Мутрата-премиер пак се осра и пак фърли екскремента, що произведе, в медийния вентилатор, та да опръска всинца ни!

Чухте какво била казала Мутрата-Премиер вчера, нали? Каква наистина безмерна наглост, представяте ли си: щели сме били догодина да не сме вече най-бедните в Европа, а дотогава, догодина, щели сме били да се възвисим дотам, че да сме, предполагам, предпоследни по бедност! Така била рекла Мутрата-Тиква – и това не само е мутренско-тиквенска гавра с унизеността на народеца ни, но също така е и най-нагла демонстрация на мутренско-тиквенско презрение към тази наша унизеност и бедност!

Туй изказване на Мутрата показва, че безочието и самонадеяността й са минали вече всякакви граници и поради това тя сама не се усеща какво казва и какво прави. На мен обаче ми е най-интересно какви ще бъдат реакциите на това така арогантно изказване на Мутро-Тиква-Премиерот: дали и все пак колко хора у нас, представители на същия този народ, с когото Мутрата си позволи да се погаври, ще усетят гнусната подигравка и гавра?

Защото такъв гаф в други, нормални страни, в които чувствителността на хората към обиди и унижения не е толкова притъпена както е у нас, подобни изцепки ще доведат до демонстрации на масов протест, да не говорим за това, че неминуемо ще бъде поискана и оставката на самозабравилия се, на толкова арогантния политик, три години държал нацията в най-унизена бедност, сам допринесъл толкова много за тая бедност, а сега безочливо обещаващ, че догодина нямало било да сме били толкова бедни, а щяло да има, представете си, и някой по-беден и унизен и от нас дори! (Кой ли пък ще е тоя завалия сред европейците че да изпадне повече дори и от нас?! – ми се ще да вметна тук. Не забелязвам такъв европейски народ, който да може да изпадне чак повече от нас.) И какво ни грее нас това, че някой щял да бъде малко по-беден от нас: това нас ще ни успокои ли, ще ни помогне ли с нещо? Егати гнусната мутренска наглост!

У нас обаче издръжливостта на обиди и унижения сред търпеливата природопопулация е така силно развита, че ме съмнява някой особено да се впечатли на Мутренско-Премиерската изцепка, а пък най-малоумните нищо чуд;но да почнат още повече да го обичат и благославят заради това, че Бащицата е благоволила така „изтънчено“ да се погаври с народните нещастия, с народната бедност и унизеност. Твърде много ме вълнува и това как ще реагират подлизурковските медии: нищо чудно да се направят на ударени, все едно че не са чули Мутренско-Премиерската гавра с народната унизеност. А пък най-безочливите сред тях, примерно оня резил Бареков, нищо чудно да почнат и да хвалят Мутрата заради това, че така мъжкарски се е погаврил над и с народа!

Това обаче, че масовата чувствителност у нас е крайно притъпена, съвсем не говори добре за нас, българите – и като индивиди, и като нация. Ний все си правим някакви дребни сметчици, а в резултат все сме прецакани, все сме претаковани, минаваме се, а пък после пак почваме да смятаме нови дребнички сметчици, та пак, и то още по-хубаво да се прецакаме, да се претаковаме, да се минем. Такива, за жалост, сме. Затуй си заслужаваме разни Мутри и Тикви, дето в народната умопомраченост ги турихме за Премиери, да се гаврят така безочливо с нас. Да се гаврят, а пък ний да се правим, че не усещаме. Плюят го такъв, а пък той се прави на ударен и вика: „Я, дъждец почнало да ръми?!“ и отминава, все едно че нищо не се е случило. Народ, съставен преимуществено от такива мухльовци, не може да не е най-беден и най-унизен, няма как да не бъде най-беден и унизен. Цяло чудо ще е да не е най-беден и най-унизен. Нека да е най-беден и най-унизен – та да му дойде акъла някой ден! И да се разбие слонската му безчувственост, колосалната му обръгналост на обидите и гаврите!

Мутрата вчера в Пловдив явно е била обфаната от не;виждано вдъхновение. Освен че се погаври с унизеността на целокупния ни народ, той дебелашки обиди и женската половина на същия този народ, пак по мутренски дълбокомислено заявявайки, че както нямало стари риби, така нямало и стари жени, а имало било само свежи риби и жени! Е, има и дърти, несвежи жени, нищо че няма дърти и несвежи риби де! И се е снимала, като казала това, любимата Мутра с няколко унизени, ала ухилени учителки, престорили се, че не сфащат гаврата. Такива ми ти работи. Нека да се гаври! Нека! Да видим дали безмерните му по дебелащината си гаври ще разчупят цимента на народната безчувственост и поносимост спрямо всякакви гаври!

Това е. Нямам думи вече. Идат обаче избори. Иде Видевден. Няма начин да не дойде някой ден дългочакания Видовден! Много прост народ има из нашите предели, не само беден, а най-вече е прост, т.е. умствено беден е народът ни: щом търпи и издържа на подобни гаври. Прост дотам, че простотията му е стигнала до мазохизъм, до пълна извратеност – като го обиждаш такъв, той дори се чувства поласкан! Страшна работа! А пък такъв човек и народ, разбира се, най-много мрази ония, които му казват истината. Политик, дето има дързостта да се държи възпитано у нас, да не лъже, да казва горчивата истина, не само че е най-мразен, ами такъв направо ще го разкостят от ненавист и злоба – ето, с Костов знаем всички как постъпиха! Костов мразят, а пък Боко Мутрата, Боко Тиквата го обичат.

Та видим докога ще обичат тая самозабравила се, безочлива, достигнала до върховете на безочието си Мутра. Която хем така хубаво, с туй дебелашко изказване, се осра (простете за думата!), но и има наглостта да фане с ръка екскремента, що произведе, и да го фърли в медийния вентилатор: та да ни опръска всинца нас! Да, точно това направи, не усещате ли? Какво? Дъждец ли приваля? Браво бе?! Фала на вас, щом така усещате тая смрад!

Да видим кога обаче все пак ще премине наркозата на простотията – и на безмерната склонност към унижения. От която страда тази наша така унизена и затова съвсем основателно презирана от такива като Мутрата нация. И която е крайно време един ден да отрезвее и да отпуши сърцето си: щото това нейното вече е на смърт, е на гибел подобно. Е предзнаменование на смъртта и гибелта: засега само духовна, нравствена! Но нравствената и духовната погибел е по-страшна от материалната. Затуй трябва да разберем час по-скоро, че така повече не може да се живее.

Затуй ми се ще да възкликна: Аман, ей, хора, от тая страшна извратеност из българските простори! Аман от простотия бе, докога така ще я караме?! Аман от безчувственост, от безсърдечие бе! Аман от презряна страст по унизеността! Аман от склонност към самоунижения! Аман от тъпоумие! Аман от дебелооки мутри, дето са се самозабравили дотам, че се гаврят с нас, а пък ний си мислим, че ни се подмазват! И че се държели били, представете си, като пичове! Аман от тая гнусна чалга, що ни е притиснала така, че не можем вече да мърдаме! Аман от менте-политици, станали пълни господари на тая нещастна страна! Аман от комуноидни и комунистически уроди! Аман, аман, аман!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.