобри рекорда на Фалкън и да вдъхне малко увереност в българските мъже. Според него, животът у нас е изпълнен с разочарование и провали, хората са бедни, без работа и напоследък няма никакви успехи. Ако големият му пенис бъде признат от „Гинес“, това може да е едно добро начало и българите да си повярват, че живота не е толкова черен.

Вижда се, че тоя Евгени не е надарен само с един гол… ху…, с един гол ку… – хайде сега няма да се излагаме като последни простаци, ами ще говорим и пишем културно! – та, пардон, тоя Евгени, оказва се, не е надарен само с един гол пенис, ами и с акъл: вижте колко добре го е казало момчето! Да повярваме в себе си, в българският гений – като докажем, че българският… ху…, българският пенис е най-голем в целио свет! Е те това е най-хубавия, най-твърдия повод за национална гордост, извор на нашето патриотично самочувствие! Щото, като помисли човек, има ли нещо по-важно на този свят от ху…, от ку…, от мъжкия полов орган де!

Неслучайно древните хора така са почитали фалоса, че са украсявали обществените сгради с изображения на щръкнал, на еректирал фалос или пенис! С огромни, щръкнали към небесата фалоси са украсявали своите обществени сгради гърците, дали и ние, българите, да не вземем, след като се прославим съвсем скоро, че сме най-ху…, пардон, най-фалосни, да земем и ний да украсим сградата на Президентството, или на Народното събрание с един огромен… пенис?! Ще има и богато символическо значение в един друг смисъл де, да не говорим само за патриотичното! То, всъщност, ние това и го правим де: какво примерно е паметникът Альоша – да го погледнем в символично-същностния му смисъл! – ако не един голям пенис, забоден в небето, в родното небе?!

Това, пък че оня, който имал такъв магарешки член в гащите си е пловдивчанин, кара нас, пловдивчани, да си умираме от чувство също така и за местна патриотична гордост. Успяхме с нещо да ги победим софиянци, да не се мислят те, че са най-велики! Прочее, бръкнахме им в душата на софиянци, но както и да е.

Важното обаче е, че туй надареното момче е българче, и ще ни прослави по целия свят, ще ни върне самоуважението като нация, ще ни покаже, че има за какво да живее човекът, щом като сред сънародниците му има такива, които носят в гащите си такива чудеса на природата! Ете това е, успяхме да натрием носа на целия свят, бръкнахме им в душите на разните му там американци, германци, японци и други такива! Ще ми се гордеят те с икономическите, с научните, с космическите си и разните му там други постижения: ний с един гол… ху…, пенис де, ги натикахме там, гдето им е мястото!

Да мълчат унизено там долу, в ниското, да ни завиждат и да вият от мъка, че ги победихме в туй отношение, което е най-важното, най-съкровеното бих казал: мъжката чест, мъжкото достойнство, мъжката сила, мъжката потенция, онуй, що се крие в наште гащи! Може иначе да сме си мухльовци, ама какви… членести, пенисести, фалососни мухльовци сме били, а?! Може да сме бедни, може да сме гладни, може да сме всекакви, ама какви… богатства крием в гащите си, а?! Ашколсун, бравос на нас!

А така! Да живей, дами и господа, България! Да живей българската сексуална мощ и сила! Да живей Бойко Борисов! Да живее българският… член, най-големият… член в целия свят!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.