Казано с брутална откровеност: ГЕРБ е всичко най-идиотско, лъжливо и крадливо, което остана от комунизма!

За да изясним финално какво е ГЕРБ, нека бъдем брутално откровени: ГЕРБ – това е най-радикалната тъмно червена утайка от БКП-БСП. В БСП от началото на прехода се бият крайните комунисти с умерените дето искат малко по-европейски път. В общи линии надделяха вторите, а радикалните червени каски бяха постепенно изтласкани.

Тази утайка в момента е в ГЕРБ. Състои се от болни от комунизъм съзнания и милиционери, а мозъчният тръст са агенти на ДС. ГЕРБ е БКП във възможно най-крайната й форма. Това са хора, които биха отменили Конституцията и биха стреляли по демонстранти ако имат възможност. Това са хора, които не разбират какво значи частна собственост, а за тях дребният и средният бизнес са само мошеници, заслужаващи бой.

Всичко най-идиотско, което остана от комунизма, сега е в ГЕРБ. Както като идеология, така и като човешки материал. Тази престъпна група би била в затвора ако предните управляващи бяха провели поне някакъв минимум наказателно преследване на тоталитарния режим. Но те се договаряха, договаряха, договаряха. И накрая стигнахме до това: до връщане на тъмно червената БКП във властта – начело с най-тъпите милиционери. Това е накратко ГЕРБ, ако ни кефи – имаме го…

Някои хора мислят, че Бойко не бил комунист? Та на тях да им посоча какво стана днес с поредния лустрационен закон. Отхвърлиха го: от ГЕРБ! И как няма да го отхвърлят като се отнася предимно за гербери?! Всеки елементарен лустрационен закон – дори най-лекият, който е приеман в Източна Европа, моментално ще изрита и Боко и Цецо от властта. И двамата са и комунисти и са били в ДС.

Бойко е финалната победа на мафията на прехода. Аз не допускам, че са очаквали такъв триумф. Но го получиха. (Това дотук е писано от Добри Божилов)

Също се присъединявам към поздравленията към г-н Божилов: тоя пък съм съгласен почти изцяло с позицията му! Даже е забравил да спомене екстравагантната си хрумка, че спасението било в… негласуването, в отказа от демокрацията, което привнася и привкус на разумност в думите му… (Ангел Грънчаров)

Интересен философски въпрос е кое е по-важно сега: да премахваме изцяло порочната политическа система и с нея да махнем и Бойко, или първо да махнем Бойко и след това да продължим атаката спрямо порочната система? Второто предполага някаква форма на безпринципно участие в политиката на страната на някакви от другите мошеници – само защото са малко по-добър избор от Бойко. Но ако пък Бойко ще разруши държавата, тогава може да е по-правилно първо да премахнем тази заплаха. Вие какво мислите? Правилно ли е да мине човек примерно към Костов, въпреки че не го понася, само за да спаси държавата от Бойко? (Добри Божилов)

Забелязвам все по-определено проблясъци на разумност в думите на г-на Божилова. Поздравления! Особено в предположението в края на коментара: правилно ли е да подкрепим Костов за да се спасим от Боко и от боковците? За убеден антикостовист като г-на Божилова такова кощунствено допускане е признак за несъмнен умствен прогрес.

Разбира се, че и тоя път хората ще осъзнаят, че само Костов единствен може да извади страната от очертаващата се катастрофа – и затова трябва да бъде подкрепен от всички, които са загрижени за България. И ето, допускането на антикостовиста Божилов, че Костов трябва да бъде подкрепен е свидетелство, че все повече хора ще направят същото умозаключение – независимо от популярните внушения на финансираната от ченгесарската мафия пропагандна война срещу Костов, която имаше за цел да проправи пътя на ерзац-менте-„политици“ като Боко във властта, та да ошушка още един път държавата… (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.