Ако има „мюсюлмани“, които са срам за мюсюлманството, това не значи, че те петнят самата мюсюлманска религия!

Милен Радев е препубликувал статия от германския вестник „Ди велт“, на която обаче е сложил крайно грозно, недопустимо вулгарно заглавие, което не мога да си позволя да цитирам тук. Публикувам тук откъс от тази статия (не мога да гарантирам, че превода на български е коректен, особено това се отнася за „все онази същата вулгарна думичка“, явно толкова любима на някои; но понеже ми се струва, че в наши условия една такава статия може да спомогне за пораждането на враждебност между християни и мюсюлмани, ми се стори уместно да напиша във Фейсбук кратък коментар, с който представям самата статия; ето и откъса, и коментара към него:

В центъра на Берлин, на улицата и посред бял ден е пребит равин. Той току що е прибрал дъщеря си от урок по пиано, когато върху него се нахвърлят 4 престъпници от „предполагаемо арабски произход“ (както е прието предпазливо да се пише у нас). Преди да го пребият до безсъзнание те крещят: „Ще ти ебем жената, ще ти ебем бога!“.

Шокът и възмущението в медиите са големи. И все пак не толкова големи, та да превърнат произшествието в скандал от национален характер.

А ето сега и моят коментар от Фейсбук по този повод:

Все пак съм склонен да си мисля, че ако хора, афиширащи се като „мюсюлмани“, правят грозни сцени и безобразия, това не е достатъчно основание да се хвърля упрек върху самото мюсюлманство, върху самия ислям. Или да се слага петно върху тази религия изобщо. Защото нито една религия не учи хората да правят зло на ближния. Ако някои хора все пак правят зло, това просто означава, че нямат нищо общо с духа, принципа, същината на своята религия…

Ето, у нас дори е по-страшно: духовниците ни, митрополитите, си позволяват да правят неща, коренно разминаващи се с духа на самата христова религия: държат се арогантно, ченгетата сред тях не се дори покаяха, че са били бойци на атеистичния режим, станали са бизнесмени, возят се в бляскави скъпи коли, носят златни часовници и пр. Това значи ли, че християнската религия е отговорна за такова едно антихристиянско поведение?!

С мюсюлманството, предполагам, ситуацията е същата. Има ходжи, които проповядват неща, несъвместими с духа на самия ислям. Има и „мюсюлмани“, които са срам за мюсюлманството. Но да се обобщава и да се хули на това основание самата мюсюлманска религия е неоснователно.

Та значи такива „мюсюлмани“ са просто извършители на криминални деяния – и за това си има полиция, съд, затвор; какво има да се умува за „сблъсък на религиите“, за „цивилизационни конфликти“и прочие алабализми?!

Така си мисля аз, не зная дали съм прав…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.