Ех, как завиждам на Де Ниро и на Траволта: имаха късмета да се снимат със световните знаменитости Боко и Веждю!!!

За втори път се връщам към тази снимка и към емоцията, която ме мъчи в тази връзка: наистина, защо ли го правя, как е възможно толкова внимание да обръщам на една снимка?! Траволта и Де Ниро бяха у нас може би 24 часа, и в това време Боко успя да ги хване, да ги почерпи на „частна вечеря“ (или обед, не помня) и, разбира се, да се увековечи, като се снима с тях; Веждю пък е бил там, за да придаде „по-културен“ нюанс на туй нахалство. Но се питам: защо Боко толкова усилия е положил да се снима с Де Ниро и с Траволта? Кое го е дърпало толкова към тая безполезна страст? Освен това един ден да се фали на внуците си, че се е снимал с такива звезди, кое друго може да го е дърпало по посока на тия пусти снимки? И си отговорих какво, просто е, вий сещате ли се?

Е, ще ви кажа ако не се сещате, просто, толкова просто, колкото е прост и нашио любим примиер. Кой е любимият филм на Премиеро? Всички знаят, както всички знаят и коя е любимата му и единствената прочетена от него книга: филмът „Кръстникът“ е любимият филм на Премиеро. А кой играе в „Кръстникът“, кой е артистът, на който Боко толкова много е подражавал? Знае се кой, нали се сещате? Марлон Брандо в ролята на дон Вито Корлеоне, естествено! За жалост, Марлон Брандо не е жив, светла му памет! Да, но Де Ниро също участва в тоя филм, и то в същата роля, в ролята на младия дон Вито, нали помните? Е, сфанахте ли сега на какво се дължи тая страст на Боко да се снима с Де Ниро? Обяснихте ли си сега причината за невероятното нахалство на Боко, което му е било нужно да приложи за да успее да се снима с Де Ниро, щото, предполагам, на самия Де Ниро не вярвам кой знае колко да му се е искало да се снима с нашия героичний премиер! (То туй си личи на снимката де: по-уплашен от човешката простотия човек аз не съм виждал – вгледайте се в лицето на Де Ниро, човекът се е шашнал направо!) Ами ясно на какво се дължи това боково нахалство: на любовта му към великия мафиотски филм се дължи, разбира се. Чудно е как Цецо не отиде да се снима с тез звезди, щото и он обича тоя филм: сещате ли се как поръча на едно официално събрание на МВР да пуснат мелодията на „Кръстникът“? Е, Цецо не се снима, ала главният мултак на републиката, приятелят на мафиотите Веждю се снима. Снима се и нашият доморасъл Дон Вито Корлеоне, именно нашият Дон Боко. Сфанахте ли сега сичко, що ви думам? Загряхте ли защо е така? Никой не ви каза тая истина, нали? Е, на мен се падна честта да ви я кажа. Карай да върви, що пък да не ви я кажа, аз съм се прежалил вече… Хайде хубава вечер и приятен уикенд желая на всички!

И не завиждайте толкова като мен на Де Ниро и на Траволта, че имаха късмет да се снимат с Боко и Веждю, нашите велики световни знаменитости… нема сисъл да завиждате толкова… на тях си им върви по начало де, какво да им завиждаме толкоз?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Относно референдума за АЕЦ-Белене Борисов танцува със Станишев страстно танго!

Срещнах на едно място във Фейсбук коментар на javorkal, въпреки краткостта си казващ една безспорна и твърде значима истина за разбирането на настоящата българска ситуация; поради което, за да я популяризирам, препостнах този коментар както във Фейсбук, така сега и в блога си – оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето тази мисъл както е във Фейсбук, където вече, прочее, е харесана от доста хора:

Относно референдума Борисов танцува със Станишев страстно танго! Две напред, една назад – и обратното! Току-виж след изборите ни спретнали една коалицийка – БСП и ГЕРБ!

И заедно ще запретнат ръкави да строят АЕЦ-Белене – и да „усвояват едни пари“, т.е. да крадат като невидели! (Ангел Грънчаров)

Точно днес се мислих подобно нещо. ГЕРБ и БСП са мястото, където политическата безпринципност се сливат в едно в името на ламтежа за власт. (Dimitar Stoyanov)

Аз бих казал, че БСП и ГЕРБ играят заедно един казачок, а не танго или валс, но както и да е – за думите няма да спорим… (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.