Надеждата е да се родят дейни българи с ново съзнание, презрели гибелната психология, останала ни от времето на комунизма

Лошото е, че като Павел Ганчев (дето написа – виж На идващите избори битката трябва да е: народът срещу мафията, другояче казано, Костов срещу Бойко – в коментара си „Айде, стига “гениални” командири, като Сталин! “Бащицата” Костов! Овчарят поне се грижи за стадото, докато Костов само се стреми към власт! Никакъв морал, никакво чувство за мисия!“) разсъждават едно 90% от българите и няма никаква надежда, че това скоро ще се промени. Причината е доста простичка – 50 години комунизъм.

Ако се върнем назад и си спомним, че по време на управлението на партията-“покровителка” българите бяха отвикнали да се грижат за себе си. Чакаха партията да им осигури заплатката, панелката, Ладата, телевизора “Рубин” и други скромни благинки, с които той си живуркаше мизерно, но безгрижно. Имитираше, че работи и стриктно спазваше максимата ”Те ме лъжат, че ми плащат – аз ги лъжа, че работя!” И така цели 50 години докато някак внезапно пукна зората на демокрацията.

Тогава масовият българин си въобрази, че някак така, без да се напъне и без да поработи, ще стане капиталист. Само че тъжната истина е, че той е неспособен да се грижи за себе си. Неспособен е да работи и да се справя самостоятелно. Някак си иска му се да продължи да нехае както преди, но да получава капиталистически благинки.

Костов постави първата тухла в изграждането на нормална европейска държава, но ясно заяви, че трябва да се напънем да свършим ние останалата работа – защото просто няма друг кой. И това не се хареса на мързеливия народ. Той не беше свикнал да се напъва, да се жертва, да работи здраво…

Точно този тънък момент, характерен за народо-психологията на българина, бе умело използван от кукловодите на ДС. Бе задействан най-черният PR, който българинът е срещал – така че всички да бъдат убедени, че причината да не се случват нещата както им се иска (с магическа пръчка) е злодеят Иван Костов. На българина някак си му бе много удобно да запее тази песен като посочи с пръст злосторника, виновен за всичките му неудачи. С възторг и фанатичен ентусиазъм подеха лозунга, подхвърлен им от ченгетата: “Костов уби дете!”…

После с детински наивитет посрещна Царя с хляб и сол с единствената надежда, че ще ни “оправи” за 800 дни. И той го стори – “оправи ни”. (Колко умело кукловодите използваха тънката струна на българина – мързел, безхаберие, простотия!!!!!) Така след поредното разочарование народът продължи да търси своя покровител, водач, вожд, масия и т.н, който, макар и необразован или дори мафиот, ще го накара да се почувства на топло, под силните пожарникарски криле.

Българинът така е свикнал! Само така може да оцелее. Казвам, че ще оцелее, но винаги ще живурка. Тъжната истина е, че този тип българин не го чака достойно бъдеще на картата на Европа…

И единствената причина е мързелът, завистта и глупостта. Надеждата е да постепенно да се родят свободни и дейни българи с нов манталитет, презрели гибелната психология, останала ни от времето на комунизма.

Написа: Elena Spasova

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Гнусни ченгесарско-рекомунизационни мероприятия за видиотяване на нацията

Попаднах снощи на предаване на Карбовски и какво да видя: дават се „уникални“, „за първи път излъчвани“ умилителни кадри с „Незабравимия Тодор Живков“, а около него шета, с брадичка и косица, сегашният Премиер, тогава бодигард и шофьор на Тато; абе дават Бато, който беше слуга на Тато, а пък сега Он самият ни е нов Тато, Тато на малоумната, на вечно опозорената нация: щото не може да не е вовеки опозорена една нация, която обезумяла дотам че да си тури за властник и господар това чудо! Та значи дават тия кадри, а пък ухиленият ляв гамен Карбовски се обръща към „драгите зрители“ с покъртителното „Другарки и другари!“, абе същинска лудница, човек се чуди къде да се ощипе, та да разбере дали не сънува – или с коя ръка да се кръсти, като гледа тая комунистическа гнус!

Това видях и рекох да погледам, та да видя докъде ще продължи тая телевизионна перверзия. Чат-пак туй мекере Карбовски – щото не вярвам от глупост да прави тая нескопосана манипулация, разбира се, че го прави за пари; някой, естествено, е поръчал и платил щедро туй мероприятие! – ни разясняваше как следва правилно да мислим за „любимия пръв ръководител на Партията и държавата“, а също така беше докарал някакъв мазняр, бивш съветник на Тодор Живков, а сега лидер на една от многото наши комунистически партии, да ни разказва покъртителни спомени за добродушието, добрината, човечността, духовитостта, остроумието и прочие на Правешкия простак и нахалник.

Даже паралелно течеше и една покъртителна реч на бай Тодар на площада в Правец, годинка преди Незабравимия да се пресели на другия свят, в която той изказваше „некои съображения“ относно текущата политическа ситуация в родината (в онова време е управлявал злодеят Костов и явно ченгетата, търсейки начин да противодействат на гибелното за комунистическата мафия развитие на събитията са активирали бай Тодор, ала той взе, че умря, та едва тогава са се сетили, че мръсната работа по свалянето на Костов от власт може да я свърши Симеон Мадридский!). Та в тая своя реч бай Тодар кълнеше разрухата и, в качеството си на роден, на предопределен от съдбата да е овчар и говедар, но на истински говеда и овце, а не на хора-овце и на хора-говеда, не на нация от овце и говеда, най-много жалеше за овцете и говедата, които седесарската напаст била унищожила в нашите цветущи текезесета. И прочие пошлости за „прекрасното време“, в което така хубаво се живееше, не пропускаше да начеше крастата на малоумния носталгик толкова старателното в изпълнението на задачата медийно мекере Карбовски.

Както и да е. На мен най ми хареса това, че в „безценните архивни кадри“ около Тошо Правешки щъкаше неуморно неговата охрана, именно Боко Банкенски, тогава обикновен пазвантин и бандит, а сега подвизающийся като премиер на Республика Болгария! Внушението на нескопосаната манипулация беше твърде прозрачно: явно тия, дето са я платили, си мислят, че цялата „симпатия“ на хептен малоумното природонаселение към бай Тодаря ще се пренесе автоматично към Боко като негов „законен наследник“ и „продължител на делото“, с оглед наближаващите през следующата годинка предизборни и изборни мероприятия в Республиката ни. Целта е една: Боко да бъде преизбран, та да турим основите на един дългогодишен авторитарен режим, подобен на путинския, Боко да бъде ту Премиер, ту Президент, да стане нещо като наш роден Путя, като наш роден Уго Чавес или като наш Лукашенка! Та да бъдем ощастливени и десетилетия да добруваме както едно време добрувахме повече от 30 години под грижовната бащинска ръка на бай Тодар Правешкий!

Тази е идеята на манипулаторите. Една доста пошла и, между нас казано, твърде тъпа идея. Щото, чини ми се, електоратът у нас едва ли е чак толкова прост. Вярно, прост е, простаци и идиоти у нас колкото щеш, ама чак толкова много да са, не ми се верва да са. Любители на Тодор Живков днешно време, чини ми се, са хептен олигофрените, а те едва ли са толкова много.

Тъй че да се трошат пари за такава една кауза ми се вижда израз на пълна безизходица. Явно манипулаторите страдат от крещящата липса на влиятелна фигура, която може да бъде натрапена чрез послушните медии на малоумното природанаселение, та да смени безболезнено Боко, комуто догодина предстои неминуем крах, цялостно пропадане, независимо от парите, които ще бъдат хвърлени, та белким се промени историята; ала напразни са тия старания, като философ това поне с положителност го знам.

Историята да се прави изцяло по вкуса на някои и то по този начин – не, не стават така тия работи, дето се казва, напразно се морите, безумци и мекерета! Абе, дето се вика, важното е париците да се въртят, това е важното; ето, така мисли и Карбовски, чиято лакомия по финикийските знаци мина вече всички граници, че се стигна дотам когато човек го гледа от екрана на телевизора си, лигите му да капят от екрана и да мокрят собствения ни килим. Дотам се стигне, такава лакомия аз лично не бях виждал, ето, снощи целия ми килим прогизна от тия пусти лиги, та се наложи да спра телевизора, за да не стане наводнение от карбовските лиги!

Това исках да ви кажа. Гнусна работа колкото искаш. Не мога да мълча като гледам тия медийни изгъзици, та затова се обаждам. То мен кой ли ме и слуша де, но аз да си кажа как виждам нещата. Просто не мога да търпя толкова наглост – и такава простотия. Това, дето се вика, ми е проблемът. Нямам волска кожа. Това наистина е проблем в нашенски условия. Затова ми е гнусно дотам, че ми се повръща вече; затуй спирам дотук, налага се спешно да ида да повърна…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.