Невена Гюрова е написала коментар в блога си под заглавието Защо искам да обеся Бойко на собствените му черва. В него разказва как в годините на боковото управление – тя го нарича „управлението на ГРОБ“ – е станало така, че първо е фалирала собствената й фирма, а пък след това и фирмата, в която е започнала да работи като „наемен волноопределяющийся“, ако мога да използвам тази дума, която ми се е забила в съзнанието от времето, в което съм чел книгата за храбрия войник Швейк на руски език. Стават в наше време много такива човешки истории, зад числата на разорените в статистиката обаче стоят живи човеци, всеки със своите си грижи и безпокойства. Накрая Невена пише ето така:
Е, благодарение на Бойко бях спасена от всички тия грижи. Пичът, при който почнах да работя преди месец, затвори и той. Благодарим ти, Партийо любима, благодарим ти, ГРОБ, че мислиш вместо нас и ни спасяваш от всички грижи!
Поука, или какво иска да каже авторът: какво да казвам, то всичко е ясно?! Догодина пак си го изберете Тиквата…
Това пише тази поредна жертва на „мащабната икономическа политика“ на Титана от Банкя. Тежко е на ония, които пострадаха от „кризата“, а кризата не се помръдва да си иде, напротив, задълбочава се, понеже управляващите са пълни некадърници и далавераджии, да не кажа нещо повече. Но думата ми е за друго. Вместо обаче да покаже известно съчувствие, първият коментиращ е изръмжал доста злобно, на което се наложи да реагирам мигновено; ето какво казах на тая тиква, гореща почитателка на Голямата Тиква:
Анонимен каза: И все пак не видях какво е виновна ГЕРБ за това, че бизнеса ти не върви освен един факт, който не е много ясен?! Дано поне тази статия ти носи успокоение 🙂
Ангел Грънчаров каза: По повод подхвърлянето на анонимника:
Една трета от фирмите са фалирали през времето на пичовското управление на Мутрата. Правителството има за задача да създава поносими условия за растеж на бизнеса. А не за затриването му. И не за мизерстването на потребителите, чиито заплати (ако работят) и пенсии едва стигат за връзването на двата края.
Сфана ли сега, тикво, за какво е виновна любимата ти Тиква в случая?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 