България ще продължи да бъде най-тъжната държава ако ние, гражданите, не се стегнем и не покажем кой командва парада!

БСП и ГЕРБ, главните съдружници и партньори в клоунадата и цирка, наречен „българска политика“, разиграха тия дни един най-пошъл безвкусен фарс, в който смесиха кьорфишека с песента на Митю Шамара и… „изнамирането на нов честен частен стратегически инвеститор“, който, представете си, бил искал без да даваме никакви пари да ни построи АЕЦ-Белене и да ни я подари след това! Услужливите слугински медии поеха възложената им мисия по довидиотиване на целокупната ни нация със завидно усърдие, което говори, че са успели да получат много хубави пари; не вярвам да правят мерзостите, които правят, от чиста глупост.

Около фрапантния по пошлостта си медийно-чалгашарски спектакъл от последните дни прочетох текста „Made in Bulgaria“ на Любослава Русева; заслужава си да се прочете от повече хора, затова и давам линк към него. Ето завършека на тоя текст, а под него можете да прочетете и няколко коментари на граждани, които особено ме впечатлиха, до степен, че реших мненията им да стигнат и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:

България отдавна се управлява в някакви сумрачни задкулисия, където маските се свалят, ръкавите се запретват до лактите, и на пура и уиски се взимат съдбоносни за държавата ни решения. Хванати сме в капан, защото нахалството на въпросните задкулисия е стигнало дотам да гледа на нас само като на публика, която трябва да си седи по местата и да се кикоти на тъпи бурлески. Подценяват ни, подиграват ни се, направо ни се плезят в лицата. Подхвърлят ни обидни темички за хилеж и в това време лапат като топъл хляб ресурсите на държавата. Накрая няма и да разберем, че съвсем сме останали без такава. А единственото, което ще напомня, че ни е имало, ще е надписът върху патента ни за самоограбване и самоизяждане: „Made in Bulgaria”.

Така завършва статията на Русева. А ето как коментират гражданите:

Човек, като слуша защо ББ е отказал да се деполитизира, остава с впечатлението, че всъщност още си членува в БКП. Демонстративно стана охрана на Живков, възроди милиционерщината в пълна мяра. Всъщност имаме си една отломка от БКП в ЕНП (ГЕРБ) и друга – в социнтерна (БСП). А дори да оставим това, политиците загърбят всякакви показни различия, щом стане дума за пари. А става дума за много пари. Я как припкаше Цецка; я как притърча Делянчо… (Боко)

Досега комисионните се разпределяха: БСП и малко и напоследък ГЕРБ. Отсега нататък: ГЕРБ и малко БСП. (kuts)

България ще продължи да бъде най-тъжната държава ако не се стегнем и не покажем кой командва парада. Един път го направихме 97-ма, но даже и тогава не са ни се подигравали така просташки и безцеремонно. Сега се гаврят с нас, а много не се и усещат. Събудете се! (безпартийна)

Лани един ми разправяше съвсем отговорно, как един от най-първите ни мъже, да не беше и най-първият, полял първия милиард в евро с приятелите си от The tomcats’ circle. Извинете, че на английски, но така няма да разбере, че за него става „на въпрос”. ТИМ-грите ни управляват, това е… (Penka)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Руснаците в комбина с Бойко намериха начин да ни скроят атомната шапка „Белене“, която един ден ще отнесе и малоумните ни глави

На снимката: Ужасяващи последици от чернобилската радиация. Върху мозъците и умовете последиците са още по-кошмарни!

Това беше наистина впечатляваща симулация на отказ от АЕЦ „Белене“. Бойко бомбастично се отказва, а след 6 месеца проектът рестартира с „американски инвеститор“. Въпросният „инвеститор“ – „Глобъл пауър консорциум“, няма никаква корпоративна история. Фирма със същото име мога да регистрирам и аз. Най-добре – в щата Делауеър.

Въпросният инвеститор не иска нито държавни гаранции, нито договор за изкупуване на енергия. Всъщност това беше офертата на руснаците, когато искаха те да строят централата. Реално обаче на света няма АЕЦ, построен без държавни гаранции. Дори в САЩ това не става. Проектите са твърде дългосрочни и много лихви се трупат, та да се строи на общ бизнес риск. Т.е. това дето го няма никъде по света, и го няма и в САЩ, сега изведнъж някой щедър инвеститор решава да го прави в България! 🙂

Сега трудно ли е да се сетим, че руснаците са си направили фирма в САЩ, намерили са няколко банки и фондове да посредничат срещу комисиона и са се появили да строят Белене? Та те дори обявиха, че ще преговарят с Атомстройекспорт да довършат обекта.

Интересно е какво ще стане с тезата за ядрения риск. Преди отказахме на Русия с аргумента, че не можем да поемаме ядрен риск за чужда централа. Дали сега ще приемем същото, ако централата е привидно американска?! 🙂 (Dobri Bozhilov)

Това пише Д.Божилов във Фейсбук. Счетох за нужно да добавя там следния мой кратък коментар:

Много уместно питане. Също смятам, че руснаците използват тая плиткоскроена далавера за пълни малоумници, та да си направят изцяло своя чернобилска атомна централа на българска територия. Аз дори предлагам, за да поставим всичко на чиста основа, да вземем да продадем на руснаците не само Северна България, която при взрив в беленската централа ще бъде изцяло заличена от лицето на земята, но и Южна България, та веднъж-завинаги да бъде затрита тая наша многострална земя, и то от нашите любими „братушки“!

А като продадем българската земя на руснаците, да изпюскаме парите под формата на фалшиви кебапчета и също така да ги изпием под формата на бързодействаща менте-скоросмъртница, та и себе си да затрием най-после, щото като народ явно съвсем за нищо изобщо не ставаме.

Руснаците в комбина с Бойко намериха начин да ни скроят чернобилската атомната шапка, наречена „АЕЦ-Белене“, която един ден ще ни отнесе и малоумните глави, та да мирясаме най-сетне!

Крайно време е да се отървем, да се освободим от доминацията на проклетия марксистко-комунистически исторически фатализъм!

Добри Божилов тази сутрин е написал, гледам, едно провокиращо изявление, което публикувам изцяло заедно с кратък мой коментар към него, понеже считам, че това може да породи интересна и смислена дискусия; ето и двата „матрьяла“, първо божиловия:

Учебниците ни по история са сбъркани. Там се описват велики и мрачни периоди на държавата, народа, българите. А правилното е да се опишат успехите и паденията на конкретни личности. Един и същи народ при различни царе се представя дълбоко различно. Всъщност царете са мениджъри на своята страна, работещи в конкуренция с другите царе. Когато има добър и умен цар, държавата е добре. Когато е калпав – държавата е зле, въпреки че народът е съвсем същия, и държавата е същата. Това означава, че не е правилно да учим за България при Симеон. Правилно е да учим за Симеон и неговата България. Внушението е изключително важно. Нас ни възпитават социалистически, поставяйки държавата и народа на първо място. Колко велики сме били българите.

Не сме били велики. Все едни и същи сме си били. Променяли са се само мениджърите и те са били велики или не толкова велики.

Симеон наследява военно разклатена държава, а я оставя като военно чудовище. Синът му наследява военно чудовище, а я оставя като пародия и лесна жертва на всякакви варвари и плячкаджии.

По времето на Луи Четиринадесети френската флота доминира моретата и англичаните са натикани на дъното на морето. При сина му Луи Петнадесети англичаните натикват французите на дъното на морето. Русия на Екатерина е тотално доминираща сила в Европа. Синът и Павел е смешка. Сърбите при повечето си крале са смешна държава, но при някои като Стефан Душан, са много по-велики от нас.

Личностите правят историята, а не аморфни маси като „народа“, който в общи линии винаги едно и също прави – консумира, произвежда и се размножава.

Ако днес станем велика нация, това ще е не защото сме велика нация, а защото Бойко Борисов (например) е велик лидер. Ако не станем велика нация ще е не защото сме боклуци, а защото лидерът за нищо не става.

Трябва да честваме успелите личности, а не да си приписваме техните заслуги…

Ангел Грънчаров: В някакъв смисъл г-н Божилов в този случай е напълно прав. Личността в историята има решаващата роля, личностите, не „масите“ („народните маси“) правят историята: крайно време е да се отървем, да се освободим от тоя проклет марксистко-комунистически исторически фатализъм и детерминизъм! Всичко в човешката история зависи и се прави от личности, които моделират „масите“ както си искат, просвещават ги, активират ги за едно или друго, вдъхновяват ги или ги обезсърчават. Народите общо взето не се менят кой знае колко, менят се колкото се менят и самите личности в индивидуалния си живот: уж се променяме, уж „растем“, а пък в дълбините си, там, където е най-значимото и съдбовното, си оставаме все същите, оставаме себе си. Тъй че тоя път подкрепям г-на Божилова!

Да добавя още нещо. Тотализиращият, а аз го наричам „едропанелен“ исторически подход на марксоисториографите обезличностява живия исторически процес, лишава го от неговата човечност – като нивелира личностното, човешкото в него за сметка на предвзетата „научност“ и „обективност“. Поради това такива историци ни дават само бледи, абстрактни и кухи обяснителни схеми, а не реконструкция на живия и пропит от личностност конкретен исторически процес в цялата му пълнота. Особена полза от учене на такъв тип история няма, защото тя не може да докосне с нещо личността на учениците.

И понеже е твърде скучна една такава история, тя постига само два резултата: отвращава младите от историята, т.е. убива историческото им чувство, и, на второ място, съдейства за затъпяването им, за превръщането им в лесно манипулируема податлива на дирижирани настроения тълпа. Изглежда и точно такава е предварителното поставената „социална заръка“, на която тия историци така самоотвержено служат…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Общество, в което почти всички са убийци като Опиц, ще бъде устойчиво, стабилно и развиващо се общество!

Публикацията в моя блог под заглавие Според защитниците му убиецът Опиц бил… „божи човек“; Божиите човеци обаче не убиват, никога не убиват… предизвика следната изразителна – и много показателна за нравствената и психологическа ситуация, в която като общество се намираме! – дискусия във Фейсбук:

Svetoslav Alexandrov: Това е поредната тенденциозна статия, рядко изчитам подобни словесни диарии. Не живеем ли в чудесен свят? Днес ние можем да оправдаем всяка една кражба и навлизане в чужд имот, защото извършителят е бил наркоман или е хранил пет деца. А още от училищата ни се втълпява, че наркоманите не са престъпници, а са болни хора. Нищо, че е способен да те пребие или убие за пари, да си получи дозата. Той е болен човек, имайте милост към него! Не само никаква милост, но и човек трябва да си носи пълната отговорност на действията си. Както и никакви клинични пътеки за наркомани.

Георги Стоянов: 92 задържания… Горката девойка, която е била влюбена в подобен човек. Полицията не си върши работата, а когато се стигне до инцидент – гражданинът е виновен. Параграф 22, бих казал аз!

Simeon Ivanov: Опиц трябва да е в затвора защото е преправил пистолета си. Не го защитавам. Убийството винаги е и трябва да се третира като най-голямото престъпление. Вярвам на Бакалов и уважавам становището на Грънчаров, но битовата престъпност взема все по застрашителни размери и то не от днес или от вчера. Хората залостват вратите си, слагат решетки на прозорците си. Не смеят да излязат нощем, че дори и през деня. Пребиват и убиват хора по селата за 5 лева.И какво стана и става-престъпниците, мутрите, крадците свободно се разхождат по улиците, а беззащитните хора са като затворници в собствените си домове. Тези беззащитни хора плащат данъци на тази държава и тя е длъжна чрез своите органи да защитава имуществото и живота им. И понеже тя не прави това, хората ще започнат да раздават провосъдие, както намерят за добре. Това са двете страшни неща, които тревожат хората. Трябва да има държава за да няма такива като Опиц.

Emil Madjirski: Днес всеки може да бъде задържан 92 пъти. Причини много. Даже и фактът, че не ти харесват погледа също може да бъде причина. А аз да попитам що за малоумник трябва да си че да не си обезопасиш жилището, което е било разбивано 40 пъти?

Vienka Ilkova: Да, но убитият не е бил задържан 92 пъти, а само 20… с 2 присъди и си е излежал присъдата – едно болно и нещастно момче, на което е трябвало да се помогне… но горкият е попаднал пред дулото на пистолета на Опиц…

Dobri Bozhilov: Много сълзлива статия, идеално опонираща на тоталното мисловно левичарство на 99% от народа. Но истината е по-проста – зад всеки престъпник стоят и мотиви, които са оправдателни – трудно детство, наркотици, лични проблеми и пр. Това не прави престъпленията приемливи. В свободните общества гражданинът има право сам да се защитава от престъпниците, без оглед на причините те да станат престъпници. В социалистическите общества народът лелее държавата да го опази от всичко, което естествено не се случва… Та така. Социалистите, разбира се, отново ще победят. Нито ще има свободно оръжие, нито по-широки права за отбрана. Това е нормално така да стане в общество, в което 99% от народа има ляво мислене, дори ако се мисли за десен. Но истинските правила са съвсем прости – всеки носи отговорност за себе си, и всеки носи отговорност за действията си, носейки рисковете ако навлиза в чужда територия. Бум-бум и се явяваваш пред върховния съдник. Това е правилото на нормалното общество, предполагащо равновесие. Правилата на илюзорните левичарски общества предполагат надежди държавата да ни спаси, които никога не се сбъдват…

Svetoslav Alexandrov: Един път да съм съгласен с Божилов.

Томи Томев: Важно беше да се повдигне обществен дебат и в интернет, за битовата престъпност, защото това правителство съвсвм я игнорира. Случаят Опиц беше само един катализатор на този процес. За мен не е важно дали е виновен или не, други ще решават това, важен е дебата.

Dragomir Dragomirov: Но то не само Опиц е потърпевш… слезнете от „копторите“ с камери и охранители и си напуснете компа и тръгнете из провинцията… Ще разберете за какво става въпрос! Ми на хората се краде наистина селскостопанската продукция. Буркани със зимнина, вино, ракия, менци и др. съдо от бакър. Желязо, огради, преди месец докато си вкара магарето човека циганин му взема каручката защото е желязна. Животни се крадат, свине, агнета, птици. Е, какво, да чакам да ми изнесат керемидите и тухлите на къщата ли?! След като полицаите спят и държавата не ни поглежда… сами ще се браним. Бачо Ангеле, въпреки че съм ти бати, и затова Ви писах, че Опиц не е виновен. А наркомана е виновен. Па кой как съди то е друга работа. Ти съдил ли си се някога с държавата и с престъпници?!

Ангел Грънчаров: Има градация на ценности. Когато ти е реално застрашен животът, в позиция на неизбежна самоотбрана, едва тогава можеш да предприемеш действия, които да доведат до неутрализирането на нападателя, включително водещи до умъртвяването му. Но ако ти е застрашен не животът, а бакърения котел на баба ти, нямаш право да стреляш или да налиташ с брадва. Също така нямаш право да стреляш само защото като той Опиц си се вманиачил на тема бабаитство и ти се иска да изпробваш върху човек новия си самеделен и незаконен пистолет с куршуми „бум-бум“ (как се казваха, с изместен център на тежеста ли?). Освен това в някои среди убийството се наказва с убийство и така си представете докъде ще я докараме с самоотбраната и личното правосъдие. Разбира се, държавата трябва да си изпълнява задълженията като пазител на живота и собствеността ни…

Lyubomir Sirkov: Този журналист – Иван Бакалов – е един от най-манипулативните журналисти у нас – и то не от вчера, а вече от доста време насам. Забележете как подхожда Иван Бакалов към случая : почва да ни обяснява, че „наркоманията е социална болест”… В същото време от самите факти, които Иван Бакалов сам изрежда, става ясно, че от страна на ОБЩЕСТВОТО Мариян е получил достатъчно, за да НЕ стане наркоман: Мариян е учил в нелошо училище (Седма гимназия на „Шишман”, на пъпа на София – в същото училище е учил и самият Иван Бакалов), по-късно Мариян се включил в метадонова програма в Центъра по наркомании, лекувал се във Военномедицинска академия… с всичко това журналистът Иван Бакалов е наясно – но въпреки това той предпочита да ни внушава, че „наркоманията е социална болест”, т.е. един вид пак старата песен, че „обществото е виновно”, а Мариян е … разбира се, напълно „невинен”…

Не бил 92 пъти арестуван, а „само 14”… „Само” два пъти бил в затвора… И това също е част от манипулативността на този журналист: той се прави, че не разбира. Иван Бакалов се прави, че не разбира, че обществената реакция във връзка с този случай бе толкова силна, именно защото хората у нас ясно виждат в Опиц и в Мариян не просто един стрелял и един убит – а хората преценяват самия НАЧИН НА ЖИВОТ на двамата – и хората у нас, за щастие, все още имат инстинкта да предпочитат начина на живот на ОПИЦ – пред начина на живот на Мариян.

Има и друго, което мнозина пропускат – коментират подбробности, а пропускат най-важното. Разликата между Мариян Я. и Опиц е една и много видима: да, Опиц е убил човек – но за него ТОВА (да убива хора) НЕ Е начин на живот. Докато при Мариян е ясно, че за него постепенно се е превърнало в начин на живот именно това: да обира домовете на хора.

Оттам нататък вече всеки трябва да избере в какво общество предпочита да живее.
Представете си едно общество, в което почти всички хора са като Мариян – и едно друг общество, в което почти всички хора са като Опиц. Гарантирам ви, че първия тип общество няма да просъществува и 10 години (просто защото няма да има откъде да се снабдява с дрога, пък дори чрез кражба). Докато общество от втория тип – в което почти всички са като Опиц – ще бъде устойчиво и развиващо се общество (защото в такова общество дори такива случаи като стрелбата на Опиц ще бъдат много по-редки, отколкото са сега – просто няма да има толкова поводи. а и всички хора ще бъдат много по-спокойни и няма да се хващат за пистолета с повод и без повод).

Dragomir Dragomirov: Благодаря ти много и брависимо! Аз не желаех да влизам в полемика без да знам такива неща за този нещастник-наркоман. Но ми е ясно от първия път че освен с един наркоман разговарям и с две тикви неузрели… за което се извинявам… по-добре да се скапят и да не манипулират приятелите си. Защото едва ли някой друг чете статиите и книгите им… но се подразбира, че ни лъжат. Не да ми казва на баба ми бакъра, но за една тиква зелена ще го строша от бой… па да ходи да се оплаква на арменския поп. Ангеле, Ангеле, ангеле… Ангел ли си или дявол?! Язък че си ял на баща си хляба. Па и твоя приятел Бакалов… ако беше преди 89-та сега щеше да си на почивка на Белене да я строиш. А не да ми драскаш глупости! И не желая да ти чета повече глупостите! Изчезвай! Или сам ще се покриеш! Разбрах колко си философ! Ми ти Ангеле само философстваш, а не желаеш да обменяш мнения… правиш се на велик! Ясен си ми, не ще разговарям повече с Вас, Ангеле!

Ангел Грънчаров: Г-н Lyubomir Sirkov, разсъждението Ви е твърде фалшиво и опасно, понеже зад него стои принципът: по-добре да се откажем от свободата си заради сигурността, пък дори и в един момент да загубим и двете. Вашата теза би довела до всеобща несигурност за живота на хората и до война на всеки срещу всички, а не до илюзорното спокойствие, което Вие си представяте. Оособено в едно общество като нашето, в което човек за човека е звяр…

Анонимен каза: Йордан опиц е един убиец. Трябва да лежи в затвора.

Тенев каза: Моралните норми са безусловни. Не може да казваш “аз съм добър защото другите са добри”, или “аз съм лош защото другите са лоши”. Човек или е добър човек, или е лош човек, биз значение дали другите са добри или лоши.

Господ е казл “не “бивай”. Тази заповед е безусловна. Няма значение какъв е другия. Ти не трябва да го убиваш. Че бил наркоман, че имал висящи дела – това няма значение. Господ е казал да не го убиваш.

Така че, Опиц е нарушил една от Божиите заповеди и е извършил смъртен грах. Само Господ може да му прости. А той дори не е поискал прошка! Нито от Господ, нито от убития!

Анонимен каза: Опиц трябва да лежи в затвора не защото е нарушил божия заповед (аз всеки ден ги нарушавам), а защото е утрепал човек. Нарушил е ЗАКОНА.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Обръщение на Иван Костов до Президента по повод едно въздухарско изявление на г-н Плевнелиев

Уважаеми г-н Президент,

Със следните основания възразяваме категорично на Вашите твърдения пред “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „… чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.”

1. Вие повтаряте мита, че „активите” в икономиката, завещани от Живковия режим, са стрували 30 млрд., а са били продадени „само” за 3 млрд. евро. Той тръгва от бившия главен прокурор Н. Филчев и се подема като предизборна теза и основна пропаганда на БСП през 2001 г.

2. През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22.08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв.

Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна, поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика в 1989 г., който значително надхвърля нейните активи. Пасивите формираха голяма част от 12-те млрд. долара външен държавен дълг, заради който през 1990 г. премиерът Луканов обяви пред външните кредитори фалит на България. Те формираха дори по-голям размер необслужвани вътрешни кредити.

3. През призмата на доходността на капитала митът се разпада напълно. Не съществува нито един анализ, почиващ на международно призната методика за оценка, който да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия струват претендираните 30 млрд. евро. Закъснялата касова приватизация у нас стартира реално едва в края на 1997 г., когато, както Вие сам посочвате, страната ни вече е претърпяла два държавни банкрута, причинени от БКП/БСП. Според статистиката, общият финансов резултат на държавния сектор в икономиката за 1996 г. е загуба от 583 млн. долара, а отрицателната му рентабилност е 15 на сто. Всеки може да направи преценка колко струва капитал, който се самоунищожава напълно от загуби за по-малко от 7 години.

4. Положението в България е същото както в останалите бивши социалистически страни. Затова общият краен баланс от тяхната приватизация в края на 2008 г. е положителен само в няколко от тях, между които е и България. В бившата ГДР например, чиято икономика би трябвало да струва в пъти повече от българската през 2007 г., приватизацията приключва окончателно с колосалната загуба от 104.5 млрд. евро. Това е прието от Бундестага за нормално, защото по думите на Ханс Шрьодер, президент на приватизационната агенция „Тройханд”, „Нито Тройханд, нито обединена Германия биха могли да преодолеят по друг начин резултатите от 40-годишната комунистическа диктатура в икономиката.” (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.