За ролята на чудесата в управлението на ГЕРБ и по-специално за това как да ги предричаме

Иво Инджев в свой коментар в блога си е нарекъл Цецка Цачева „Аецка“, понеже се била изказала пак за АЕЦ „Белене“, след като преди две години твърдо заяви, че ще се строи, че няма начин да не се строи, а пък после се оказа, че централата нямало да се строи, и сега тя вече се изказала, че била премислила въпроса аджеба да се строи или да не се строи и сега вече почнала да смята, че не трябвало да се строи, но за всеки случай май трябвало все пак да се прави референдум по въпроса; но по въпроса пък за референдума за АЕЦ „Белене“ сега Аецка смятала, че не трябвало да има такъв и пр. Та в тази връзка, понеже АЕЦ-ка Цачева „все познава“ по разните му въпроси (И.Инджев дава примери и по други въпроси, по които тя, така да се рече, е „познала“!), ми се наложи да напиша следующия коментар:

Аецка е чудесно попадение за тая наистина мъдра жена! И като се вземе, че тя играе, де факто, ролята на гербовашката Пития (Пифия), както се е казвал оракулът в древногръцкото светилище в Делфи, се получава Аецка Пития. Пития на български се сфаща пък като идещо от “питане”, та значи, за сичко требва да питаме Аецка Пития, така именно и ще вещаем истината: каквото тя каже, ще се случва тъкмо обратното на предреченото от нея.

Ето че понеже живеем в модерна чалга-страна, в която врачките имат огромна роля в народния живот, то е крайно време врачките да заемат подобаващо положение и в нашия държавен и политически живот. Аецка Пития може да бъде провъзгласена за Върховна врачка на республиката ни и тогава работите, несъмнено и най-после ще потръгнат. Нема начин да не потръгнат. Чудеса ще почнат да се слечват веке. И самата Ивана можем да привлечем в гадаенето на бъднините си ако се наложи некой ден.

Още повече че Цецо Ц. предрече вече, че ако изберем ГЕРБ за още един мандат, тогава наистина ще почнат да се случват същински чудеса! Примерно, ще станем толкова добре, че ще се извисим на предпоследно (а не както е сега на последно!) място в ЕС по бедност и т.н., както пък го допълни г-н Премиеро.

Абе интересни времена живеем, няма що! Идат и избори. Шоуто ще става все по-шеметно! Прочее, да не забравя най-важното: олиото съвсем скоро ще поскъпва, два пъти по-скъпо ще стане, да не забравите още тая вечер да идете да се запасите с 20-30 бутилки…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Да си спомним за жертвите на комунизма, да се поклоним пред паметта на тия страдалци!

До пловдивчани, които са си запазили достойнството!

На 9 септември 2012 г. (неделя) по инициатива на Съюза на репресираните от 10 часа в църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ в Пловдив ще се отслужи литургия за жертвите на комунистическия терор, а след нея пред паметника на жертвите от него (пред общината) ще се проведе възпоменателен митинг.

Нека достойните пловдивчани покажат, че не са забравили злото, което връхлетя страната ни!

Към горното съобщение, което открих на страницата на г-н Христо Марков във Фейсбук си позволявам да допълня само ето тия думи:

Горното е призив до ония пловдивчани, чиято памет не страда от историческа амнезия, сиреч, чиято памет не е атрофирала, да ония пловдивчани и българи, чието съзнание не е овладяно от коварно безразличие – и от коварен ценностен нихилизъм!

На снимката: Сградата на общината в Пловдив (от 1944 г. до 1959 г. в тази сграда на днешния площад „Ст. Стамболов” №1 се е помещавало Областното управление на „Народната милиция“), в чиито подземия са били килиите за мъчения и убийства на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г.

„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се разнасяха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите, не смеехме да минаваме от там, нl0;то да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек. (Лиляна Пиперкова)

„Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградската конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.” (Стефан Вълков)

„Два-три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.” (Тодор Тодоров-Африката)

„Ама защо бе всичко това?! Защо?! Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” (Стойчо Чучев)

По темата виж и: Музей на насилието, на Злото в Пловдив?!, откъдето взех горните сведения от жертви на комунистическия терор.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…