Щом Веждю и Боко са наште „аристократични говедари“, правете си сметка кои са в случая говедата!

За мен тази снимка беше шокираща, но едва вчера разбрах защо точно. Ефектът от снимката много прилича на усещанията на Фройд пред Акропола – колизия между принципа на реалността и този на удоволствието.

Виждайки двамата холивудски артисти, които свързвам със съвсем други, и то лични неща, защото човек общува самостоятелно с киното, аз съм потресен от грубото нахлуване на Бойко Борисов и Вежди в моята лична представа за Траволта и Де Ниро, „Криминале“ и „Ловецът на елени“ и други филми, които са част от моите собствени спомени. Точно това е нещото, което разумът отказва да приеме: тъй като тези чардафони, които никога не са изпускали възможността да се проявят дебелашки, са в друга галактика спрямо Траволта и Де Ниро.

Защо те са държали да се срещнат и най-вече да се снимат? Защото тази снимка като че ли доказва, че Вежди и Борисов са постигнали с труда си същото като Траволта и Де Ниро, което им е позволило да застанат до тях и дори да се съпоставят с тях. За мен е очевидно намерението да се покаже, че Вежди и Бойко се смятат за равни и дори малко по-горе от своите гости, именно защото са ги “нагостили” и едва ли не гостите трябва да са им благодарни за тази великолепна вечер!

Нямаше да е проблем, ако тази снимка просто стои на стената в дома на Бойко Борисов, но е пълна наглост, че тя се разпространява от самото Министерство на културата.

Написа: Васик

ЗАБЕЛЕЖКА: Думата „чардафон“ иде от думата „чарда“, което означава „стадо селски говеда“. Приставката „фон“ пък е знак за благородно потекло, примерно Фридрих Август фон Хайек. Продан Тишков, деец на Съединението, е бил наречен „Чардафон“, което иде да намекне, че е нещо като говедар с претенции за аристократичност. Сиреч, става дума за едно обикновено нашенско самозабравило се парвеню. Аз така разбирам внушението от тази дума. Щом Веждю и Боко са наште „аристократични говедари“, правете си сметка кои са в случая говедата… (Бележка моя, А.Г.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.