Как Боко и Цецо се провалиха решително на тест за „ентелегентни“ политици

Бойко Борисов е на посещение в Англия и е поканен от кралицата на чай. По време на срещата Борисов пита кралицата каква е тайната на успешния политик. Кралицата му отговаря:

– Много просто, г-н Борисов: трябва да е обграден от интелигентни хора!

Бойко пита:

– А как се разбира дали някой е интелигентен или не?

– Много просто – отговаря му кралицата – трябва да се зададе съответстващия въпрос. Ето сега ще Ви покажа.

Кралицата взема телефона, натиска копчето за да може и Бойко да слуша разговора и звъни на Дейвид Камерън:

– Г-н Камерън, ще Ви задам един въпрос. Майка Ви има син, баща Ви също има син, обаче този син не е Ваш брат. Кажете ми: кой е този син?

– Очевидно е, че това съм аз, Ваше Величество – отговорил Камерън.

– Правилно, благодаря Ви! – казва кралицата, затваря телефона и се обръща към Бойко:

– Разбрахте ли сега, г-н Борисов?

– Да, Ваше Величество, разбрах!

Прибира се Бойко в България, вика Цветанов и го пита:

– Абе, Цветанов, баща ти има син, майка ти има син, обаче този син не е твой брат, кой е той в такъв случай?

Цветанов се затруднява да отговори и казва, че ще си помисли добре, за да отговори правилно. След това излиза и започва да разпитва министрите и депутатите от ГЕРБ да му помогнат. Никой не съумява да отговори, затова след няколко часа мъки Цветанов се обажда на ректора на Софийския университет и го пита:

– Г-н ректор, може ли да Ви задам един въпрос?

– Разбира се, г-н Цветанов!

– Майка Ви има син, баща Ви има син, но този син не е Ваш брат, кой е тогава?

– Естествено, това съм аз – отговаря ректора.

Доволен и щастлив Цветанов търчи при Бойко и казва:

– Знам отговора на въпроса ти: това е ректора на Софийския университет!

– Не бе, идиот такъв, това е Дейвид Камерън! – отвръща мъдрият Боко.

(Взаимствано от страницата на Иван Колев във Фейсбук)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В утринта преди щурма

Тази сутрин съвсем случайно разбирам, че началната страница на блога ми – http://aig-humanus.blogspot.com/ – не се отваря: започва да зарежда, ала в един момент публикациите изчезват, остава бяла празна страница, а страничното и долното меню се оказват наблъскани най-долу, невидими, незабележими. Опитвам с други машинки за търсене, с други бразауъри (нали така се наричаха?), оказва се, и там е така. Най-вероятно е така не само при мен, а при всеки друг, който се опита да отвори началната страница на моя блог. Ще бъда благодарен на ония, които ме информират какво е положението при тях в това отношение.

Но имам чувството, че блогът е хакнат, че на блога е посегнато тази нощ: отидох в други блогове от тази система, оказа се, че там няма проблеми, явно не е някаква профилактика на сайта, към който сме прикачени. В съзнанието ми съвсем естествено възниква следния въпрос: на кой ли пък толкова пречи моя блог, кой ли би поръчал и платил неговото хакване? И защо точно тия дни се случва то?

По първия въпрос: на кой ли пък не пречи този мой блог! На много народ пречи, много са тия, дето биха искали да ми отмъстят, като ликвидират блога ми. Като се почне от Премиеро, да, същия, дето изпълнява (все още) и длъжността „Народен Кумир“, мине се през целия ченгесарият, руско-български (прочее, ченгесариатът е преди Бойко, щото той е негова еманация!), та се стигне до ония бюрократи, които съм уязвявал страшно по разни поводи – и срещу които тия дни точа старите си мечове и лъскам старите си, окървавени от предишни битки доспехи, та да встъпя скоро в най-люта и жестока битка. Много народ би искал да ликвидира блога ми. Но това, прочее, е твърде глупава идея: мой блог е така клониран, че просто информацията в него съвсем не може да бъда заличена. Взел съм мерки да запазя всичко още в първите дни на съществуването му. И една дума няма да бъде похабена и убита, както си мислят и мечтаят тия, дето са в такава ярост от него, че са платили ликвидирането му. Та искам да им кажа, че напрази са техните старания: Всуе се морите, таваришчи-господа! Не се гаси туй, що не гасне!

Е, ще ми създадат известни неудобства, за да пресъздам всичко наново. Аз периодично съм си свалял целия файл на блога, тъй че съм запазил информацията и наново мога да го монтирам за минути. А иначе всичко написано в този блог стои съхранено под най-различни форми, включително и хартиена: вестник ГРАЖДАНИНЪ, книжното издание на блога. За да заличат всяка следа от моя блог, трябва не само да ме изгорят заедно с апартамента ми, но и да открият и да убият мои приятели, които съм помолил да съхраняват най-важното от моя архив. Трябва също така да унищожат народните библиотеки в София и Пловдив, където се съхраняват броевете на сп. ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Трудна работа е да заличат следите от моята така всестранна „вредителска дейност“. Тъй че наистина напразно се морите, таваришчи-гаспада!

Питам се обаче: дали пък това, че компютърът ми е вече твърде стар не е причината за проблемите ми около блога? Горкият ми компютър, вече изнемогва, няма сили, понякога цели минути са му нужни да отвори една страница; забива, блокира, ядосва ме непрекъснато! Тия, дето са го правили безброй пъти, вече не смеят да се месят, щото съвсем ще рухне. Казват ми: докато шава, ползвай го, после го фърли. А с всеки изминал ден положението става все по-тежко. Все по-трудно върви машинката. Нямам възможност даже и да помисля сега, в този момент, дори да помечтая за нов компютър. Често хода в компютри втора употреба и преглъщам, но и за такъв не мога да отделя пари. Фалирал съм тотално заради моите издателски дейности. Даже да пиша на компютъра само е вече трудно за него, камо ли пък нещо друго да направя. Да не ви разправям какви адове – написах без да искам „адове“ вместо „ядове“, нека да си стои така, то, оказва се, тия две думи били съвсем родствени! – бера когато ми се налага да върша по-трудоемка работа на грохналия си компютър. Скъсва ми нервите, страшна работа! Скоро ще остана съвсем без компютър. Старанията за моето пълно финансово задушаване (чрез блокирането на разпространението на „произвежданата от мен продукция“, именно списанието и книгите), вървят към пълна победа, към абсолютен триумф. Най-накрая остава и да ме убият физически. Е, аз сам ще си умра де, няма защо да си цапат ръцете…

Така стават тия неща у Нашенско. Всичко, що е по-височко, трябва да бъде стъпкано. Всичко, що блещи, трябва да бъде оцапано в нечистотии. На всичко, що е кадърно, трябва да бъде извадена душичката! Никаква милост, никаква пощада! Няма това-онова, няма прошка, няма компромис! Само простотията у нас трябва да стои, расте, цъфти, не нещо друго. Ще взема обаче да хвърля тоя компютър през балкона! Сега, като пиша, дотам е станал бавен, че чакам по 10-15 секунди всяка буква да се появи, след като съм я написал! Пълен кошмар! Май трябва да търся някъде в прахта пишещата си машинка? Ако се наложи и с перодръжка, с паче перо ще почна да пиша, ама докато шавам, няма да престана да пиша…

Да не се оплаквам повече, че май ме прихвана руменбърцовата болест. А що се касае за момента на встъпването в предстоящите битки, искам да ви информирам, че вчера и днес предприемам някои дипломатически совалки за помирение с враждуващата страна. Ей-така, проявявам миролюбивост, нещо като жест на добра воля. Апелирам към останки от човещина у персоната, която ме мрази така, че постоянно крои козни да ме ликвидира. Страшна отмъстителност, това не е човешко! Ето, вчера докато аз предприех тази „дипломатическа совалка“, упомената персона ми е скроила нов гаден номер. Тия дни ще се разбере какъв. Май няма никакъв шанс да заблещука здрав разсъдък у съзнанието й. Затуй аз за предстоящата битка съм напълно готов.

Вярно, имам проблеми с най-главното си оръжие – аз като пиша „меч“, да не вземе някой да го възприеме буквално, опазил ме Бог: Словото е моя меч! Не железен или стоманен меч имам предвид, другари ченгета! Прочее, ще хвърля известна светлина върху загадката: персоната, която води титанична битка да ме ликвидира, е тясно свързана по родствена линия с управляващия местен ченгесариат! Това се разбира, че е така, че няма начин да не е така или да е иначе, но го уточнявам за ония, които все още питаят известна наивност относно тежкото положение, в което сме го загазили. Отвсякъде ни душат ченгетата и техните помагачи, фанали са ни за гушите и стискат ли стискат! А ние, опулили очи, трябва да се мъчим да се изплъзнем от смъртоносната хватка, щото съвсем ще ни таковат таковата! Вече нямаме друг избор, въпросът е на живот и на смърт.

Та така, уточних за меча си, че не е стоманен, а е словесен, хартиен, „виртуален“, идеален е, тъй да се рече. Щото, току-виж, дошли да ме арестуват за туй, че говоря за мечове, току-виж, обвинили ме, че съм… „терорист“. С „народната милиция“ шега не бива! Вече предвидливо ми беше взет служебния лаптоп, та съвсем го закъсах откъм оружието си, но както и да е. Ще се справим някак. Ще видим как ще бъде. Битката, потретвам, вече е на живот и на смърт. Толкоз. Днес ще видим как ще завърши дипломатическата совалка, а утре, с Божията помощ, ще тръгна на кръстоносен поход против душманина. Бог да ми е на помощ, аз само на Него се уповавам! Ще водя битка не за себе си, не за своето опазване, а за тържеството на ония така чисти духовни неща, на които служих цял живот.

Имам предвид ясно какво: духът, истината, доброто, свободата, достойнството, човечността, красотата. Тия са идеалите, които вдъхновяват един стар безобиден луд човек като мен. За тях ще воювам в смъртоносната схватка, която иде. Вече чувам бойните тръби, които ме зоват. Скоро, скоро ще почне атаката, търпение още малко. Миролюбието все пак трябва да има приоритет и у най-войнствения, но разумен, що-годе мъдър, поне неглупав човек. Та затова днес още няма да се впусна в юруша, ще изчакам още малко. Тишината пред боя предвещава люта предстояща битка. Е, хубав предвоенен ден ви желая, приятели! Я каква свежа утрин се е отворила, я каква зора се е пукнала – и зазорила! Настъпва прекрасен светъл ден: да бъде точно такъв денят за вас!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)