Преди няколко дена написах обръщение – виж Заветната цел е: „тоя там дразнител Ангел Грънчаров“ да го няма, да изчезне, да потъне вдън земя! – във Фейсбук-групата против политическите уволнения в образованието, в което помолих да бъда подкрепен от групата, тъй като също съм заплашен от уволнение по политически мотиви. Тази група е известна също и като Фейсбук-група Ние подкрепяме Райчо Радев!, на която моя милост е един от основателите и също така от най-активните дейци. Няколко дни след това влязох в спор по нравствени подбуди с Румен Дечев, един от хората, които овладяха модераторството на групата, който е също така зам.-председател на одиозния „Клуб 1 ноември“, яростен русофил, естествено също така е другар с „най-светли комунистически убеждения“ и так далее, и прочие.
Тази сутрин забелязвам, че вече съм изгонен от групата, това явно е било начин да ми се отмъсти за това, че не споделям русофилската поцелуйковщина на тия хора от Клуб 1 ноември, сиреч, да ми се отмъсти за това, че държа да си бъда българин. Изритан съм от групата без никаква милост, да не говорим пък за това да ми бъде оказана някаква подкрепа; явно другарите от този клуб смятат, че ако някой човек не е русофил, той не само не заслужава подкрепа когато е политически репресиран, нещо повече, предполагам, според тях такива хора като мен, които държат да са достойни българи, даже не заслужават и да живеят. Обръщам внимание на тази случка, защото тя иде да покаже дълбокото вътрешно и душевно родство между ченгето-комунист и милиционера-гербовак, понеже, знайно е, у нас русофили са предимно ченгесаро-милицеонеро-комунистите, а пък аз съм репресиран от същата тази гербовашка власт, на която вътрешно така силно симпатизират другарите комунисто-русофили, отколешни привърженици на всякакъв вид репресии, включително и на убиването на „враговете“. Парадоксалното е, че в случая съм репресиран по политически мотиви от ръководството на „свободолюбива фейсбук-група“, обявяваща се (на думи) против политическите репресии; това ако не е абсурд, здраве му кажи! Най-интересното е обаче, че тия другари не се усещат какво са направили, каква глупост са сторили. Което пък иде да покаже, че нивото на интелигентност на тия, дето са сторили тая глупост, е твърде ниско, което пък и е доказателство, че принадлежат към старата милиционеро-ченгесарска гвардия, за която има толкова вицове относно тяхното ужасяющо малоумие.
Последният път когато влязох в тази група забелязах, че имаше хора, които вече бяха изразили готовност да ме подкрепят в тежкия момент. Сега, като съм изключен, вече няма следи както от моето обръщение, така и от коментарите на тия хора под него: другарите всичко са изтрили, цялата следа от моята активна дейност през лятото в защита на колегата Райчо Радев също, предполагам, е изчезнала – или е станала невидима за мен, не знам как е точно. Факт е, че тия неща са изчезнали, аз не мога да ги открия. Та ето, че другарите, по стар рефлекс, без смущение и цензурират самото минало, камо ли пък да се посвенят да фалшифицират настоящето. Това са лъжци от класа, способни на всякакви мерзости, за което направеното от последните дни е просто малък пример. Е, ето, аз сега ги изобличавам. Най-тъпото нещо на този свят е да се правят опити да бъде цензуриран човек като мен, щото, известно е, моя милост е нещо като човек-медия, нещо повече, аз съм нещо като „медиен император“, понеже си разполагам със своя собствена „медийна империя“ (да не изброявам какво включва тя, но освен блоговете ми, освен мои персонални телевизионни канали тя включва и собствен вестник, и философско списание, и други работи).
Това исках да съобщя тази сутрин. Трябва да се стягам за работа, затова и приключвам с писането. Прочее, по моя проблем, именно във връзка с дисциплинарното наказание, което ми наложи директорката на училището, в което работя, днес по повод на моя жалба, отправена до разните институции, в ПГЕЕ-Пловдив ще дойде шефът на регионалния учителски синдикат към КТ „Подкрепа“ г-н Цило Нейчев, който по моя молба ще разговаря с директорката, за да се опита да й въздейства сама да отмени своята абсурдна заповед за наказание, тъй като таози заповед е резултат от подправяне от нейна страна на датата в моята молба за платен отпуск. Тази заповед е последната стъпка, както тя си мисли, за моето така мечтано от нея уволнение, а иска да ме уволни, понеже явно някой й дърпа конците от по-горните нива, понеже някой и е заповядал да ме уволни.
Щото преди няколко месеца с директорката бяхме в прекрасни отношения, но ето, някой издаде заповед, и тя коренно промени отношението си към мен и започна да ме преследва както милиционер преследва… империалист. Глупости на тая земя колкото щеш – и дребнави човешки страсти има в изобилие! Но с тях трябва да се борим, щото иначе ще загинем. Не ни стигат другите беди, та да си позволим лукса да се оставяме под ударите на капризите на самозабравили се администратори от най-новото гербовашко попълнение на нашата всевластна бюрокрация.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр.Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 